"Ало, ало!" - 20 години по-късно е все така смешно (видео и снимки)

Актьорите от знаменитата поредица „Ало, ало!“ дадоха пресконференция за българските медии, на която отговориха с извънредна доза хумор на въпросите на журналистите.

Гостите от "Ало, ало!" са тук в рамките на София Филм Фест 2014 г. и със съдействието на Златна Костова (бел. ред. - тя е директор "Международна дейност" в БТА и е отговорна за превода на сериала от английски на български, както и за контакта с актьорите за идването им в България).

Представяме Ви най-интересното от разговора с Гай Сайнър (лейтенант Грубер), Ричард Гибсън (Хер Флик), Вики Мишел (Ивет), Артър Бостром (английският полицай Крабтрий), Сю Ходж (Мими) и Ким Хартман (Хелга), заедно с техния мениджър Кийт Падингтън Ричардс:

Позволиха ли на г-н Гай Сайнър да запази малкия си танк след края на снимките на сериала?

Гай Сайнър: Много ми се иска да ми бяха позволили да го запазя. Той е оригинално превозно средство от Втората световна война. Шасито, двигателят и колелата са минали през Арденската офанзива (Battle of the Bulge), но за сериала сменихме корубата му. Той в момента се намира в музей. Арденската офанзива е овековечена от минисериала „Братя по оръжие“ на Стивън Спилбърг и Том Ханкс. Но не с малкия ми танк.

Кийт Ричардс: Преди два дена Гай получи обаждане от Владимир Путин, който искаше да му вземе танка назаем.

Как се приема сериалът във Франция? Французите имат ли чувство за хумор, или не? И защо сред Вас не е Мишел от съпротивата?

Ричард Гибсън: Тя може би е тук сред нас! Дегизирана!

Кийт Падингтън Ричардс: Въпросът за хумора на французите е реторичен – те нямат такъв. Аз всъщност съм женен за Мими Лабонг (Сю Ходж) и ние живеем през част от годината във Франция и мога да Ви кажа, че хората го намират за забавен и го гледат, защото сериалът осмива всички – немци, италианци, французи, англичани. Никой не беше пощаден!

Вики Мишел: Когато Дейвид Крофт (бел. ред. - един от създателите и сценаристите на сериала) веднъж говореше за „Ало, ало!“, той описа немците като палави, французите са похотливи, а англичаните са глупави.

Ким Хартман: Мишел от съпротивата в момента участва в театрална постановка и не можеше да дойде.

Образите Ви от продукцията са толкова силни и добре познати сред хората, че може би представата за техните личности се е наложила и като представа за Вас. До колко се различавате от тях?

Ким Хартман: Аз съм доста различна от Хелга в истинския живот – далеч не съм толкова подредена и стриктна. Така че ролите, които получих по-късно в живота си, са доста различни.

Вики Мишел: Точно защото персонажите ни бяха толкова силни и поредицата беше толкова известна, ни беше трудно след това за известно време да спрем да бъдем типажни актьори. Но „Ало, ало!“ беше един прекрасен сериал и много добър спомен.

Гай Сайнър: Шоуто продължи за 10 години и персонажите станаха част от нашия живот, но е важно да се подчертае, че ние вече бяхме доказани актьори с много роли и, естествено, след това продължихме нашата кариера.

Ким Хартман: Аз обожавах ролята на Хелга и мисля, че част от нея остана в мен. Но няма да кажа коя по-точно част.

Сю Ходж: А пък мен продължиха да ме избират за ролите на дребни злобарки.

Можете ли да ни разкажете някои интересни моменти зад кадър, които са се случвали?

Сю Ходж: Ако по телевизията Ви сме се видели лоши актьори, то е трябвало да ни видите зад сцената – там бяхме два пъти по-зле.

Артър Бостром: Ние бяхме един голям екип – и продължаваме да бъдем – и мисля, че част от успеха се дължи на това, че се забавлявахме, докато снимаме сериала. И това си личи, докато го гледате. Винаги може да се каже кога даден екип се наслаждава на това, което прави, и кога не се. И продължаваме да се наслаждаваме – и тук, и на театралната сцена, където сме играли адаптации на „Ало, ало!“

Ким Хартман: Едно от великолепните неща е, че като се събираме за събития като това, се връщаме с 20 г. назад, нашите отношения се връщат 20 г. Назад, както бяха тогава. Трябваше да ни видите в самолета вчера, не спряхме да се шегуваме един с друг. Прекрасно е да имаш такива добри отношения с колегите си.

Сю Ходж: Всички останали пътници обаче ни викаха „млъкнете“!

Строго ли се придържахте по време на снимките към сценария или имаше място за импровизация?

Ричард Гибсън: Не, с думите, които използвахме, нямаше какво да подобряваме в сценария.

Артър Бостром: Понякога можеше да направиш предложение на Крофт. Веднъж ни каза, че ние познаваме персонажите си по-добре, отколкото той ги познава, въпреки че ги е създал. И това заедно с желанието му да направи предаването възможно най-популярно даваше възможност той да приема нашите предложения за дадени реплики или сцени, стига да решеше, че са по-добри от неговите собствени. Но не се случваше често, защото както казах Ричард – сценарият беше много добър.

Гай Сайнър: Аз не говоря български, но разбрах, че част от преведените фрази от сериала са започнали да се използват в разговорния език. Точно по същия начин, по който това стана и с оригиналните им формив английския език. И според мен това е невероятно. Искаме да кажем на Златна – благодаря!

Вики Мишел: Даже смятам, че репликите на Артър (бел.ред. - полицай Крабтрий) са били използвани в училищата, защото той говори толкова зле френски – той говореше „франглийски“ (frangle), че е бил използван като пример как не трябва да се говори френски.

Артър Бостром: Странното е, че аз съм изучавал френски в гимназията и в университета, и дори имам училищна награда за говорим френски. И след като изиграх този образ, моите учители започнаха да се шегуват с мен. Определено им е било трудно.

Ричард Гибсън: Аз изучавах немски език за една седмица, докато не ме изгониха и не ме посъветваха да започна да се занимавам с биология. Заради това знам толкова много за човешкото тяло.

Гай Сайнър: Според мен това е доста добра идея – иди и се занимавай с биология.

Запазихте ли си нещо от сериала – костюм или друго?

Сю Ходж: Трябва да призная, че бях много непослушна и си запазих няколко предмета от реквизита в офиса на генерала.

Артър Бостром: Полицията те чака отвън!

Ким Хартман: Аз си запазих бельото със свастиките.

Ричард Гибсън: Носи го в момента!

Вики Мишел: При кого остана картината „Грешната мадона с големите бомби“?

Ким Хартман: При мен!

Артър Бостром: Всъщност „Грешната мадона с големите бомби“ от сериала се намира в дома на един много богат колекционер на изкуство, където тя е едно от най-добрите и ценени произведения. Тя беше внесена там контрабандно вътре в един салам.

Кийт Падингтън Ричардс: Интересно е, че всички долетяхме до тук на полет на „Луфтханза“ (бел. ред. - немска авиокомпания).

Ричард Гибсън: С немските униформи в багажа ни!

За какво бяха използвани целината и бъркалката в сериала по-точно?

Вики Мишел: Тайна на занаята, не мога да кажа.

Ричард Гибсън: Но ако отидете в стая 411 по-късно...

Имало ли е рекорд на сцена, на която сте направили най-много дубли?

Вики Мишел: Нямало е такова нещо, защото Дейвид Крофт ние караше да играем пред жива публика. Всеки епизод се заснемаше пред около 200 души в студиото. Затова и смехът, който чувате, е напълно истински, не е добавен после от монтажистите, ами е записан от самата ни публика, която се смее по време на снимките. Крофт много държеше на това.

Гай Сайнър: Веднъж прекарах една сутрин в стаята на музикалния редактор, където го гледах как се опитва да намали звука на смеха, да го обере възножно най-много, за да могат да се чуят репликите. Толкова много се смееха хората по време на снимките ни. Имаше една сцена, която се снимаше на полеви условия, там нямаше публика, където ние с полковника бяхме на един влак, като в устите ни имахме „отровни ченета“. Трябваше да направим около 39 дубъла, докато не се получи, най-вече защото операторът не спря да се тресе от смях.

Ким Хартман: Всъщност през целия 6 сезон аз и Ричард Гибсън не можехме да се погледнем в очите, защото се скъсвахме от смях, ако го направим, затова се гледахме в раменете. Но истината е, че когато играеш сцена и човекът срещу теб те гледа в раменете, това също те кара да се хилиш.

Артър Бостром: Помня, че един ден трябваше да говоря изцяло на грешен френски и се наложи да повторя един дубъл няколко пъти, защото бях изрекъл думите на френски правилно.

Някой от актьорите кандидатствал ли е за ролята на друг персонаж в сериала, а не за този, с който го знаем? Например госпожа Хартман да се е явила за ролята на Ивет, но да са й казали „не, Вие приличате на нацистка“?

Ким Хартман: Аз позвъних на Дейвид Крофт, тъй като бяхме работили заедно преди години, защото щях да наминавам през BBC и му казах „Искаш ли да се видим на по кафе“, защото се надявах да ме избере за някоя от ролите си. Тогава той ми каза, че е много зает, защото пише пилотния епизод на новия си комедиен сериал. Тогава се натъжих, защото реших, че ме отрязва толкова бързо, но тогава ми рече - „Защо не дойдеш в понеделник, за да видим как ти е немският акцент?“ И отговорих, че е брилянтен, което не беше така.

Вики Мишел: Когато мен ме викнаха на кастинга, аз вече бях работила с него върху сериал, където играх френска прислужничка робот. И сигурно когато са се замислили кой може да изиграе френска прислужница – са се сетили за мен. Явих се за ролите на Мишел от съпротивата и Ивет. Но BBC все още се чудеше за сериала, затова се наложи да изчакаме 6 месеца, за да разберем дали сме одобрени. Вече си мислехме, че не са ни избрали, когато ни се обадиха.

Артър Бостром: Аз също се явих за ролята на Мишел, но поради чисто физиологични причини не ме взеха. Моята роля беше дадена на друг актьор, който в последния момент се отказа. Аз съм вторият избор.

Има ли друга историческа епоха, за която бихте направили сериал?

Ричард Гибсън: Имаше един момент, в който си мислеха, че „Ало, ало!“ е продължил твърде дълго и искаха да преместят действието на сериала по времето на Френската революция.

Артър Бостром: Това щеше да е доста опасна продукция, защото ако героят ти не се харесваше много – те чакаше гилотината.

Бихте ли казали няколко думи за актьорите, които вече не са между нас?

Вики Мишел: За ролята на мадам Едит са търсели певица. Кармен Силвера обаче се е явила на кастинга и толкова се я харесали, че когато са я попитали дали може да пее и тя е казала - „Не мога да пея дори животът ми да зависи от това“, режисьорите са си казали – защо да не опитаме така?

Сю Ходж: Едно от прекрасните неща на този сериал е, че всичките прекрасни артисти, които не са вече сред нас, продължават да живеят благодарение на сериала и дори ние сме с усещането, че те са все още сред нас.

Вики Мишел: Също така Ричард Марнър, който играе полковник фон Щрьон. Той освен прекрасна личност беше и от потекло на руски аристократи, дошли в Англия, но дълбоко в душата си и държанието си той беше един истински благородник.

Снимки с почитатели на сериала ще има след прожекцията в Дом на киното в четвъртък от 20:30 часа. Те ще бъдат направени според популярната в Англия практика – всеки човек се снима в една колективна снимка с актьорите, които ще носят униформите си, след което снимката бива издадена на хартиен носител малко след това на място и на нея се подписват актьорите. Тази процедура обаче се плаща, цената все още не е известна, но ще бъде от порядъка на 20-30 лв.

За да чуете цялата пресконференция и да почувствате истинската енергия на актьорите от "Ало, ало!", вижте видеото от стрийма на OFFNews.

Още по темата

18/03/2014

Култура

Как се прави филм без сценарий, пари и с крадци

17/03/2014

Култура

"Срещи на сляпо" спечели голямата награда на София Филм Фест (снимки)

17/03/2014

Култура

Трудно е да бъдеш бог... Не, невъзможно е

11/03/2014

Култура

Уроците на Менцел как се прави добро кино

Следете новините ни в GoogleNews