Радан Кънев: Битката сега е здравият разум срещу партийния разврат

След изборите Реформаторският блок или трябва да стане единна партия, или да се разпусне, казва лидерът на ДСБ

Владимир Йончев Последна промяна на 08 юли 2016 в 07:37 13040 16

Радан Кънев

Снимка Сергей Антонов

Радан Кънев

Г-н Кънев, наближават президентски избори, какво ще прави ДСБ на тях?

Желанието на ДСБ на тази избори е да има гражданска кандидатура, независима, подкрепена от Реформаторския блок и много по-широк кръг – и личности и Граждански сдружения, защо не и други десни партии.

Какво означава гражданска кандидатура? Човек, който не е пряко обвързан с партията или човек, който е избран от Гражданския съвет?

На първо място човек, който не е пряко обвързан с партията. Смятам, че това е важно, за да се получи подобна широка подкрепа. На второ място – нещо много по-силно и по-важно – човек с наистина доказано независимо мислене и поведение. Защото само такъв човек може да свърши работата на президента, а тя е на първо място да бъде силен, категоричен коректив на изпълнителната власт. Това по принцип е ролята на президента, а в сегашната ситуация в България, в която нещата все повече приличат на някакъв султанлък, толкова повече е необходимо да има ясен коректив.

Как ще бъде избран? ДСБ ще го номинира и ще очаква другите десни парии да го подкрепят?

ДСБ няма да номинира. Ние разчитаме на Граждански съвет. Зарадвах се искрено, че СДС предложи Гражданския съвет да има инициатива, защото отношенията на СДС към Гражданския съвет обикновено са били доста противоречиви, макар и това да не е точна дума. Така че ние много харесахме тази идея, смятаме че Гражданският съвет трябва да има инициативата, разчитаме, че Гражданския съвет няма да се ограничи до състава си в тесен смисъл, а ще проведе много широки консултации, защото в България има много активни граждани, политически активни, Граждански, социално активни, които са извън нашия Граждански съвет, разбира се.

А ако този избор бъде неуспешен, това не заплашва ли самото съществуване на Гражданския съвет?

Първо, не искам да изхождам от негативната хипотеза. Чухме много ясно от партиите в РБ, че те искат такъв кандидат. Съответно аз разчитам, че такъв кандидат може да бъде намерен, може да бъде убеден при така широко заявената подкрепа да се кандидатира и да бъде одобрен от всички. Ако не бъде одобрен, разбира се, това ще е пореден елемент от кризата на РБ. Това е по-сложен въпрос – бъдещето на блока отвъд президентските избори. Аз не разглеждам двата въпроса свързано.

Отпаднал ли е вариантът за обща кандидатура с ГЕРБ?

ГЕРБ много категорично на няколко пъти заявиха, че не желаят да има независим кандидат, който да бъде подкрепен и от тях, така че за мен е отпаднал. Да бъде подкрепят кандидата за президент на ГЕРБ или да се влиза в договоркиот типа на кандидат за президент от ГЕРБ, за вице – от РБ, нито за миг не е било възможно за ДСБ.

Това, което Вие предлагате - избран от Гражданския съвет кандидат, доколко се припокрива и доколко се разминава с предложенията на ДБГ?

Припокрива се частично, защото те виждат такава възможност, а виждат и възможност партиите да номинират непартийни кандидати. Това е нещо, от което ДСБ и СДС са декларирали, че няма да се възползват, така че оттук нататък няма да коментирам това, че ДБГ искат да се възползват или предвиждат такава възможност. Не мисля, че това е интересно за някого. В крайна сметка за хората е интересно има ли силна, независима личност, която да се нагърби с тази кампания, да се сбори и евентуално да стане президент на страната. Защото ние, ако нямаме такава цел, няма смисъл да участваме на изборите. Че целта е изключително трудно постижима е друг въпрос. Така оттам нататък не смятам, че партийните ни техники занимават някого и честно казано мен вече изобщо не ме занимават. Не мога да си представя, щом на мен са ми доскучали, какво им е на хората , които не се занимават професионално с политика.

Има ли такава личност?

Има много такива хора в България. Аз мога да се сетя за 5-6 с лекота, най-вероятно има и други, но няма да споменавам имена, не само пред Вас – аз дори и пред Изпълнителния съвет на Блока не говоря с имена.

Говорим за личности, които могат да победят и БСП, и ГЕРБ, или за личности, които с подкрепата на ГЕРБ могат да станат президент?

За мен е очевидно, че ГЕРБ избраха да издигнат партиен секретар или партийна секретарка. Повече не ме интересува. Това, че имат затруднение при подбора на партийни секретари, е изцяло техен проблем. Ние подадохме ръка няколко пъти – за общо издигане на президента Плевнелиев, за кандидат, който да бъде независим и подкрепен от всички партии вдясно, за условни мнозинства в този парламент по най-важните теми, без да искаме нищо насреща. И трите пъти срещнахме враждебност и арогантност. Ако четвърти път да се занимаваме с това упражнение, вече не би имало градивност и готовност за диалог – това би било най-обикновено унижение, което ДСБ със сигурност няма да си причини.

Аз говоря за човек, който да е със сигурност най-малко трети на изборите, но да се бори при добри условия за второто място и да стигне до балотаж.

Предстои национално събрание на ДСБ? Какво трябва да се случи на него?

Ние предизвикахме това събрание една година преди изтичането на моя мандат като председател на ДСБ с промените в устава, които приехме. В техните преходни и заключителни разпоредби се предвижда избор на ново ръководство по-рано. Това не е случайно. Има да се взимат изключително важни решения за бъдещето вдясно изобщо в България и не смятам, че тези решения трябва да бъдат взимани от председател и ръководство в края на техния мандат. Напротив, смятам, че на това събрание трябва да се изложат политически програми.

Безспорно в ДСБ има различни тенденции – чуват се, макар и изолирани гласове, че ние трябва да се върнем във властта и сме допуснали голяма грешка с излизането в опозиция.

Чува се и точно обратното – че не трябва да търсим балансирана позиция, не трябва да търсим по-широко обединение около ДСБ, а трябва да вървим сами и да пазим идейната си и организационна чистота. Смятам, че за всеки един от тези възгледи е добре да има кандидат за председател, който да ги защити, да го представи като програма на събранието и да търси съответната подкрепа.

Аз самият ще се кандидатирам и OFFNews е първата медия, пред която го казвам директно. Ще се кандидатирам за председател на "Демократи за силна България" и ще изложа много ясна програма както за близките 6 месеца, така и за предстоящата една година и за пълния 4-годишен мандат на ръководството, въпреки че българската политика трудно позволява 4-годишни перспективи.

Очаквате ли изобщо да имате конкуренти?

Това не мога да знам.

След националното събрание, следва ли преформулиране на отношенията вътре в Реформаторския блок?

Ако бъда избран, да. Но смятам, че трябва да представя програмата си за бъдещето на ДСБ пред събранието, не преди това пред медиите. Смятам, че така е най-коректно към колегите, затова няма да навлизам в подробности, но едно категорично втвърдяване на позицията към останалите партии в РБ с цел неговото обединение, ще бъде част от програмата ми. Също така искам Реформаторският блок в този си вид, политически безполезен за избирателите, да не преподписва ново споразумение след изтичането на настоящото.

Тоест или Реформаторският блок става единна партия, или се разпуска?

Мисля, че това са двете разумни алтернативи, защото другото е несъстоятелно. Няма избирател на този свят, гласувал за група, която гласува по три различни начина по важен въпрос.

Преди няколко месеца Вие обявихте, че излизате в опозиция. Сега, от разстояние, какви са следствията от този ход?

Следствието от този ход е една доста сериозна промяна в българската политика, защото ГЕРБ бяха принудени да работят в среда, в която имат опозиция от дясно, от реформаторски позиции, а това ги накара много категорично да се дистанцират на публично ниво от ДПС, да започнат политиката по спиране на обществени поръчки, която, от перспективата на времето, можем да оценим като доста несъстоятелен PR ход, но все пак осъществен.

Поне на публично ниво беше елиминиран Делян Пеевски от българската политическа и икономическа действителност. В този контекст, изреждам и разрива в отношенията между ГЕРБ и АБВ. Съжителството с Първанов, когато имаш опозиция от дясно, е невъзможно, то е просто съсипсващо от гледна точна влиянието на десните избиратели.

Съвсем друг въпрос е дали в действителност са разтурени отношенията между ГЕРБ и АБВ, между Борисов и Първанов, елиминиран ли е Пеевски от икономическия живот или всичко това е само публична фасада, която се създава, за да защити Борисов десния си фланг. За мен отговорите на тези въпроси не са твърде важни, защото дали зад офшорките, които печелят всичко в България, стои Пеевски или друг човек, не е важно. Важното е, че ги има. Че независимо от спирането на някои обществени поръчки, честни такива на тяхно място не са се появили. Че ключови поръчки, които миришат на корупция от километри, не бяха сред спрените.

Ако трябва да обобщим всичко с един пример, фактът, че „Хидрострой“ погълна „Водстрой“, не ми звучи успокоителен. Вместо две фирми да печелят всички поръчки за пътно строителство, вече ги печели само една.

Разбира се, тепърва предстои политическото пространство в България сериозно да се размества, но тук президентските избори са важен елемент.

Не се ли притеснявате, че при слабо представяне на кандидата на Десницата, може тя да изчезне?

Нека първо да има кандидат. После да се представим и после да анализираме, но да не вещаем, че то би било слабо. Има много предпоставки кандидатурата да бъде силна. Повечето български граждани искат „син“ президент и огромен процент от тях искат коректив, а не послушник. Това автоматично ме води до извода, че шансовете на ГЕРБ на тези избори са рязко надценени.

Ако те очакват служебна победа, наистина много са сбъркали. Това е грешка, която може да има много тежки последици за България, защото тази безотговорност и арогантност на ГЕРБ може да доведе ляв президент, освен ако ние бием левия президент на първия тур. Така че ние имаме дори национална задача – да се сборим с левия кандидат за второто място. Първото място, по силата на административното и икономическо влияние, на този етап е още резервирано за ГЕРБ.

Европа преживя голям катаклизъм с излизането на Великобритания от Европейския съюз. Как това ще се отрази на България и непосредствено на българската политика през следващите дни? Възможно ли е да се роди много силно евроскептично движение, което да намери своята материализация още при президентските избори?

Аз не мисля, че Брекзитът, така както се разви до момента, налива вода, в която и да било евроскептична мелница. Защото падението на лидерите на Брекзита е очевидно. И то се дължи на един много прост факт - те лъгаха брутално през цялата кампания. Това беше кампания, основана на изключително нагли лъжи - че Англия може да запази силното си икономическо присъствие на общия пазар на Европа, като в същото време ограничи свободното движение на хора. Тази лъжа лъсна в деня на Брексита. Не е случайно, че Борис Джонсън не е кандитат за премиер, не е случайно, че Фарадж подаде оставка. Така че аз не виждам откъде биха почерпили сила евроскептиците, като гледат провала и бягството на победителите на референдума.

Но тук идваме на по-важния въпрос и той е за последиците от референдума и за поведението на брюкселските лидери в дните непосредствено след случилото се. Защото срещу лъжите на Брекзита и заблудите на английските избиратели, се видя една доста неоправдана арогантност от страна на г-н Юнкер и някои от европейските национални лидери, които се обърнаха към англичаните с призив, който може да бъде преведен като „айде сега, по-бързо се махайте и ще ни е по-добре без вас“. Това е много опасно поведение.

Първо, икономически Европа никога няма да е същата без Великобритания. Второ, стратегически Европа няма да е същата. Трето, от перспективата на страна от Източна Европа, съдбата на хората, които живеят, учат и работят в Англия, е изключително важна. Там има много измерения по отношение на правото им да запазят работните си места и по отношение правото им да притежават бизнес, защото много от българите там са собственици на микрофирми. Засегнато е и правото им да учат при равни условия с всеки европеец, както до момента. Не на последно място има и проблем и по отношение на натрупаните им осигурителни права в социалната система. Така че тук има страшно много въпроси, към които интересът на България със сигурност е да се подходи много внимателно, и ако може да говорим във всички възможни хипотези, то за нас е най-добре Брекзита да не се случи. За България това е най-добрият вариант. Или ако се случи, това да стане в рамките на т. нар. „норвежка сделка“ при запазване на присъствието на единния пазар и запазване на свободното движение на хора и капитал.

Резултатът от референдума означава ли край за сегашната система на еврофондовете в този им вид оперативни програми? Англия беше един от най-големите „донори“ на ЕС, сега без нейните пари, възможни ли са такива фондове?

Тук трябва да погледнем към мотивите за Брекзита и към успешната пропаганда на хората, които водиха кампанията, и да си дадем сметка, че преосмисляне на системата на еврофондовете е нужна, независимо какво ще се случи с Англия и обединена Европа.

Ако Англия подпише норвежката сделка, тя ще внася пари в европейския бюджет, и то сериозни. Но дали начинът, по който се харчат европейските пари, е добър към момента, е друг въпрос. Отново от българска перспектива, трябва да кажем, че не е добър. Че по принцип харченето на пари, без за това да се носи политическа отговорност пред хората, които го дават, е много спорно. В страни като България и не само, злоупотребите с европейски средства са прекомерни. Така че по-разумно харчене на европейския бюджет е наложително. Брекзитът може да ускори този процес, но той не трябваше да произлиза от него, а от здравия разум на европейските граждани.

Повечето най-големи плащания на България са през 2019 г., тогава са съсредоточени много разходи. Това може ли да се тълкува като една прогноза, че сегашните управляващи няма да управляват тогава?

Аз не мисля, че можем да прогнозираме България за 2019 г., въпреки твърденията на премиера Борисов, че държавата е много нестабилна. Сигурен съм, че сегашните управляващи не могат да си представят свят, в който не управляват, така че не очаквайте от тях никаква стратегия за доброволно отърваване от властта.

За съжаление, не мисля и че за тях 2019 г. е толкова близо, колкото за всеки един от нас. На тях тя им се струва много по-далеч. И не мисля, че много разсъждават по темата.

Всички тези неща, за които говорим – национално събрание, преформулиране на отношенията в РБ, президентски избори – приближават ли ни до времето, в което ДСБ ще бъде управляваща партия? Има въобще такъв план или тя винаги ще бъде малък партньор или вечна опозиция?

Аз съм на позицията, че ДСБ трябва да търси изграждане на единен политически субект, който да се бори за властта категорично. Присъствието в политиката единствено с цел представителство е дори нечестно, макар и естествено да има нужда от представителство на определен профил граждани. Аз самия като избирател, като учредител на ДСБ, като активист на ДСБ от най-ниските щабни нива, съм се борил и за това – просто да имам представителство в парламента и да се чува гласа на хора, които мислят като мен.

България е държава, много закъсала, изправена пред много тежки рискове, в много тежко социално, икономическо и демографско положение, като това се дължи преди всичко на разпада на закона и институциите. В такава държава не може да не си поставиш целта да вземеш властта, за да проведеш необходимите реформи.

В този ред на мисли – приключи ли съдебната реформа?

В Китай - да. Явно съдебната реформа идва с движението на слънцето – от изток на запад. Извън кръга на шегата, верният въпрос е дали тя изобщо е започнала, защото това, че не е завършила, е ясно. Все по-спорно е дали е започнала, защото например преди последното гласуване на Висшия съдебен съвет за Софийския апелативен съд се видя, че темата какво е съотношението в различните колегии изобщо не е била празна тема и Христо Иванов много добре знае за какво си е подал оставката и аз много добре знам защо съм излязъл в опозиция. Защото видяхме много ясно саботажа, който се извърши срещу плахото начало на съдебната реформа през 2015 г.

За мен това е ясен знак, че може би нивото на компромис, което Христо и аз сме приемали миналата година, е твърде голямо. Оттук нататък целта трябва да бъде много по-радикална и с извинение, че ще го кажа още веднъж, но няма да спра да го казвам – изграждането на силна, независима, антикорупционна прокуратура по румънски модел е единственият видим работещ вариант.

Антикорупционният закон на Кунева стъпка в тази посока ли е?

Не, той няма нищо общо с прокуратурата и с наказателното преследване на корупцията. Той е превантивен закон. Дали добър или лош, няма да кажа, преди да мине периодът между първо и второ четене. Защото в името на това да бъде приет на първо четене и да се отчетем пред посланиците, че има политическа воля за борба с корупцията, управляващите отвориха широко вратата за промени между първо и второ четене. Вместо да заемаме тясна позиция, че това е санитарен минимум на антикорупционното законодателство, поканиха партии като ДПС, Патриотичния фронт и АБВ да нахлуят между първо и второ четене, както нахлуха за Конституцията, и да обезмислят закона. Затова оценката на този закон може да бъде дадена единствено след окончателното му приемане.

Коя ще е разделителната линия в българската политика в следващите месеци – Русия, Запада, между десните, между европейци и антиевропейци, корупция срещу хората, които не искат да живеят в такова общество?

Аз бих казал – здравия разум срещу партийния разврат. Защото тук вече не говорим дори за ляво и дясно. Аз винаги съм казвал, че здравият разум е категория на дясното. Така че нямам проблем да проповядвам здрав разум и да знам, че съм десен и никой не може да ме сложи вляво. Обрастването на държавата от тясно свързани партийни и икономически интереси, които нямат нищо общо с публичния интерес, е добило форми, които застрашават съществуването на обществото. Не просто убиват перспективата и всякаква стратегическа мисъл как искаме да ни се подобрява положението, но правят дори задържането на сегашното крехко равновесие невъзможно.

Маргарет Тачър каза, че пазарна икономика без здрава власт на закона е джунгла, в която няма оцеляване. Ние сме в тази джунгла в момента. Имаме проформа пазарна икономика, без здрав закон. Но има и един дори по-голям проблем и той е свързан с това, че всяка мисъл, че човек се развива само усилията си, таланта си и заслугите си, е вече изкоренена. Хората, които вярват в това, отиват и се развиват в чужбина. Те вече гледат и децата им да учат в чужбина, защото виждат, че тук и образованието не е на тая здрава конкурентна база.

Ще ме извините за профанният пример, но това, което се случва с българските институции пред очите ни е, е това, което се случи с българските футболни отбори преди 10-15 години, когато в детско-юношеските школи започна да се влиза с пари и връзки, а не с талант и физическа форма. Естествено, тези отбори излизат от чужбина и започват да падат. Тази година от унгарци, догодина от молдовци, докато накрая изчезнат от картата на футболна Европа. Днес виждаме, че горе долу всички отбори в Европа играят хубав футбол - от Исландия до Германия, само ние не присъстваме, няма ни вече. Абсолютно същото се случва в България, когато важните постове,  от които зависи просперитетът на държавата се заемат с връзки и с пари, а не с талант,конкуренция и усилие, естествено,че тези институции вършат точно толкова работа, колкото вършат и българските футболни отбори, тоест, никаква. Естествено нещата стават все по-зле, както става и в българския футбол.

Много е лошо,че това се превръща във философия на властта в много важни сектори и ще дам най-болезнения пример с образованието. Тази година на матурите се видя,че страшно много деца след седми клас нямат ниво на грамотност за тройка и българското Министерство на образованието взе мъдро решение и свали критериите за получаване на тройка, като по този начин ограмоти тези деца. Аз поставям въпроса, ако, за да си приличен футболист трябва да вземеш 100 метра за 12 секунди, а ти ги взимаш за 16, промяната на този норматив дали ще те направи конкурентен играч с тези, които си ги тичат за 12? Не, разбира се, няма как да стане. На Бойко Борисов могат да му падат за дузпа много отбори, когато играят срещу "Витоша"- "Бистрица", но това никога няма да ги направи конкурентен отбор на Европейско ниво, защото няма кой да падне за дузпа. Ако не изкореним тази философия, не е възможно държавата да отлепи напред и обществото да отлепи напред. За това казвам тук вече не става дума за корупция и антикорупция, и за Русия и Запада. Естествено, ако погледнем исторически, моделът на развитие според заслугите, образованието, усилията и моделът на развитие в рамките на роднинското ходатайстване разделя Европа от Русия от векове, но това е вече на историческо ниво. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8415

16

Ани

11.07 2016 в 10:00

Безумното кречетало радан разчита на еуфорията на изибрателите си, че струва нещо и е избираем?! Пълен профан като човек и политик, невъзпитан нагъл елементарник, който обаче има диплом за висше образование и това му дава основания да се блъска повече и по-напред?! Какви идеи, какви реформи може да осъществи костовият лабораторен мишок?!

14751

15

Нострадамус

09.07 2016 в 16:31

Радане, Борисоф е арогантен и сигурен, че ще спечели президентските избори, не защото предполага, че ще гласуваме за кандидата на ГЕРБ, а защото са подготвили вече манипулирането на вота в полза на ГЕРБ. А те са виртуози в това дело...

8038

14

косата

09.07 2016 в 10:41

Много страх от този Радан ... значи има смисъл да се гласува за него това заключение може да си направи човек от коментарите ...

8050

12

Luben Pandev

08.07 2016 в 23:47

Честен прочит на българската драма и точна рецепта за удължаване на живота на България.Не е спасителен лек, защото такъв трябва да бъде внесен от вън. Който е почтен разумен човек не може да не признае, че Радан Кънев е единственият политик в България. Останалите са непочтени, следователно не са политици а мошеници. Защото политиката е открито съревнование на почтени хора с техните идеи и практики за доброто на народа.

16374

11

Стринка Минка

08.07 2016 в 23:29

Радане, ти партиен разват няма да изпиташ. Трябват поне десетина човека за един убав раврат партиен.
За здрав разум и дума не може да става, така че.

59983

10

Red or Dead

08.07 2016 в 14:24

““““...Радан Кънев: Битката сега е здравият разум срещу партийния разврат.....“““““““


Невероятно прозрение от НАЙ-ХАРИЗМАТИЧНИЯТ политик....РАДАН - Тоз Вселенски ВЕЛИКАН, няма аналог в съвременната световна политика който да се намаже и на ноктенцето на кутрето на РАДАН, за него ще се говори минимум хиляда години напред.......всяка буква излязла от БОЖЕСТВЕНАТА му уста, е като капка амброзия......ние сме НАЙ-ГОЛЕМИТЕ щастливци във Вселената, че сме негови съвременници, НО само шепа гении го осъзнават.....засега.....


“““......Ако радан е здравият разум - Господ да ни е на помощ!!!...““““““

Не ти трябва Божията помощ, защото РАДАН е Богът и Царят....дано и теб скоро те озари Божието прозрение.....

8584

9

сдг

08.07 2016 в 14:19

Има прекрасен анализ на десебаря Димитър Стоянов,защо Р.Кънев нестава за лидер.
Доста по интересен е от тази помия тука!

11257

8

mendi

08.07 2016 в 13:35

Ако радан е здравият разум - Господ да ни е на помощ!!!

8060

7

МИЛА

08.07 2016 в 13:10

ЕДИНСТВЕНИЯТ ТОЧЕН АНАЛИЗ ПО ПОВОД ПРЕДСТОЯЩИТЕ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ,СВЪРЗАН С ПОВЕДЕНИЕТО НА РБ.ДАНО ДОСТИГНЕ ДО ПО-ШИРОК КРЪГ НАИСТИНА ДЕСНИ ИЗБИРАТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ.ДАНО СЕ ЧУВАТ ПОВЕЧЕ ГЛАСОВЕ ОТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК В ТАЗИ ПОСОКА.Г-Н КЪНЕВ МНОГО ПРАВИЛНО ПОКАЗВА ФОРМУЛАТА И ОБЛИКА НА НОМИНИРАНИЯ ЗА КАНДИДАТ ПРЕЗИДЕНТ,ЧРЕЗ КОИТО ДЕЙСТВИТЕЛНО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИВЛЕЧЕНИ ЗНАЧИТЕЛЕН БРОЙ ИЗБИРАТЕЛИ И ТО НЕ САМО ОТ ДЕСНИЯ СЕКТОР.НЕКА НЕ ЗАБРАВЯМЕ,ЧЕ ИМА МНОГО РАЗОЧАРОВАНИ БЪЛГАРИ,КОИТО НЕ ГЛАСУВАТ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ.