Интервю на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов, дадено за OFFNews.

След произнасянето на КС по Истанбулската конвенция правителството ще я внесе ли отново за ратификация в парламента и какъв очаквате да бъде резултатът от това гласуване?

Решението на Конституционния съд на Република България слага точка на всеки опит да бъде наложена Истанбулската конвенция. Това решение потвърди всички мои твърдения от самото начало – знаете, че моята позиция от първия ден на съпротивата срещу тази джендърска конвенция беше категорично против и нито за миг не е била променяна. Не съм се съмнявал, че тази позиция в защита на България, на националната ни идентичност и на бъдещето на децата ни ще получи подкрепата на цялото българско общество. Чест прави на Православната ни църква за нейната силна и аргументирана позиция срещу джендър-конвенцията; чест прави на католици и протестанти за публичната им позиция „против“ ИК, а също така и на Главното мюфтийство. Няма да припомням ясно очертаните позиции в самото правителство и онова паметно гласуване през януари, в което 8 министри бяхме срещу идеята ИК да се вкарва за гласуване в парламента. Оказахме се прави. КС вече постанови, че тази конвенция е противоконституционна. От една страна, жалко е, че се изхаби толкова силна обществена енергия, за да бъде спряна такава очевидна глупост. От друга страна обаче, българското общество демонстрира силна имунна защита срещу либералните безумия във вид на деструктивна джендър-идеология, стремяща се към разрушаване на традиционни хилядолетни институти като пол, семейство, църква. Крайният ни успех е окуражаващ и занапред.

Като политическа победа, която ще бъде записана на сметката на ВМРО, ли оценяването произнасянето на КС срещу Конвенцията?

Дали е политическа победа за ВМРО това ще каже избирателят на следващите избори. За мен като лидер на ВМРО е важно, че сме честни и последователни в защитата на националния ни интерес, включително и в конкретния случай с победата над този коварен опит за налагане на джендър-идеологията. Вижте, същите хора, които проповядваха маркс-ленинизма днес проповядват соросо-джендъризма. То реално погледнато няма голяма разлика между двете идеологии. Само дето соросо-джендъризмът открито протяга ръце към семейството и иска да определя пола на човека – две неща, които дори и комунизмът не посмя да опита. Така че този крайно ляв либерализъм трябва да среща нулева толерантност от наша страна – и сега е така, и занапред ще е така. Нулева толерантност към опитите на Сорос и джендър-организациите му да рушат българската национална идентичност.

Как ще коментирате факта, че редица държави са ратифицирали документа? Отхвърлянето му от българското правителство и парламент как позиционира страната ни в отношенията ни с ЕС?

През 1943 година, след прословутата среща във Ван Зее, където се взема прословутото „окончателно решение“ за глобално унищожаване на евреите, България единствена от целия свят застава срещу това безумие. Българският народ е срещу тогавашната „модерност“, отказвайки да разбере възвишените мотиви, с които се иска смъртта на милиони беззащитни хора поради идеологически причини. И тъй като съм историк, нека ви припомня думите на немския посланик Бекерле от юни 1943 г.:

“Те (има се предвид правителството на страната) са ограничени от
мaнталитета на българския народ​, комуто липсва идеологическото просвещение, което го има при нас. Отраснал с арменци, гърци и цигани, българинът не вижда недостатъци при евреите които да оправдаят особени мерки срещу тях. …“
Бекерле продължава: „Във всеки случай намирам за тактически неправилно да упражним по-силен директен натиск, заради който ще се нагърбим с отговорност, а и при българският манталитет​ ще постигнем обратното на желания ефект”.

Мога да оставя тези размисли без коментар, защото са достатъчно актуални за конкретната ситуация с Истанбулската конвенция, но ще добавя само едно – това, което Бекерле е разбрал като дипломат, трябваше да бъде разбрано и от съвременните джендър-изнудвачи от Европейския съюз и от Съвета на Европа.

А въпросът „как отхвърлянето на ИК позиционира България в отношението ни с ЕС“ можем да го зададем и по друг начин – как се отрази „истанбулският“ натиск на СЕ и ЕС да приемем джендър-конвенцията върху репутацията на тези европейски институции у нас? Без съмнение, негативно. Не може с такъв шантаж и насилие да се опитваш да налагаш една конвенция уж срещу насилието.

Забавянето на дебата по темата, като тя беше прехвърлена на КС, не беше ли опит тя да бъде потушена за кратко време, докато тече българското европредседателство?

Дебатът по темата можеше изобщо да не се състои, ако не бях повдигнал публично този въпрос. Трябва да призная, че заслугата тук е на 30 неправителствени консервативни и християнски организации, които със свое писмо ме информираха за този проблем. То бе изпратено до много институции, включително и до мен, но единственият човек, който обърна внимание и се зае с този въпрос бях аз. Така че можеше изобщо да няма дебат. А след тази разгорещена обществена дискусия по „истанбулската“ тема, решението този казус да бъда поставен в ръцете на Конституционния съд е най-логичното и най-естествено решение. Резултатът от произнасянето на КС вече е широко публично известен и само потвърждава правилността на тази стъпка.

Под документа на Конвенцията стои подписът на български правосъден министър. Какво следва да се направи, след като Конвенцията беше обявена за противоконституционна?

Без съмнение, след като ИК бе обявена за противоречаща на Конституцията на Република България, подписът на българския правосъден министър от 21 април 2016 година, според мен, следва да бъде оттеглен. Всичко друго е нонсенс, всичко друго е несъвместимо с държавност и конституционност. Защото е много смущаващо и друго – уверенията от правосъдното министерство, че ратифицирането на Истанбулската конвенция няма да наложи промени в Конституцията, тъй като не е в противоречие с нея. Само че се оказа, че е в противоречие. При това положение явно щеше да се наложи да се правят промени в Конституцията.

Различията в т.нар. „малка коалиция“ ще водят ли занапред и до други политически трусове, както беше при закона за приватизацията, очаквате ли други подобни политически сътресения?

Преди всичко трябва да помним своите ангажименти към избирателите, забегнали в управленската програма на настоящето правителство. „Обединени патриоти“ не сме в това управление самоцелно, ние сме поели конкретни отговорности пред своите избиратели и пред целия български народ. Това е посоката, в която да вървим и това са ангажиментите, които да изпълняваме. Разбира се, публичен факт е, че странични теми доведоха до сблъсъци между моите коалиционни партньори да изпълняваме своите ангажименти. Но ако занапред проявяваме повече решителност в отстояването на общите неща, които ни свързват – това със сигурност ще бъде по-добро и по-полезно не само за нашата патриотична коалиция в частност, но и за управлението на страната като цяло.

Има ли все още Валери Симеонов място в коалицията и как ще се явите на следващи избори?

Винаги съм заявявал, че „Съединението прави силата“. Според мен, „Обединени патриоти“ трябва да се явят заедно на идващите през май 2019 г. избори за Европейски парламент, както и следващите местни избори през есента на същата година. Това е моето разбиране и то има съвсем конкретни измерения, едно от които е присъствието ни в управлението. Впрочем, нека направим едно хипотетично допускане в контекста на въпросите Ви за Конвенцията – мислите ли, че ако на мястото на „Обединени патриоти“ в настоящето правителство беше някоя джендър-партия или джендър-коалиция, тя щеше да прояви характер и да спре Истанбулската конвенция? Не, разбира се. Напротив, отдавна щеше да е рапортувала някъде в Брюксел или Страсбург как с удоволствие е предала бъдещето и децата на българския народ. Ето от такива опасности „Обединени патриоти“ са призовани да пазят България сега и занапред.

В често обменяните остри нападки между Министерски съвет и президента от една страна и ПГ на ГЕРБ и президента от друга, ВМРО, и в частност групата на ОП, изглежда, че запазва дистанция. Може ли да се каже, че партията ви, и в частност Вие, като министър на отбраната и вицепремиер, отговарящ за сигурността, имате единомислие с възгледите на президента по отношение на отбраната?

Институциите на страната трябва да работят заедно. Това са национални институции, все пак – не са противостоящи си политически партии, за да се карат помежду си. Но тъкмо защото 28 години институциите воюват помежду си, затова и хората не им вярват. Да, може да има различия. Ето например ние сме за въвеждането на наборна военна служба, докато президентът Радев и партия ГЕРБ имат своите колебания. Но тези различия има начин да се решават с диалог и в рамките на съответните механизми. В случая това е Консултативният съвет по национална сигурност, където да се обединяваме около общи решения в интерес на българския народ.

Още по темата

28/07/2018

Политика

Станишев: Конституционният съд спаси управляващата коалиция

27/07/2018

Общество

НПО-та: Решението на КС за Истанбулската конвенция е най-лошото в цялата му история

27/07/2018

Темида

"Джендър идеология" е като "екофашизъм" - няма правна стойност, смята Филип Димитров

27/07/2018

Политика

ВМРО за спирането на Истанбулската конвенция от КС: Победихме!