На 27 март се отбелязва Международният ден на театъра.

Този ден е избран през 1961 г. на Деветия конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО, а само година след това – през 1962 г., се открива сезонът на Театъра на нациите в Париж.

Всяка година на тази дата известна персона представя пред света своите размисли за театъра и живота на сцената и извън нея.

Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез медиите. 

Първото послание е направено през 1962 г. от френския творец Жан Кокто.

Тази година то е дело на южноафриканеца Брет Бейли:

„Там, където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението.

Под дърветата в малките селца и по високооборудваните сцени на световните метрополиси; в училищните зали, на полето и в храмовете; в бедните квартали, по площадите, в социалните центрове и градските сутерени, хората се събираме, за да преживем заедно ефимерните театрални светове, които създаваме, за да дадем израз на своята човешка сложност, своята ранимост и многообразие в живи плът, дъх и глас.

Събираме се, за да плачем и да си спомняме; да се смеем и да съзерцаваме; да се учим, да утвърждаваме и да фантазираме. За да се възхищаваме на техническите умения и да въплъщаваме божествата. За да спрем заедно дъха си пред способностите ни за красота, състрадание и чудовищност. Идваме, за да получим енергия, сила. За да честваме богатството на своите различни култури и да разсейваме границите, които ни разделят.

Там, където има човешко общество, там се проявява неукротимият дух на представлението. Роден от чувството за общност, той надява маските и костюмите на различните традиции. Той впряга нашите езици, чувство за ритъм и жестове и разчиства пространство помежду ни.

И ние, творците, които работим с този древен дух, се чувстваме завладяни да го пропуснем през сърцата, мислите и телата си, и да изразим своите собствени реалности в цялата им обикновеност и бляскава мистерия.

Но във времена, в които милиони хора се борят за оцеляване и страдат под диктаторски режими и хищнически капитализъм, и търсят изход от битките и трудностите; в които личното ни пространство е похитено от тайни служби, а думите ни биват цензурирани от агресивни правителства; в които горите биват изсичани, животинските видове - заличавани, а водите отравяни: в такива времена, какво точно се чувстваме длъжни да разкрием?

В свят на неравни сили, в който едни хегемонии се опитват да ни убедят, че определена нация, раса, род, сексуална нагласа, религия, идеология или културна рамка превъзхожда всички останали, дали наистина продължава да звучи убедителна представата, че изкуството трябва да бъде свободно от социален ангажимент?

Дали ние, сценичните творци, ще направим компромис със стерилните изисквания на пазара или ще се възползваме от силата, която притежаваме – да разчистваме пространства в сърцата и умовете на обществото, да увличаме със себе си хора, да вдъхновяваме, очароваме и информираме, и да създаваме заедно един свят на надежда, открито и искрено сътрудничество?”

Още по темата

25/03/2014

Култура

Специални прожекции в чест на 450-годишнината от рождението на Шекспир

21/03/2014

Култура

Железният трон от „Игра на тронове“ идва у нас

19/03/2014

Култура

"Ало, ало!" - 20 години по-късно е все така смешно (видео и снимки)

13/03/2014

Култура

Сценографът Юлиян Табаков представя творбите си