Стефани Чучукова - от старата кутия шах до международните отличия в шахмата

Преди месец младата ни шахматна надежда Стефани Чучукова се завърна от световно първенство в Бразилия, където взе два медала - единият специална награда на главния съдия. Дни по-късно 18-годишното момиче взе участие и в международния турнир „Легендарни пловдивски треньори". Въпреки че започна надпреварата от втория кръг, тя постигна 5,5 точки от 8 изиграни партии, като последната бе в оспорвана борба срещу гросмайстор Петър Великов, завършила с реми. Стефани се класира втора при жените и получи награда след международния майстор Ива Виденова-Куляшевич. А всичко започва от една стара кутия шах, забравена в шкаф у дома.

Поздравления за успехите! Разкажете за последните отличия, които извоювахте в Бразилия.

Бях на световно първенство в град Флорианополис, Бразилия, което се проведе между 27 октомври и 11 ноември. Оттам се върнах с два медала - второ място за жени в блиц турнира и специалната награда на главния съдия. Второто място ми беше отредено по допълнителни показатели, тъй като сме с равен брой точки (6т./9) с рускинята Мария Н. Власова. Другият медал е специалната награда на главния съдия, г-жа Елена Половина, което е голямо постижение и признание за мен, защото бях избрана с още една състезателка от Бразилия измежду 512 състезатели от всички възрастови групи. Съдиите бяха много впечатлени от моята игра и участието ми в турнира. Изиграх трудни партии, доста от които удържах с реми и повечето бяха много продължителни – над 5 часа. Имах и победи, и загуби. Оспорвана беше борбата ми в последната партия с Лусия Стрискова, състезателка с по-висок рейтинг от моя, с която играхме близо 5 часа и половина и последни напуснахме залата. Въпреки че загубих тази партия поради умора и оставащото ми малко време на часовника, направих добро впечатление на съдиите с борбеност, коректност и желание за победа. Завърших турнира по класически шах с 5т.

Как финансирахте участието си в състезанието?

Българските участници отидохме с квота от Бразилската федерация, която ни осигурява нощувка и храна, а пътуването и таксите за участие, които никак не са малко като сума, ги осигуриха моите родители. Получих подкрепата на личния ми лекар д-р Стоян Михов и поликлиниката, в която работи, и съдействието на кмета на Ахелой – г-н Димитър Нейчев, на които изказвам благодарност.
Имам пълната подкрепа на родителите си, както и на AGM Цветомир Ангелов -FIDE треньор. Както и на моите приятели и познати, които ме подкрепят морално.

Кога се запалихте по шахмата?

Когато бях на шест години, в един шкаф вкъщи намерих кутия с един много стар шах, който е бил на майка ми, когато е била малка. Навън валеше и нямаше как да изляза. Проявих любопитство и майка ми ми показа как се подреждат и движат фигурите. Стана ми много интересно и започнах да искам всяка вечер да ми показва и да играем. Дори изиграха с баща ми 1-2 игри пред мен, което ме запали и аз да се науча да играя. По-късно, когато бях дванадесетгодишна, започнах да посещавам занимания по шах в Бургас. Майка ми ме водеше всеки ден от Ахелой до Бургас, за да мога да тренирам. Отнемах много от личното ѝ време, но тя ми даваше възможност да се занимавам с това, което желая.

Тренирали ли сте други спортове?

Не бих казала. Преди да се запозная с шахматната игра, съм се занимавала с модерен балет и народни танци. Предпочитах да играя футбол с момчетата на игрището, а не да играя с кукли с моите приятелки. Много обичам да плувам, да се гмуркам в морето през лятото и да играя тенис на маса в морската градина, където също срещам мои приятели и любители на шахмата.

Харесвате ли други игри и състезания за ума?

От малка винаги съм обичала логическите занимания. Когато бях на шест, много харесвах да решавам судоку. Всичките ми игри бяха свързани с логическата мисъл и пространственото въображение. Редях пъзели, играех с конструктори и образувах различни фигури. Когато бях втори-трети клас, много играех "Тривиадор". Това е стратегическа игра, която комбинира елементи на викторина и териториално завладяване. Често играех и компютърни игри, но откакто разбрах, че може да се играе шах онлайн, предпочетох да се занимавам с това.

Има ли други млади хора с интерес към шахмата в училището, където учите?

В училище рядко мои съученици проявяват интерес към шахматната игра. Много трудно събрахме отбор за участие в Ученическите игри. Надявам се в следващите випуски подрастващите да проявяват по-голям интерес, тъй като досега в нашето училище не е имало отбор по шахмат, а миналата година за първи път взехме участие отборно и постигнахме до второ място Зонален етап.

Стефани със завоюваните медали, снимка: личен архив

С какво шахматът помогна в израстването Ви?

Научи ме на много неща, най-вече на отговорност, упоритост, способност да вземам решения и да вярвам повече в себе си и в своите възможности. Смятам, че ми дава поле за изява за бъдещата ми реализация. Помага ми за развитието и оформянето ми като личност. Шахът ми дава възможности да открия много нови места и да завързвам приятелства с хора от цял свят, с които имам общи интереси.

Кои са най-големите лишения, които трябва да понесе човек, за да стане добър шахматист?

Труден въпрос. При всеки е индивидуално, но трябва да се лиши от много неща, включително и от социални забавления, за да има възможност да се занимава повече с шаха и да подобрява качествата си в играта. Шахматът изисква много време и умствен труд. Уморително е, когато искаш да си добър както в училище, така и в шаха и да поддържаш добрата си форма.

Имате ли любими шахматисти?

Да. Харесвам Алехин, който е роден на същата дата като мен. Той е хем агресивен, хем във втората половина от живота си се научава да играе позиционно, което е много важно, за да си универсален играч. Харесвам също Боби Фишер, защото той е тъкмо такъв универсален играч, и Магнус Карлсен. От българските шахматисти бих посочила Антоанета Стефанова и Веселин Топалов.

Имали ли сте вълнуващи срещи с майстори на шаха, с които да играете за удоволствие?

Имала съм много срещи с майстори, включително с гросмайсторите Кирил Георгиев, Петър Дренчев, Маргарита Войска и Адриана Николова. Винаги е удоволствие за мен да срещам по турнири силни играчи и се радвам, когато мога да играя с тях. От международните играчи съм играла с гросмайстор Иван Соколов, фиде майстор Хенри Едуард Тюдор и жените международни майстори Амина Каирбекова и Умида Омонова. Вълнуваща беше срещата ми с гросмайстор Крум Георгиев. Партията му с мен на международен турнир в град Якоруда бе последна в жизнения му път, пред който се прекланям.

Какви са интересите Ви извън шахмата?

Разнообразни. В момента съм в паралелка с профил английски, китайски език, информационни технологии и изобразително изкуство. Освен плуване и тенис на маса, които споменах, обичам да пътувам и да посещавам нови държави. Имам интерес към различните култури, историята и изкуствата. От малка много харесвам да посещавам изложби, музеи и исторически местности. Харесвам и разходките сред природата.

Какво трябва да се направи, за да имаме повече гросмайстори?

Да има по-добро държавно финансиране, да се осигурява възможност на спортистите да участват в подготвителни тренировъчни лагери и да обменят опит на международно ниво. Да има организирани щабове за теоретична подготовка, психологическа и здравна подкрепа. Да имаме по-добри условия за развитие на младежта и да се популяризира шахмата, за да може да се спонсорира по-добре, тъй като всеки сам си набавя средствата и става много трудно. Едно участие в чужбина коства над 1000 или 2000 лева. Зависи в коя държава е, защото до Бразилия струва и много повече. Според мен трябва да се направи нещо и за треньорите, защото и те не са добре осигурени.

Следете новините ни в GoogleNews