Петко Дурмана: "Квадрат 500" подменя комунистическата история (II част)

Националната галерия е пародия

Последна промяна на 19 април 2015 в 10:20 19618 8

Петко Дурмана.

Петко Дурмана е български артист и скулптор, част от работната група на Министерството на културата, която трябваше да изготви концепция и тематико-експозиционен план на Националната галерия "Квадрат 500".

В първата част на разговора ни той коментира интервюто на председателя на работната група - акад. Светлин Русев, и изрази възмущението си от думите му, определяйки го за неспособен да ръководи създаването на най-голямата галерия в страната, струваща само до момента 30 милиона лв

Във втората част Дурмана разказа как е бил включен в комисията и за целия абсурден и непрофесионален процес на работа, на който е станал свидетел. 

OFFNews предстои да публикува още един материал по темата, в който художника ни представи изготвената от него концепция за "Квадрат 500" и протестното писмо, изпратени до Вежди Рашидов, но останали напълно пренебрегнати.

Защо Дурмана?

"Причината да ме включат е, че с г-н Рашидов се срещнахме на кръглата маса на ГЕРБ за култура в парламента (на 15.07.2014 г.), където бях може би единственият художник, ако помня правилно, и тъй като никой не повдигаше темата за музея – те се занимаваха с театралната реформа, с проблемите на киното и т.н. – аз повдигнах темата за него и Рашидов започна да обяснява какво според него не е правилно, защо откриването му е забавено, защо са прекъснати процесите, които той е започнал и прочие. След като мина кръглата маса продължихме да си говорим неофициално. Тогава той ми обясни много ясно, че целта му е да направи национален музей, в който да се съберат всички артефакти, дори по мои спомени той искаше да са хронологично подредени - да има тракийско, средновековно, османско, възрожденско, следосвобожденско изкуство и натам всичко чак до Кристо, сега нищо такова няма да стане", разказва художникът.

Той признава, че не е изкуствовед или критик, но се е съгласил да участва на базата на 3 неща - отговарял е за пътуващите изложби на Британския съвет в България, завършил е Академията за арт мениджмънт в Залцбург, в която са му преподавали специалисти, създали успешни музеи в САЩ и Канада и набирали финансиране за театри на Бродуей, както и това, че е един от най-опитните български модерни художници у нас и по света.

"Изброявам тези неща не за да се хваля, а за да кажа защо смея да твърдя, че познавам новите медии и как те могат да бъдат включени в такъв музей и какъв е мениджмънтът му", обяснява той.

Когато Рашидов става министър за втори път, той сформира със заповед нова комисия с председател акад. Светлин Русев и с членове Петко Дурмана, проф. Валентин Старчев, проф. Станислав Памукчиев, доц. Ружа Маринска, Аделина Филева и Олга Арсова. 

Работната група е имала за цел да изготви концепция и експозиционен план на „Квадрат 500“ до 31.01. 2015 г. Такова нещо обаче не е станало.

"На първата среща на групата, първото нещо, което поисках от председателя Светлин Русев, беше да видя концепцията. Той прочете писмо, което е написано до Вежди Рашидов, в което прави резюме на предишните събития - че е имало 4 работни групи, че са минали страшно много хора, че е имало какви ли не идеи и т.н. Това, което обясняваше като основна причина за забавянето, беше, че има разногласия дали да бъдат 1 музей, който да обединява Националната художествена галерия (НХГ) и Галерията за чуждестранно изкуство (НГЧИ), или да останат 2 музея. Основният противник на обединението е била Яра Бубнова, която по това време е била временен директор на НГЧИ. Към август 2013 г. те са решили да ги обединят, започнали са да го правят, но не им е стигнало технологичното време и към момента, в който се събра комисията, статутът беше неопределен", разказва художникът.

Пародията "Квадрат 500"

"Но концепция акад. Светлин Русев не е представил – на никакъв етап и в никаква форма. Той извади чертежи, на които беше нахвърлял къде и кой художник иска да сложи и на първата среща ни каза, че ще ни го покаже, ако сме съгласни с него. Което ме изуми и ми отне още 1 среща да си получа разпечатка и копие на въпросната схема.

Оттам нататък тази комисия представляваше една пародия. В тази комисия единственият безспорен авторитет по история на българското изкуство беше доцент Ружа Маринска, защото само тя има сериозни публикации и книги. Доц. Маринска на първата среща ми каза, че е дошла само от любопитство и тя беше единствената, която на 2-та среща си оттегли участието. Останалите бяха художници по образование като мен, имаше още един юрист и инженер, по-късно в живота си завършил изкуствознание. Проф. Старчев, както акад. Русев няколко пъти изтъкна – е бил двойкаджия по История на изкуството. Те си се подиграваха взаимно. Самият акад. Русев е завършил История на изкуството преди едно достойно време.

Последната ни среща беше на 20 и някой януари 2015 г., на която все още нямаше концепция. Имаше подробен инсталационен план, който от надраскани върху лист хартия имена, се превърна в табла, върху които бяха поставяни изрязани картинки на художниците, където трябваше да бъдат изложени във всяка зала. А самите картинки на произведенията не съответстваха на картините, които ще бъдат сложени, а маркираха кой художник къде ще бъде. Обясних им, че ако искат да направят симулация, най-малкото вече има технологии, с които да се направят визуални нещата. Няма нужда да се режат и лепят някакви картони и картинки върху табла, които бяха направени буквално за мен, защото аз бях единственият човек, който през цялото време се опитваше да обясни на останалите, че това, което правят, е абсолютно непрофесионално и безотговорно", възмущава се Дурмана.

Артистът обяснява, че участието му в работната група не се е заплащало, а дори кафето е трябвало да си купува сам, но похабеното му време не е спомогнало за почти нищо, тъй като единствената дума, която се е чувала, е била на акад. Русев.

"Няма концепция и това не е куриоз, това е загуба на ресурс, подигравка с арт средите и т.н. Оттам нататък куриозите са безкрайно много. Аз се шокирах. Във вида, в който Русев ни представи плана си, беше несериозен. Получих плана му на третата среща, а на втората ни разходи из музея и обясняваше: „Тука ще сложим еди какво си, тука ще сложим еди какво си“. През цялото време се шегуваше с Памукчиев - „Твоята работа на тази стена добре ли ще стои?“ Той така е свикнал да корумпира художниците. На Старчев същото каза. Моите работи не ги коментира, а и едва ли е чувал някога за форматите, в които работя. Това, което ми направи впечатление в тази разходка, въпреки че не съм експерт по родно изкуство, бе, че подреждането беше анти. Т. нар. - през цялото време казвам „така наречените“, защото такива терминологии, каквито той ползва, в историята на изкуството няма, те сами си ги съставят. Някои са заимствани от съветската школа по История на изкуството, някои са измислени. Той искаше на 3-4-метрови стени да слага кавалетни формати, които са супер малки. Казах му, че това е абсурдно, защото те ще седят като пощенски марки върху плик А2. Каза, че ще сложат пана и в тях ще постави картините", коментира артистът.

Според Дурмана призът за най-голям абсурд държи желанието на акад. Русев и проф. Старчев да направят двора на галерията скулптурен парк. Това е така, защото дворът всъщност не е двор, а е таван на депото на музея, където ще се съхраняват произведенията на изкуството.

Според архитекта на ремонтираната сграда таванът може да издържа до 500 кг на квадратен метър, а те са пожелали там да сложат многотоннии скулптури, както потвърди и самият акад. Русев пред OFFNews.

"То дори не е предвидено да влязат камион и кран. Кранът трябва да повдигне многотонните творби. Вместо това те ще трябва да вдигнат тази скулптура на ръце, да я носят по стълбите, коридорите, мостчета и т.н. - и да я сложат в двора. Казаха, че може да стане, ходиха и замерваха, че ще ги вкарат. Накрая ще сложат скулптурата не на двор, а върху тавана на депото, който издържа 500 кг, а тя е няколко тона. Старчев каза, че ще говори с архитекта къде са опорните точки на конструкцията, за да сложи там скулптурите. Буквално каза, че архитектът има време да си оправи грешките.

Тогава си обясних защо се разпадна паметникът на Старчев. Ако сега той е на 80 и колко години и твърди, че след Акт 16 архитектът имал време да си поправи грешката, и да си сложи той скулптурите там, представете си какво е било 80-та година, когато над него е била само Людмила Живкова. Тези инженери и строители са ги направили луди", обяснява членът на работната група.

След това разкри какво всъщност е целял проектът на архитекта, пренебрегнат от Старчев и Русев:

"Ние си говорехме с архитекта, че той е проектирал двора за големи цветни инсталации, като идеята му е била още от „Оборище“ да видиш нещо голямо и цветно, което да те привлече вътре. Той е работил за МоМА в Ню Йорк и в ремонта на сградата на "Квадрат 500" непрекъснато взаимства модела на американската галерия, който наистина работи. В Ню Йорк имат същия тип парк, същите цветни неща, даже висящи работи. Като го чу това нещо, Старчев се скъса да се смее, каза, „Какви инсталации, това е скулптурен парк“.

Друга отхвърлена идея на архитекта е била входът на музея да се намира откъм ул. "Оборище", в южното крило (бел. ред. - където се помещаваше заведението "Планет"). На тази идея се е противопоставило отново дуото Старчев и Русев, които са изместили входа откъм НГЧИ. А сега, близо месец преди откриването на галерията - не се знае кой ще е официалният вход.

"Квадрат 500" не е проектиран да има сувенирен магазин, защото академик Светлин Русев го приема за обидно за изкуството. Има една дребна книжарничка в другия край на входа. Подобен музей без място да си купиш принт, картичка и т.н. аз не съм виждал по света. Националната галерия ще бъде един от най-наглите и арогантни музеи", казва още Дурмана.

Подмяна на историята

Едно от най-големите притеснения на Дурмана е, че акад. Светлин Русев се опитва съзнателно да подмени историята на българското изкуство, като изчисти своя и на още няколко художници комунистически имидж, опитвайки се да представи работите им като опозиционни на тогавашното тоталитарно изкуство. И по този начин напълно да опорочи една от основните идеи на музеите - да образоват.

"Акад. Русев реди недопустими комбинации. Те ще вадят експонати от музея за соц. изкуството, за да ги представят за съвременно изкуство. Той всичко може да извади, но да го представи в правилния контекст – че това е тоталитарно изкуство. Това е тотална подмяна на историята. Той затова разбива термина „социалистически реализъм“ на всякакви реализми, така става приемно за хората.

Искат да обединят художници, които са работили с разлика 30-40 г., за да покажат, че все едно в Европа нещо като се е случвало, то се е случвало и в България. Така купуваното от Русев и др. чуждестранно изкуство от 20 век е под всякаква критика. То е отговаряло на принципа – по онова време у нас е имало соц. реализъм, а на Запад реализмът е западал. Затова е било достатъчно героично, ако един западен художник е творял в реализъм, за да бъде купен. Избирани са предимно леви художници, които сигурно няма да са лоши за страните си, но те нямат международна известност.

Те просто искат да ги смесят, да покажат, че родното изкуство от 20 век е следвало тенденциите, а то не е така. В този музей няма минимализъм, абстракционизъм, няма хипер-реализъм, концептуализъм, акционизъм, конструктивизъм няма. Те бяха направили един картон с конструктивисти. Аз им казах, че там няма конструктивисти. Питах, „условно ли ги наричате конструктивисти“, отговориха ми - „ами да“. Защо поне не са купили навремето конструктивисти?

Най-изтъкнатият българин историк на изкуството и световен топ експерт по конструктивизъм и специално по Малевич е Андрей Наков. Той живее в Париж, където е емигрант от десетки години. Той е изготвил най-пълния каталог за Малевич в 4 тома, който струва 500 долара. Разговаряли сме с него и той беше шокиран. Първия път, като влезе в Галерията за чуждестранно изкуство, не можеше да повярва, за него това беше подигравка. Той се изказа изключително критично за колекцията на НГЧИ. От него знам и че качеството и произходът на много от картините там са спорни", обяснява Дурмана.

Според него причината Андрей Наков да не бъде поканен за съветник или да не се потърси мнението му е проста - Светлин Русев го мрази. По същата причина галерията няма да отбележи 80-годишнината на Кристо, нито ще има зала "Кристо", а само "някакво дарение, което е изключително непредставително за Кристо, и то по мое настояване".

По настояване на Дурмана в "Квадрат 500" са вкарани и творби на съвременни автори като Греди Аса, Андрей Даниел, Недко Солаков и др.

Споровете около произведенията в НГЧИ не спират дотук обаче - под съмнение са качествата на африканското, индийското и западноевропейското изкуство в нея.

"Има една рисунка на Дега, която дори не е рисунка, а е недовършен ескиз за движение, спорно е дали е на Дега, няма подпис, ами има печат на антиквар. Ако видите червен печат на нещо, той е добавен от роднини, галерии, антиквари в последствие", казва художникът.

Той изтъква, че африканското изкуство, изложено у нас, доскоро не е било датирано, като "чак в последния каталог на НГЧИ се признава, че е от 20 век".

"Даже на места съм виждал, че е от 19 век, което към времето на издаването на каталога е било измама. Ако едно африканско изкуство е правено 20 век, се сещате, че там е цяла индустрия, цели племена от това се издържат. Сувенири на африканското изкуство се продават и на „Кристал“, смята артистът.

Петко Дурмана е художник, роден през 1970 г. в град Елена. Завършва средното си образование в СХУ за промишлени форми „Академик Дечко Узунов” в град Казанлък. През 1997 г. завършва Национална художествена академия, специалност Скулптура.

В работата си често използва нови медии и технологии. Художествените му интереси са фокусирани върху човешкото възприятие и възможността за комуникация чрез предимствата и недостатъците на новите технологии. Обект на много от творбите му е визуалната репрезентация на историята и визиите за бъдещето.

Той е първият български художник, който прави изцяло създадено за интернет изкуство (net.art) и използва в творбите си добавена реалност, и първият български художник, който използва в произведенията си различни приложения на инфрачервено излъчване и създава инфрачервена фотография.

Негови произведения са показвани в: ZKM – Център за изкуство и медии, Карлсруе, Германия; Института за съвременно изкуство в Лондон, Великобритания; Музей за изкуство Челси и Location One в Ню Йорк, Тингели в Базел и др. Негови проекти за публични пространства са реализирани в София, Берлин, Манчестър, Ню Йорк и др.

Работите му са показвани на едни от най-важните форуми за изкуство и технологии, като: Transmediale, ISEA, SIGGRAPH, Sundance Film Festival

Носител е на множество награди и отличия.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.04 2015 в 10:26

Тоя Светльо може и да е комунистически некадърник, обаче пък пасва идеално на набора от членове и кандидат-членове на БАН - там всички са от некадърник нагоре, но не обикновени некадърници, а посочени още от БКП и възпроизвеждащи се до днес.

19.04 2015 в 23:20

p.s. Apropos, защо не вземат да опаковат ала "Кристо"
"болния динозавър" на другия институционализиран некадърник -Старчев - (известен като петохуйник или седмохуйник в зависимост от коя странна на НДК го наблюдавате.) Смятам, че докато дойде време да падне под тежестта на тежка корупция или да бъде съборен - N-хуйника би могъл да понесе една опаковка в стил "Кристо" - в оранжево и светлосиньо - цветовете на боклукчийските сигнални жилетки и знамето на "Знаме на Мира" :))))

19.04 2015 в 21:36

Трафопост, грешката е моя. Силно не го харесвам като художник.

19.04 2015 в 15:46

Интересно дали Дурмана, ако беше живял по соца нямаше да прави като скулптури от стиропор партийни символи към ТПК "Болшевик". Вероятно е прав за много неща, но като стане академик ще става и за председател - за това освен свежи идеи трябват и други качества. Така върви живота. След време и него ще го оценят какви "правилни позиции" е заемал сега, ама вече неадекватни за други времена. Все едно дали ви харесва - всеки по-възрастен от 40 години има и биография през соца и то в един миг на величие на България и на българската култура, което не може да бъде пренебрегнато.

19.04 2015 в 15:36

атанасова, стенописите в Патриаршията в Царевец са на Теофан Сокеров. Бъркате го с църквата на Ванга. Там са стенописите на Русев.

19.04 2015 в 12:24

Светлин Русев е придворният мазач на БКП. Изклкючително спорен като творец. Същият, който нацапа стените на Патриаршията във В. Търново с образа на любовницата си Нешка Робева. Некадърен слагач, натрапен ни от комунистите.

19.04 2015 в 11:28

За мен е необясним факта, че Св.Русев е председател на тази комисия.
Възмущението на Дурмана е напълно основателно и аргументите му са конкретни и ясни.Пожелавам му успех!
Трябва да има концепция, която да отговаря на съвременните тенденции и мениджмънт.
Надявам се Рашидов да поправи грешката си и да прибере соц. скелетите в гардероба, а новата комисия да е от съвременни художници, инженери, архитекти, юристи и търговци.

19.04 2015 в 11:06

светлин русев рисува партийната повеля срещу хонорари

св.р. не се е издържал с изкуство на пазара на изкуството,

а с шпагати и заемане на "правилни" позиции