Бет Харт: Музиката е моят опиат

Музикално явление! Чудо! Ненадмината! Един от най-добрите вокалисти на нашето време! Това са само част от възгласите, които Бет Харт предизвиква за себе си, а китаристът Джо Бонамаса ги обобщава в едно изречение: „В нея са се вселили Джанис Джоплин и Тина Търнър едновременно.“

Блус, рокендрол, R&B, джаз , соул, госпъл – за музикалния диапазон и характерния тембър на, номинираната за Грами певица, няма жанрови ограничения.

Болка и прошка, изгубване и надежда, срутване и издигане, студ и обич – песните ѝ успяват да уловят всички емоции и да ги превърнат в катарзисно преживяване. 

Бет Харт успява не само да събере живота в песните си, но и да събере себе си, въпреки живота.  Тъжното детство, загубите, изгубванията, болестта, страхът - всичко това вече е само една твърда сплав, върху която Бет стъпва, държейки се здраво за любимия Скот. Пуска ръката му само за да излее емоционалната си стихия на сцената и да отнесе за пореден път сърцата на феновете си със себе си.

Вижте Бет Харт – волна, емоционална и болезнено искрена в специалното ѝ интервю за читателите на OFFNews.

Вашата свободолюбивост се отразява и в музиката, която правите – тя трудно се вписва в един определен жанр. Нужно ли е да се рамкира изкуството?

Не, не смятам, че изкуството трябва да се рамкира, но разбирам, че за някои хора това е нужно. Спомням си един продуцент, който ми каза „Ако не си в едно нещо, то не си никъде!“ Разбрах го и уважих мнението му, но не се съгласих. Не смятам, че трябва да се ограничаваш с едно-единствено нещо. Изкуството не е лимитирано и това е неговият смисъл, то трябва да бъде отворено.

Един от коментарите под Ваше видео в интернет буквално гласи: „Кой се нуждае от опиати, щом има такава музика?!“ Кога музиката стана Вашият опиат?

Започнах да свиря, когато бях на 4. Една нощ станах и изсвирих Лунната соната на Бетовен – слушах я непрекъснато от някаква реклама и просто станах и я изсвирих. Родителите ми тогава бяха в развод. Аз бях поразена, плачех и си мислих: „О Боже мой! Някой друг също знае какво е да изгубиш мама и тате!“, а семейството ми най-накрая разбра защо бях толкова тъжна. Тогава музиката стана моя опиат. Можех да отида отново и отново до онова пиано и да излея сърцето си. Пианото остана и до днес като божествен образ за мен. Много обичливо, топло, силно и предпазващо.

Казвате, че артистът трябва да бъде честен. Затова ли сте толкова искрена в музиката си?

Аз никога не съм могла да пиша музика, само за да бъде записана или да се изпълнява пред публика. Може да съм опитвала, когато бях много, много млада и имах договор със звукозаписна компания. Но осъзнах, че не съм способна да пиша песни по този начин, те просто не биха се получили. Музиката е, за да ми донесе спокойствие. Ако съм щастлива и позитивно настроена, мога да напиша нещо щастливо, но обикновено отивам на пианото, когато съм под някакъв стрес. Тъжна съм, ядосана, уплашена, объркана, изгубена и затова пиша. Накрая се оказва, че всичките ми записи са били с една и съща тема - това как се справям с живота, уча се как да обичам, как да прощавам и всичките онези неща, които са толкова трудни, но и толкова много си заслужават.

Освен на пиано, сте свирили на китара, виолончело, бас, ударни. Към кой инструмент посягате, когато сте гневна или тъжна?

Това е страхотен въпрос! Обикновено барабаните или перкусиите се смятат за най-подходящи, когато си истински ядосан, защото буквално удряш и си го изкарваш. Свирих на чело много години, докато растях, и го обичах много. Обичах го, защото беше свързано с оркестъра и диригента, които тогава бяха моето семейство. Челото ме караше да се чувствам, че принадлежа към нечие семейство, че това е моето място. Басът също е страхотен за изразяване на мрачни и гневни чувства. Обичам и него, но моят основен инструмент си остава пианото за почти всичко. Обожавам да се раздавам на акордите му, само там мога да се развихря напълно. Предизвиках се да пиша и за акустичната китара, защото позволява създаването на по-простички песни, но се оказва, че те са най-трудни за писане.

Любовта и благодарността към съпруга Ви е пословична. Трябва ли да се изстрада любовта? А тази към себе си?

Какъв дълбок въпрос е това! Не знам дали ще мога да отговоря, без да се разплача. Скот наистина е страхотен! Трябва да има Господ, който е много милостив, за да ми изпрати толкова мил и търпелив мъж. Той никога не показва, че страда. Но аз знам какво му коства заболяването ми, приливите и отливите ми. Но също така знам, че ние имаме и много наистина хубави моменти. Не съм болна през цялото време. Когато съм добре и балансирана, аз наистина съм щастлива, развълнувана, забавна. Знам го, защото той ми го е казвал стотици милиони пъти.

Любовта ми към самата мен е нещо, върху което все още работя. Знам, че обичам себе си, когато плувам, моля се, взимам си витамините редовно, храня се добре, не пуша купища цигари, когато съм навън и се радвам на слънцето. Докато правя неща като тези, чувствам, че се обичам, че полагам грижи за себе си и това е много приятно! Но със сигурност имам и тази част от себе си, която обича да е саморазрушителна. Това е нещо, над което все още работя.

Казвате, че от хаоса и болката започва красотата. А Вие сте много красива жена!

О, това звучи толкова мило!

Какъв съвет бихте дали на младите музиканти?

Спрете! Не го правете! Хахахах! Не, ето какво бих казала: Без значение дали всеки харесва как пееш или свириш на инструмент, или никой не те харесва - Направи го! Защото ако ти му се наслаждаваш, това е най-големият успех, който някога ще постигнеш . Този успех е да станеш от леглото си и да правиш онова, което те кара да се чувстваш добре. Това е! Нито пари, нито „Грами“, нищо от това някога би могло да се сравнява с успеха да си позволиш да направиш това, което Господ ти е дал. Ако намериш нещото, което наистина те вдъхновява и мотивира, а не го развиваш, това е почти като хула в лицето на Бог. Защото ти е дадено, не за да бъдеш богат и известен, на Бог не му пука за това, дадено ти е, за да те направи щастлив! Смятам, че всички ние си дължим това да се погледнем отвътре и да видим всичките дарби, които са там във всеки един от нас на тази планета и да си позволим да ги развием, особено ако други се опитват да ни отклонят от това. Просто кажете: „Правя го, защото знам, че Господ ме е дарил, за да съм щастлив!“. Говоря за хубавите, добрите неща, които не нараняват никого – да им се наслаждаваме и да ги развиваме!

А на хората, които са изгубили пътя и вярата си?

Прекрасното нещо в това да загубиш пътя си и надеждата си е да ги откриеш отново! Малко е като онази стара поговорка „Не е важна крайната цел, пътуването е!“ И това е красотата, която намирам дори в моето психично заболяване. Ако мога да кажа нещо наистина прекрасно за него, това е, че без значение колко зле съм, винаги се оправям! И като се оправя - О Боже мой, благодарността! Облята съм от толкова благодарност! Това е нещо като „изгубих си ума отново!“ и го няма понякога за половин ден, за седмица, година, но се връща, оправяш се и това е толкова много и толкова прекрасно! Има една поговорка, че „Не знаеш какво ти липсва, докато не изчезне!“ Това са всички малки неща, които имаме за даденост. Например това да можеш да ходиш. Ако никога не си бил ограничен и не си бил в инвалидна количка, не знаеш какво е да не можеш да ходиш. Трудно е да си благодарен за нещо, което постоянно имаш, затова мисля, че когато изгубиш пътя и надеждата, това е невероятна благословия, защото ти ще ги намериш отново и тогава чувството ще бъде страхотно… И ще ги загубиш отново, и пак ще трябва да ги намериш, и всеки път чувството ще бъде невероятно!

Какво Ви изненада най-много в България?

Всеки път, когато съм в източната част на Европа съм зашеметена от начина на живот, културата, топлината, семейството, храната. В целия свят би трябвало да се пренесат тези най-важни неща, за които завиждам на хората в тази част на Европа, и които ме смиряват - това да сме заедно, да сме топли един към друг, да се прегръщаме повече. Това са най-хубавите неща в живота.

Първият Ви концерт у нас бе описан от феновете Ви като ураган от емоции

Това е толкова невероятно да споменавате „ураган“, защото точно сега съм по средата на писането на нова песен: „Man Killer”, и казвам в една от строфите: „Аз съм бясна като ураган“. Това съвпадение наистина е страхотно!

Какво бихте казали на публиката си за предстоящата ви втора среща?

Първо бих искала да кажа, че това са истински хубави въпроси, много топли, накараха ме да се почувствам наистина добре.
Очаквам с нетърпение да се върна в България. Публиката беше чудесна и много ѝ благодаря! Надявам се, че хората, които дойдоха, ще се върнат и ще доведат приятели. Ще очаквам публиката да даде отзвук за песни, които биха им харесали да изпълня, но ще трябва да са експанзивни и шумни, за да успея да ги чуя.

Още по темата

22/03/2019

Култура

Музикалното чудо Бет Харт се завръща през декември (видео)

Следете новините ни в GoogleNews