Имат ли приложение замразените стволови клетки от пъпна връв

От близо 21 000 взети проби в частни банки у нас нито една не е ползвана до момента

Последна промяна на 19 ноември 2019 в 11:34 5394 2

Снимка УМБАЛ "Александровска"

Фалитът на банката за стволови клетки "Крио сейв" предизвика проверка на дейността на българския ѝ клон Тъканна банка "Крио център България", след като група родители сезираха прокуратурата, НАП и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Те опитват да установят налични ли са пробите, за чието съхранение са платили, къде се намират и в какво състояние са.

Нарушения са установени, но повече информация ще бъде предоставена след окончателно приключване на проверката, обявиха пред OFFNews от ИА "Медицински надзор". Агенцията извършва проверки и на останалите частни банки за съхранение на стволови клетки.

Защо са важни резултатите?

Защото 10-те лицензирани частни тъканни банки до момента са осъществили над 20 980 вземания на стволови клетки от пъпна връв. Същевременно нито една проба не е била изискана от трансплантационен център за целия период на съществуването им. От една страна, това е добра новина – не се е наложило. От друга обаче възниква въпросът – има ли изобщо реално приложение на тези клетки в медицината и дали хората не плащат за услуга, която не биха могли да ползват?

Какъв е чуждият опит?

Банките за кръв от пъпна връв (стволови клетки, взети при раждането) са два вида - частни (семейни) и обществени (публични). В първите семейството съхранява само за евентуална лична употреба взетия материал и той не може да бъде ползван за други пациенти. Съхраняването в тях е платено и представлява солиден разход. В обществените банки материалът се дарява, за да бъде ползван от други пациенти в нужда, при които има съвместителство. Даряването на материал за тези банки е безплатно.

В САЩ родителите имат право да изберат между три варианта – да запазят стволови клетки от раждането в частна тъканна банка, да дарят този материал в обществена банка или да не съхраняват този биологичен материал, т.е. да не правят нищо. Редица реномирани медицински асоциации насочват вниманието на родителите към избор на обществена банка. Основните аргументи за това са, че стволовите клетки от плацента имат ограничени възможности за лична употреба. Тази позиция защитават Американската медицинска асоциация (American Medical Association), Американският конгрес на акушер-гинеколозите (American Congress of Obstetricians and Gynecologists), Американско общество за трансплантация на кръв и костен мозък (ASBMT) и Американската академия на педиатрите (American Academy of Pediatrics - AAP).

Аргументите

Към момента шансът бебето да се възползва от собствената си замразена в банка кръв от пъпна връв е по-малко от 0,04%, посочва ASBMT. Не само, че болестите, които понастоящем могат да се лекуват с кръв от пъпна връв, са доста редки, но при много от тях пъпната кръв на детето би била неизползваема, защото тези стволови клетки биха съдържали същите генетични дефекти, казва един от съавторите на позицията на AAP (Американската педиатрична асоциация).

„Много реклами ни подтикват да замразим кръв от пъпната връв при раждане с идеята, че това е вид биологична застраховка. Това е тотално нереалистично", казва проф. Уилям Шиърър – член на Американската медицинска асоциация и преподавател по имунология и педиатрия в Медицинския колеж в Хюстън.

Най-благоприятният случай за частното банкиране е, ако вече има фамилна анамнеза за едно от заболяванията, които понастоящем могат да се лекуват с кръв от пъпна връв, коментира д-р Сергио Джиралт от ASBMT, който е и главен лекар в трансплантационен център и преподавател в университета Корнел. – Така бебето може да се окаже подходящ донор на стволови клетки на болен член на семейството – сега или в бъдеще. Шансът за това е в разумни граници, макар и не висок“, добавя Джиларт.

У нас

Десет са банките, които у нас извършват вземане и съхранение на стволови клетки от пъпна връв. Шест от тях съхраняват биологичния материал в България, пет - в страни от ЕС.
Съществува и публична банка (Националната обществена банка за стволови клетки), в която могат да бъдат дарени стволови клетки за лечение на пациенти в нужда.

За да разберем как функционира българската публична банка се срещнахме с нейния директор проф. Елисавета Наумова.

Проф. Наумова, откога съществува банката и колко проби съхранява?

Българската национална банка за стволови клетки (БНСК) от пъпна връв съществува от 2009 година. Освен Банка за стволови клетки от пъпна връв има и национален регистър за стволови клетки, където се включват пълнолетни хора, здрави, готови да дарят част от своята кръв или тъкан (когато става дума за костен мозък), за да спасят един човешки живот. И двете форми на тази национална структура са предназначени за алогенни трансплантации (от донор) на стволови клетки.

Уточнявам го, защото това означава, че всеки пациент по света може да се възползва от ресурса ни, тъй като сме членове на световния регистър за костен мозък и стволови клетки. Търси се съвместим донор между всички дарители, които са повече от 30 млн. за доброволните донори и повече от 750 хиляди единици кръв от пъпна връв. Във всички публични банки за стволови клетки, които са около 50 в света. Така че тази международна организация изисква стандартизиране на процедурите, във всички звена на БСК и регистъра.

В БНСК в момента се съхраняват около 500 проби на стволови клетки от пъпна връв. Toва е малък брой в сравнение с практиката в други страни. В регистъра имаме около 3000 дарители, което пак е малко. За нашата популация трябва да са минимум 10 000, а ако са 50 000, е най-добре, тогава наистина ще можем и сами да обслужване нашите пациенти.

Как може да се дарят стволови клетки от пъпна връв?

Хората, които биха искали да дарят, нямат някакви сериозни ангажименти. Опитваме се максимално да ги облекчим в това, което зависи от нас. Трябва да се свържат с НБСК, да се проведе разговор с колегите, да дойдат на място или да се изпратят документи по електронен път. Дарителите се запознават предварително с условията. Документите могат да се попълват и вкъщи. Има и медицинска част, свързана с наследствени заболявания на фамилията.

Взимат се проби на майката, което може да се осъществи и след раждането. Контактът с човека, който организира взимането и пренасянето на кръвта, е непрекъснат. Обикновено, когато става дума за София, отиват хора от нашата структура. Единственото неудобство, което сме срещали, е свързано със законодателството ни – става дума за разрешението да се вземе единицата в съответната болница. Според закона ние трябва да сключим договор със съответната болница, да се визират ангажиментите на двете страни.

Разрешението да се вземат, обработват и съхраняват тези клетки е на нашата болница. Проблемът е, че нямаме договор с всички болници, а и не всички желаят да сключат такъв с нас.

Защо?

Мотивите са различни. Това е допълнителна манипулация за акушер-гинеколога, който води раждането.

Която не му се заплаща?

Тази дейност за публичната банка не се заплаща, защото е доброволна акция. Затова и ние имаме малък персонал, извършваме много голяма част от дейностите си без да ни се заплаща допълнително – промотивните дейности, семинарите с родилки, публични форуми с пациентски организации.

В закона е обяснено, че пробите трябва да се вземат от акушер-гинеколог в болница, която има договорни отношения с нас. Необходими са законодателни промени в наредбите, с които се изпълнява и закона за трансплантация. Това е нещо, което предстои да се оптимизира.

Промените, които се предвиждат в Закона за трансплантациите, решават ли тези проблеми?

Ние сме дали предложения, с които да се улесни работата на НБСК, но има доста голям проблем по отношение на юридическата формулировка. Има една възможност, ако самите АГ болници се съгласят, те също да получат разрешение за взимане на такъв материал. Това обаче значи пререгистрации на болниците, защото е невъзможно всички те да имат договори и да им се заплаща от Александровска болница. Тук няма външни приходи, които могат да покриват тези разноски, така че медицинската общност трябва да бъде обединена около това, че трябва да се действа максимално за тази дарителска дейност.

Заплащат ли нещо донорите?

Нищо не заплащат, нямат никакви финансови взаимоотношения с нас.

За изследванията?

Има го в някои страни. Донорите, освен че даряват частица от себе си, заплащат за изследванията си.

Не е ли абсурдно?

Не е абсурдно, който може да си го позволи, го прави в някои страни.

Какъв е процесът на освобождаване на проба и има ли запитвания към вас? Щом сте част от световната мрежа, би трябвало и да предоставяте такива клетки и други държави.

Разбира се, ако се намери подходящ донор. Това е една добре смазана машина със съответните регулации. Прави се запитване, потвърдително типизиране, изисква малко време да се уточнят нещата и когато всичко е наред и донорът потвърди желанието си, се прави вземането на стволови клетки и изпращането им до мястото, където трябва да бъдат трансплантирани. При нас имаме един такъв случай преди две години. Един донор от нашия регистър даде стволови клетки за пациент в Англия, сега имаме ново запитване, но все още не е приключил процесът.

По отношение на банката сме имали запитвания от чужбина, но не се е стигало до окончателно искане.

Продължава на стр. 2

Страница на статията : 0102
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1749

2

456

19.11 2019 в 12:59

О чудо, даряването е безплатно!

1051

1

kokoten

19.11 2019 в 12:05

Единственото приложение на тези стволови клетки е да се вземат пари от балъците...