Юлиян Караджов е доктор по биология и дългогодишен поддръжник на идеята за декриминализация на наркотиците. Участник в екипа на първото национално изследване на нелегалния пазар на наркотични вещества у нас и председател на движение "Промена".

По време на годишната конференция на European Students for Liberty* ще говориш за Войната срещу наркотиците. Кажи ни как започна всичко?

Всичко започва, когато една група хора използва псевдонаука и тогавашните предразсъдъци в обществото, за да прокарат идеите си за „очистване“ на обществото. Винаги има и икономическа мотивировка. Всъщност, най-първите противници на опиума твърдели, че китайците като го взимали, ставали прекалено работливи и така били по-конкурентни работници от американците. След това, че плантаторите правели същото с кокаина и чернокожите в плантациите. В един момент винаги се появяват и тези, които просто искат „да спасят света“. Това са определена порода хора, които когато едната им кауза в живота вече е постигната, търсят друга, за да оправдаят своето съществуване.

Освен това политическата битка за забрана на наркотиците съвпада с всеобщото добиване на политически права у жените по света. Това е внезапно навлизане на 100% повече избиратели, които дотогава несправедливо са държани извън политическия живот векове наред. Но тогавашният идеал за жена е „Да е умна, хубавица, да знае да чете, пианото да плаче под нейните ръце“, а светогледът им в най-добрия случай се определя от дамски списания в стил днешната „БГ мама“. Естествено, радетелите на забраната на наркотиците започват да играят на емоционалната струна. Още в зародиш е вкарана тази представа, че наркотиците превръщат хората в зомбита, чиято единствена цел е да заразят останалите. Появяват се тези интересни хигиенни термини като „инфекция“, „зараза“, а от другата страна имаш понятието за „чистота“. Малко известно е, че повечето от тези ранни поддръжници на забраните също така са подкрепяли и принудителната стерилизация на т.нар. „непълноценни“ (в крайните форми за такива са обявени всички, които не са от англо-саксонски произход)…

Добре, как такава налудничава идея добива мащаба на това, което е днес?

Основният проблем идва, когато държавата припознае дадена кауза като своя и започне да създава чиновнически административен апарат, който да се бори с нея. Рейгън го е казал много добре: „Нищо не продължава по-дълго от временна правителствена програма“. Просто когато тази машина се установи като такава в името на решаването на проблемът Х, нейна първа задача се превръща винаги да съществува проблем Х, за да съществува и машината, която се бори с него. Точно по този начин се случват и нещата с наркотиците. След като Сухия режим в Щатите се проваля колосално, Федералното бюро за алкохола остава с грамаден щат от агенти, които просто няма какво да правят и бързо трябва да се намери онзи нов враг, към който да насочат ресурса си. Оттам насетне имаме хора по всички нива и разклонения на администрацията, които трябва да решават проблема с наркотиците – правосъдие, здравеопазване, образование, земеделие, всеки един от тях притежава служители, частично или напълно получаващи заплата, защото „решават“ този проблем. Кой би се отказал така лесно от парче или цялата си заплата?!
Същият е и случаят в България. Тези чиновници просто се борят за оцеляването си. Ако 10-20-40 години си градил кариера да казваш, че наркотиците са абсолютно зло, но се окаже, че нещата не са толкова прости, ти оставаш без работа.

Реалистично ли е да видим легализация скоро, тогава?

Реалистично е, но няма да е лесно. Тук срещаме другия проблем – политическия. Легализация би означавало едно правителство да излезе и публично да обяви, че в продължение на един век е разрушило хиляди човешки животи, безпредметно е пиляло страшно много пари и се е занимавало с безсмисленото упражнение, наречено Война срещу наркотиците, по погрешка. Това е малко възможно политическо самоубийство. Промяната се случва по естествен път като се смени едно поколение. Вече сме в този момент от историята, в който напр. американските родители пушат повече трева от децата си, защото вече са на възрастта, в която имат хронични болки и така ги облекчават.

Означава ли това, че достигаме момента, в който пропагандата ще отстъпи място на сериозния дебат по темата?

Преди време участвах в първото изследване на пазара на наркотици в България, платено от Принц Чарлз и британската полиция, и установихме нещо интересно – хората, които са употребявали или употребяваха тогава наркотични вещества, бяха много по-наясно със степента на потенциалните вреди и опасности от тях. За сравнение, човек, който никога не се беше докосвал до това нещо, притежаваше типичната „компетенция“ от пропагандните лозунги от 20-те години. Трудността е да накараш тези, вторите, да започнат да се замислят дали този проблем наистина е такъв, че да трябва постоянно да плащаме цена в човешки животи, пари и изгубен ресурс и без да му се вижда края … или наркотиците мога да бъдат регулирани по по-умен начин.

В този ред на мисли не мога да не те попитам за случващото се във Филипините, където призивът на президента Дутерте за убийства без съд и присъда на наркозависими вече остави над 3000 трупа по улиците.

Няма какво да се лъжем, Филипините имат страшен проблем с метамфетамина. Но това няма как да се е случило без масова корупция по всички етажи на правоохранителната система! Какво става сега? Полицейски шайки убиват дилърите и зависимите ... от които буквално до вчера са събирали подкупи. Защо? Да не би да бързат да приключат с точно определени хора, за да не се разчуе кой на кого до вчера е плащал за комфорт?! Това, което се случва във Филипините, не е защото някой иска да спаси света. Ако искат да се справят с проблема, защо няма нито един убит полицай за наркокорупция?

* Юлиян Караджов ще бъде лектор в БГ залата на годишната конференция на Students for Liberty, която ще се проведе на 22.10 от 9:00 ч. в хотел Рамада. За безплатна регистрация можете да посетите този линк: http://bit.ly/2bM8eYZ

Още по темата

14/09/2016

Интервю

Д-р Караджов за допинг скандала: Всичко е политическо. Русия отвръща на удара