Наказваха ме пионерчетата. После комсомолчетата. Сега ме наказват богословите.

Държах мишката на бутона дълго време преди да пусна поста във Фейсбук. Знаех, че ще си навлека неприятности, но си мислех, че хвърлям снежна топка. Оказа се, че е предизвиках лавина, разказва Георги Петров.

Георги Петров е тенорът на православния хор "Йоан Кукузел". В понеделник той написа онзи знаменит пост, в който заяви, че му е писнало трудът му да се оценява за жълти стотинки.

Най-известният православен хор "Йоан Кукузел" е поканен да изнесе концерт в Париж, като част от събитията, съпътстващи българската изложба в Лувъра. Единствените пари, които изпълнителите ще получат, са 35 евро командировъчни на ден или общо 105 евро за целия им престой в Париж.

Минути след като OFFNews публикува изказването на певеца в редакцията се обади диригентът Димитър Димитров и каза, че отстранява тенора от хора.

В неделя Георги Петров се жени. Избраницата е известната актриса от "Столичани в повече" Ева Тепавичарова. Седим и си говорим защо му трябваше да си навлича всички тези неприятности 5 дни преди сватбата.

Има неща, за които човек има нужда да бъде чут. И когато имам нужда да бъда чут, аз викам, казва Георги.

Когато снежната топка на скандала прерастна в лавина, мениджърът на хора Георги Миков обясни, че певецът е уволнен - не защото си е позволил да изкаже мнение, а защото го е направил цинично. И че не е уволнен, а е отстранен.

С Миков се познаваме от хиляда години. Не крия, че изпитвам разочарование, но го смятам за един от приятелите си. Проблемът е, че този човек, който има претенциите да бъде демократ, използва комунистически маньоври, казва певецът.

Георги казва още: "Не обичам думата "комунизъм". Както не обичам думите бунт, протест и революция. Защото октомрийската социалистическа революция утрепа понятието "революция". Не харесвам "протест", защото той девалвира в нашите ширини. Нашият протест представлява мрънкане. Някакви хора ми казват "и ти мрънкаш". Да, мрънкам. Защото ако млъкна, ме няма"

За цинизма

"Искам да провокирам умовете на едни закърнели хора, които се страхуват. Слагам цинизъм, хората решават, че става дума за секс и почват да четат.

Всички искат да ме поставят в позицията на циника и вулгарния човек.

Човекът, който искаше да изтрия статуса си, казва: "Неговият език е недопустим". А аз питам: "Защо не вникна в същността на това, което съм писал? Защо се плъзгаш по повърхността?". Написах го цинично, за да предизвика внимание, но нещата, които съм казал по циничен начин, са важни.

В едно общество, където хората са глухи един за друг, трудно се чува, когато се говори шепнешком. Трудно се чува дори, когато се говори нормално. И затова понякога хора, от които най-малко се очаква, започват да „крещят“. В този момент се чуват гласове, че да „крещиш“ е неприлично.

Навремето за това, че много приказвах, ме наказваха пионерчетата. Наказваха ме и комсомолчетата. Сега ме наказват богословите. Защото комунистите очевидно ме наказват всеки ден в последните 25 години и няма накъде. Но много е странно наказанието на богословите. То е породено от страх. Което е комунистическия маниер и начин на мислене"

Пънкът и молитвата

Георги е известен бохем. Вероятно половин София го познава. Той е от онези изчезващи вече хора, които ще се запознаят с теб от съседната маса, а след 10 минути целият бар с непознати ще е една компания и Георги ще е душата й.

Казва, че в поизтърканите рок етикети би опредилил себе си като пънкар. И разказва една пънкарска история, която има пряко отношение към скандала:

Негов приятел, известен режисьор, отвреме-навреме свирил в пънк група. Казал му: "Георги, не те разбирам. Ние, трима аматьори, пеем пънк с шотландски полички и вземаме 1500 лева на концерт. Вие в "Йоан Кукузел" с гласа си направялявате душата към Бога и не получавате нищо. Вашето не е благотворителност. Вашето е липса на самоуважение."

Пътят към Бога

Страшно много харесвам музиката, която пея. Това е запазената марка на "Йоан Кукузел", това са източните песнопения, които са изключително интересни. Те са мантрически песнопения. Публиката трудно ги смила. Тя може да приеме до 5-6 такива песни. След това или трябва да изпадне в нирвана, за което явно няма духовните възможности да го направи, за да навлезе дълбоко в тази музика, или просто да се отегчи.

Църковната музика е пътуване към един друг свят. До 20-ата си годишнина не бях християнин. Баба ми ме е кръстила, когато съм бил на 3 г., говореше ми за Бога, но аз не я чувах. Практически за Бог разбрах, когато започнах да печ в православния хор "Славяни" през 1990 г.

Повикал го е покойният вече диригент Митко Григоров, но Мирослав Попсавов е човекът, който го е "зарибил" за този свят.

В източните философии има едно състояние между живота и смъртта. Трупът стои 3 дни в "бардо" и монахът му чете молитви.

"Аз съм четящият молитвите, само че от балкона на църквата. Хорът е този, който напътства душата, която се е освободила от тялото."

Йоан Кукузел

През 1997 г. Георги Петров постъпва в "Йоан Кукузел". За всичките 18 години в хора никога не му се е случвало да спечели повече от 500 лева годишно от работата си като певец. 500 лв. годишно, не на концерт.

Хорът репетира 2 пъти седмично, отделно са упражненията вкъщи. Преди концерти репетициите са много повече, дори всеки ден.

"С това, което написах, аз застанах зад хора. Но те те го разбраха."

Всъщност според Георги Петров далеч не сигурно, че хорът не е застанал зад него. Диригентът Димитров обяви, че целият състав е застанал зад решението му да отстрани тенора.

Пред мен обаче много колеги казаха друго и заявиха, че след концерта в Париж ще напуснат състава като мен, споделя Георги Петров.

Скандалът, че "Йоан Кукузел" не получава пари за изпълненията си, не е от вчера. Избухва още преди 2 години - при командировка в Москва.

"Тогава ни предложиха да пеем без пари и командировъчни от 10 долара. Дори не 35 евро, а 10 долара. Тогава вдигнах скандал и казах, че напускам. Тогава се усетиха и изплатиха поне 35-те евро, общо 105 за трите дни.

Тогава в хора се коментираше, че руснаците са дали поне закуска, обяд и вечеря и значи няма защо да се оплакваме. Православните певци коменираха, че руснаците са им дали закуска, обяд и вечеря и как ще им останат 105 евро и ще намерят до нискобюджетния хотел "Ибис" евтин магазин, защото, трябва да призная, руската водка е прекрасна. И бяха доволни. 

Това е трагедия на духа, това е трагедия на мисълта.

Г-н Димитров сега ми казва: Ние не отиваме в Париж за пари, ние отиваме за честта на България.

А аз му казвам: Че тогава върнете и 35-те евро командировъчни...

Ако вие сте един индийски махараджа, легнете на едно дърво, не яжте и не пийте и защитавайте честта на България. Аз не съм толкова съвършен и ми се налага да удовлетворявам елементарните си човешки нужди.

Ние не живеем в света на ангелите. Един ден ще се пренесем там. Но дотогава живеем в стоково-паричния свят, в който и тухлата, и хлябът струват пари", обяснява певецът.

Мениджмънт

Хората на културата, а още повече църковните хора, рядко са добри бизнесмени. Може би затова въпросът, който Георги Петров поставя, увисва така.

Великият, неповторим и прекрасен хор "Йоан Кукузел" в правния мир е едно почти неработещо АД, през което чат-пат се плащат дребни хонорари на певците. (До 500 лв. годишно, както споменахме по-горе).

Цененият и търсен за концерти православен хор няма зала за репетиции. Репетира два пъти седмично в салона на Софийската митрополия (диригентът Димитър Димитров е брат на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит). Дълго време дори името "Йоан Кукузел" не е патентовано и е можело да бъде откраднато.

Моята битка е финансова, признавам го! - казва Георги Петров - Искам "Йоан Кукузел" да се договаря колко ще получи за свой концерт. Когато ни предложат 1000 лева, ние да решим дали сме съгласни или не.

"Говоря за културен мениджмънт, който в Европа го има отдавна, но у нас ще дойде с нормалното закъснение от 100 години. Диригентът Димитър Димитров е един много добър човек, който не може да реши нищо. Решенията се взимат от Георги Миков, който практически е мениджър на състава, но не разбира нищо от мениджмънт. И ние практически мениджмънт нямаме. Идва някой и ни казва - ще пеете за 1000 лева - добре. Ще пеете без пари - добре."

На въпроса кой е виновен в конкретния случай - мениджърът, че не си е поискал или Министерството на културата, че не е дало, Георги Петров има по-дълъг отговор:

"Не смятам, че ние трябва да идем да просим пари. Ако в Министерството на културата работят интелигентни хора, би трябвало да оценяват културата. Би трябвало да има хора, които оценяват целия културен процес и да кажат - за този състав се отделят толкова пари, съгласни ли сте. Но връзката между "Йоан Кукузел" и министерството на културата е скъсана, защото там седят едни чиновници."

Когато човек е на 20...

Питаме Жоро за времето преди 25 години, когато се е захващал с църковно пеене. Не си ли е давал сметка, че от това пари не се изкарват?

"Един човек може да бъде мотивиран посредством финанси и посредством личното му интелектуално развитие. Моето лично интелектуално развитие ме е оставило в "Кукузел" 20 години. Когато си на 20, е хубаво да пътуваш. Радваш се, че го правиш и си доволен, въпреки че не получаваш пари. Когато човек е на 45, неговите житейски ситуации го правят много по-алчен.

Дали съм алчен?

Аз не искам милиони. Един мой приятел от друг православен хор ми цитира Библията, където пише: "Според труда е платата". Той също е пял в "Кукузел". Дойде за едно пеене в Гърция и после си отиде, защото видя за какво става дума."

Бог, Кант и философията

Георги няма образование нито в сферата на музиката, нито в сферата на интернет-рекламата, откъдето изкарва парите си. Учил е философия. Говорим си за Кант и Иван Стефанов - професора, който го преподаваше в Университета.

"Иван Стефанов беше въплащението на етиката. Той се извиняваше, когато говореше с някой незнаещ. "Извинете, колега, че ще Ви пиша петица". "Как петица, аз и за двойка не знам", казваше студентът. "Е, двойка... Нека известно време отлежат у Вас тези произведения, за да можете Вие да намерите ума си", казваше проф. Стефанов.

Иван Стефанов живееше в кантианската етика. Кант е посветил целия си живот, за да докаже, че разумът е част от този свят, сътворен от Бога. Стивън Хокинг цял живот отричаше Бог, докато не стана една катастрофа с брат му и той заговори за Бог. Нито един човешки ум не е застрахован от Бог. Всеки човешки ум е ограничен. Бог е свобода."

Любовта е шамар с крак

Как Ева приема, че точно в седмицата преди сватбата им Жоро се занимава с тази битка, вместо с приготовления за церемонията?

"Ева ме подкрепи страшно много. Тя е актриса, човек на изкуството. Тази битка е и за нея, и за всички хора, които ги използват за хвалба с културата.

С Ева се запознахме в един бар. Видях я и се влюбих от пръв поглед. Любовта е шамар с крак. Виждаш я и вече не си на тоя свят."

Питам: - Тя тогава известна ли беше?

"Тя и сега не е известна. В България всички са известни, само от гледна точка на повърхностната показност. За да е известен един човек, той не трябва да мисли за пари. А тук всички известни хора мислят за пари. Тяхната известност е суета. Марлон Брандо е известен. Оплю цялата индустрия и въпреки това каза: Аз правя кино, защото ми носи милиони. Той е известен, той може да си го позволи."

Още по темата

15/04/2015

Интервю

"Артистите у нас се държат в страх за пари. Това не е демокрация, а див комунизъм"

13/04/2015

Култура

Гонят от хора "Йоан Кукузел" тенора, критикувал Рашидов за 35 евро командировъчни

13/04/2015

Култура

Гонят от хора "Йоан Кукузел" тенора, критикувал Рашидов за 35 евро командировъчни

Следете новините ни в GoogleNews