Тези дни в македонския сайт pogled.mk бе публикувано интервю с архим. Партений, игумена на Бигорския манастир, който в последно време доби известност в медийното пространство с положителните си изказвания спрямо отношенията между Македония и България и нашите общи корени.

Текстът бе преведен от сайта "Добротолюбие", а OFFNews реши да го препечата заради абзаците в него, касаещи българо-македонските отношения и история.

Отец Партений, колко близо/далече е съвременният македонец от духовността и вярата като цяло?

На всички досегашни проучвания относно религията македонският народ, македонецът, обикновено се обявява за религиозен. Това показва, че той все пак вярва, има малко благочестие, иска близост с Бога. Може би това се дължи на нашата географска близост до великия духовен център на Атон; на това непрекъснато християнско предание, което чрез нашите предшественици е стигнало до нас и, разбира се, на всички исторически обстоятелства на Църквата в миналото; на нашето коренно монашество, което е съществувало в редица светогорски манастири, а и тук в родината, в някогаш добре организираната местна църква с роден клир. Тази традиция на македонското монашество се държи допреди сто години. Такава духовност в нашите традиционно православни семейства, разбира се, едва ли може да изчезне или да избледнее. Несъмнено това е причината, поради която нашите хора преобладаващо се обявяват за набожни. И доколко наистина македонецът днес по същество е близък до православната вяра, това е друг въпрос. Вероятно нашата Църква би трябвало сериозно да се заеме с мисията да проповядва Евангелието сред народа, защото общоизвестно е, че въпреки самоопределянето на хората като вярващи, те много слабо посещават богослуженията, участвайки в религиозния живот на Църквата, както и че имат недостатъчно или почти никакво познание за нашата вяра.

В Свещеното Писание е написано, че „истината ще ни направи свободни“. Плаши ли се македонецът от истината и дали е свикнал, според Вас, да не бъде свободен?

Трябва да се запитаме и като личности, и като народ дали наистина търсим истината, или пък на нея гледаме само философски, като някаква абстракция, изключвайки Бога, както е направил Пилат Понтийски, римския прокуратор, който позволил Господ да бъдеш разпънат. Именно той попитал Христос: „Каква е истината?“, вероятно за да оспорва съществуването на абсолютна истина и, разбира се, не получил отговор. Истината стоеше пред него, но той не го знаеше, защото не го търсеше искрено и честно. Христос е единственият, който в историята на този свят казал и свидетелства на дело: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Йоан 14: 6). Само Той, като наш Спасител, по всякакъв начин може да доведе човека до пълната му свобода. Той ни уважава като свободни същества и никога не се намесва в свободата ни и свободната ни воля. Следователно, в духовен смисъл, Истината е само Христос.

Най-общо казано, човек трябва да бъде искрен, независимо дали е във връзка с религиите, търсейки винаги честно истинската вяра или във връзка с всичко друго в този свят, като винаги се придържа към него – към истината, която освобождава в духовния или светски смисъл на думата. С други думи, Истината е пътят, по който трябва винаги да вървим както като личности, така и като народ; това също е чудесна добродетел, която всеки от нас трябва да има. И никога не е добре да се крием или въртим, защото, според една стара поговорка, истината винаги излиза наяве.

Вашите инициативи и дейности като духовен старец на монашеското братство в Бигорската св. обител, както и на сестринствата в женските манастири, които са под Ваше духовно ръководство, са известни, но въпреки Вашето благородно и боголюбиво трудене, бяхте нападнат от определени кръгове след публикуването на Вашата позиция, като духовна институция във връзка с договора за добросъседство и приятелство с Република България. На какво се дължат, според Вас, тези атаки и кога ще се научим да гледаме на нашите най-близки съседи като на братя, а не като на врагове?

Водени от любовта към истината и искрената любов към нашия народ, поддържаме Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Р България. Но, когато стана въпрос за нещо, което е свързано с нашата национална история, поради всичката тази пропаганда, водена години наред с исторически фалшификати, не е лесно истината да пробие. Някои разбраха позицията ни като поддръжка на определена политическа партия, други пак като атака към македонската нация. Във всички нападки, преди всичко, се показа дълбокото непознаване на собствената ни история на нашия народ. Такава тъжна ситуация е разбираема, бидейки последица от споменатата вече системна пропаганда, която траеше десетилетия. Остоите на нашата държавност ги поставихме в комунизма, който трябва да е една голяма полза за нашия народ, но не трябва да забравяме, че това беше едно тоталитарно общество, което със своите чудовищни методи защитаваше интересите си, унищожавайки самостойната македонска интелигенция. И в този период не беше възможно предвид обстоятелствата, в които се намираше родината ни, историята да бъде изучавана обективно. Страшно е, че този подход към историята продължи, като по някаква инерция и след 90-те години, когато вече режимът се разпадна и Македония стана самостойна държава. Обществото ни не успя да събере сили да се помири със своята история или по-точно, да направи една исторически издържана и фактологически оправдана национална платформа, която да даде сила на националното македонско чувство. Дори и в последното десетилетие сме свидетели на още един, също интензивен етап от извращаването на историята, на едно неосновано отъждествяване с нещо, което ни е чуждо и несвойствено като народ, а всичко това създава объркване, паника сред хората, а и пречи на международната интеграция на страната, което пък поставя нацията в опасност.

Определено демокрацията ни е поставена пред един тежък изпит. Сега, когато тоталитарните редакции на историята са анахронизъм и трябва да останат само дял от миналото, е истинският момент на нашата държава да се посвети и да събере сили за национално помирение с всички личности и процеси от нашата история, и с помощта на всички обществени дейци да направи такава издържана историко-национална платформа, която ще се основава на факти.

Само това може да помогне на тази нация да се държи и да се надява на бъдеще. Напротив, македонизмът, какъвто е, и който със своя ужасен лик през последните години е едно чудовище, яде децата си, както митологичното гръцко божество Кронос.

Например, живеем във време, когато електронните технологии и интернет комуникацията са много силно развити и младите хора, както и тези, които са по-заинтересувани, могат лесно да получат достъп до историческите източници и информация, които до скоро не можеха да се намерят в образователната система и в медиите. Щом се свържат с тях, те са разочаровани или са изпълнени с неудовлетвореност и комплекси, или стават нещо друго, а не македонци.

С нашите съседи сме живели заедно в продължение на векове без граници. Първо в рамките на Византийската империя, а след това и в Османската, което е довело до това нашите истории в много аспекти да се преплитат. Нашите култури са толкова близки, че можем да кажем, че в много сегменти на културния живот, било за музика, изкуство или нещо друго, всички ние имаме големи прилики на Балканите.

Ето защо трябва да спрем с всички неща, които ни разделят, особено, както посочихме по-горе, с тенденцията на присвояване, т.е. да се постави изключителност върху историята. Това е голяма грешка. Разбира се, нашите съседни братя трябва да покажат разбиране, като се има предвид, че след такава дълга пропаганда и геноцид на нашия народ, чудото на Бога е как той е оцелял, направил собствена страна и подновил своята Църква. Що се отнася до източния съсед – българския народ, трябва да признаем, че това е нашия най-сроден народ, разглеждано в исторически, културен и езиков аспект.

България, като държава, досега се оказа най-приятелски настроена към Македония, за което трябва да сме благодарни. Това недвусмислено се доказва от многобройните исторически факти досега.

В контекста на тази тема, бих искал да подчертая и много дълбокото и прогресивно мнение на мнозина можещи и знаещи хора от двете страни, че преувеличените крайности без преценка, могат само още повече да навредят на отношенията между двете страни и да увеличат разликата на взаимното недоразумение. Например, изчисляването на броя на българското малцинство в Македония възоснова на количеството издадени български паспорти е наистина нереалистично. Повярвайте ми, от личен опит знам, че повечето македонци, въпреки че притежават български паспорт, не само нямат българско национално чувство, а напротив, поради незнание са особено нетърпеливи и потъват в омраза срещу българския народ. Също така, отричането на някои исторически процеси, които са се случили самостоятелно в Македония, също е вредно и извън действителността.

В този контекст, например, не може да се отрече и пренебрегва реалното съществуване на македонския език, който се е развил и обособил в резултат на историческите обстоятелства, и вече 70 години самостоятелно и институционално се развива в една отделна държава.

Мисля, че това, което е важно за нас сега, за македонците и българите, е историческото помирение, т.е. ние всички приемаме новата реалност, но и прегръщаме всичко, което исторически ни свързва един с друг. Не трябва по никакъв начин да се допуска насилствено, неволно да се променя или да се намесва националното чувство, което се е формирало през годините, защото това отново ще доведе до нежелани последствия и нови страдания. Всъщност, подобно постепенно развитие на националните настроение и език чрез историята на народите не е нещо ново в света. Австрийците, например, са много наясно, че имат силно преплетена история с германците, но днес, в по-голямата си част, те се чувстват като австрийци, имат своя собствена отделна държава и се развиват. Мисля, че честното прилагане на споразумението от двете страни води до това положително направление на взаимно разбиране и сближаване.

Подобни атаки Ви се случиха и след публикуването на видеото, в което група монаси от манастира пеят химна на македонските революционери „Изгрей зора на свободата“, марш създаден за нуждите на историческото ВМРО през 1923 г., а също така с това и първия химн на Р. Македония, изпят на първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г. Дали според Вас тези атаки се дължат на историческото невежество от страна на широките маси или в случая се касае за координирана атака от страна на кръгове, които се интересуват хората в Македония да останата в ръцете на чужди пропаганди?

Вече казах, че основната причина за това поведение на част от нашия народ е невежеството по отношение на историята и особено пропагандата, подплатена с фалшив патриотизъм. Така че днес хората, съблазнени и лишени от истинските исторически факти, са в отчаяно състояние. Съзнавайки това, ние не се ядосваме на никого за обида, но ние ги разбираме и с любов ги прегръщаме всички. Това с химна в нашия манастир не бе направено за първи път, но се прави от години. Всеки път, когато правим богослужение на големия национален празник Илинден, а и на други национални празници, правим и молитва, наречена доксология, на която се молим за предците и за родината, и според типика на Църквата в тези моменти се изпълнява и националния химн на държавата.

Освен нашият настоящ химн, в чест на нашите пожертвани предци, ние пеем химна на първата македонска държава. Тази, която откри първото заседание на АСНОМ, когато се създаде нашата съвременна република. В крайна сметка, добре известни са родолюбивите и патриотични нагласи на много участници в АСНОМ. Нагласи, за които в периода, който последвал, платили за тях със своите животи или със страшни измъчвания по затворите и лагерите на Югославия. Така че тази държава, която неохотно намери място в Югославската федерация, се основава на безбройните жертви на нашия народ.

Е, тази година изпълнението на първия македонски химн се свърза с нашата обществена подкрепа на договора и нормално се появи, както винаги при такива случаи, етикетиране от типа: „предатели“, „изроди“, „измамници“ и др. Същото се случи и след интервюто ми с българския портал Factor.bg, когато някои хора, без да мислят, без дори да четат текста, веднага започнаха да дават квалификации, обидни коментари и „плюеха“, което за съжаление е обичайна пректика сред нас. Въпреки че в голяма степен не са запознати с историческите истини, някои все пак решиха да разсъждават за нашите мотиви и за това дали имаме право на мнение по този въпрос, като да става въпрос за някоя комунистическа диктатура, в която Църквата трябва да стои неподвижна и мълчалива в най-малкия ъгъл на обществото.

Във връзка с това бих добавил, че на нас преди всичко основна грижа ни е духовното усъвършенстване, личното и на ближните ни, и точно в тази грижа попада и любовта към собствения ни народ. Просто ревността за истината понякога не ни оставя на спокойствие, така че нашата нация, по-точно нашата държава и всички нейни компонентни институции, определено ще осъзнаят, че вече няма място за тоталитарни общества; че нещата трябва да се променят; че не просто трябва да се съобразяваме с историческите факти на света, но и по отношение на нашата нация. Аз постоянно напомням, говоря за това, колко е голяма необходимостта от създаване на една такава национална платформа, която, в най-добрия случай, трябва да се постигне с консенсус на политическите партии, което междо другото е единственото спасение на нашата нация и държава.

Бих искал да се върна към Вашите дейности и тези на братството в манастира. Една от най-благородните от Вашите иницитиви е лечението на хора, които са пристрастени към много пороци на съвременния начин на живот. Разкажете повече за това.

Стараем се, като хора от Църквата, да вършим повече за ближните си, което е задача на всеки християнин – колкото може да служи, да го прави за ближния. През цялата история Църквата винаги е правила това най-добре, получавайки и духовно утешавайки ги всички с думите на Спасителя, Който казва: „Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и аз ще ви утеша“ (Мат. 11:28). А и някак естествено е за човек в житейските бури винаги да търси убежище при Бога, при Христа, Който е лекар на душите и телата. За тази наша дейност по отношение на лечението на наркозависими, ние много пъти сме говорили, но в този случай ще кажа, че най-важното е, че много млади хора, виждайки тази голяма жертва, която братството прави към уязвимите категории хора в обществото и въобще цялостния ни труд и преданост към мисията, стават верни членове на Христовата Църква. Естествено, трябва да добавя, че нито аз, нито братството мислим, че правим достатъчно в това отношение. Ние винаги можем все повече и повече да се молим на Бог да ни даде сили да продължим да служим вярно на Бога и Божия народ.

Как може Църквата да устои на предизвикателствата, които съпровождат съвременния свят и „модерния“ живот?

През цялата история Православната църква е оцеляла в много социални отношения. Особено през последните сто години тя оцелява в ужасното преследване от комунизма във всички православни страни. Несъмнено нейната власт и успех се дължат най-вече на просветлението Божие и действието на Св. Дух, но и на поведението на духовенството му сред вярващите. По този начин тя е устоявала всеки път, когато е била пазена от геройски души, които са били подготвени не само за материални, но и за душевни жертви, които са, може би, най-тежките.

Такива жертви са смиряването един пред друг, негледането само на своята полза, поставянето на доброто и напредъка на Църквата пред своя личен напредък, жертвата като добър пастир за овцете Христови… Лекарството, без колебание, се намира в ръцете на Църквата. Когато клирът и верните се държат заедно до Светото Предание, тези в Църквата наистина се чувстват духовно обогатени и спокойни, защото това е единственото място за спасение от пороците, които съвременният свят и „модерното“ живеене носят със себе си и които не са малко.

Какво трябва да правят духовниците, за да се върнат хората в Божия храм, а не да разбират отиването на богослужба като „ангажимент“ само по време на големите християнски празници?

– Днес имаме много примери в Македония, тъй като някои монашески братства и някои добри свещеници привличат огромен брой верни. Това се случва, когато свещениците или монасите спазват стриктно традицията по всякакъв начин: в служене, поведение и обличане – накратко, във всичко, което Православната църква препоръчва. И затова хората пълнят техните църкви и манастири, колкото и да са отдалечени от своето селище. Те искат да посещават църковните служби там. Това показва, че хората имат свой собствен духовен критерий – в такива свещеници и монаси те препознават православната традиция и с любов ги целуват и ги следват. Вярващите, когато разберат посланието на Евангелието, голямото предимство на божествените служби, особено на Божествената литургия, вече не изпитват посещаването на богослуженията като задължение, но напротив с любов участват в тях.

Днес Църквата трябва да бъде особено внимателна към секуларизацията, защото светският дух все повече се заплита във всички сфери на църковния живот. Най-лесният начин да се избегне това е стриктното придържане към Свещеното Предание, което ще ни пази духовно и душевно здрави от порива на модернизма, който се разпространява навсякъде и се предлага като начин на живот. И ако не го приближаваме избирателно, той ще направи голяма вреда на нормалното морално съществуване на съвременния християнин.

Какво може да спаси тези хора от духовно и биологично изчезване и как да достигнат ключа към нашето оцеляване?

От примера на европейските страни виждаме какво се случва с нацията, когато злото на либерализма поеме мястото на традиционните морални ценности и християнски принципи, които издигнаха европейската цивилизация до такава степен. Тези народи, които някога определяха човешкия културен, художествен, икономически и политически план, сега се сблъскват с такава страшна морална и духовна криза и са изправени пред опасността от изчезване. Не трябва в никакъв случай да повторим тяхната грешка и да допуснем изоставянето на християнските традиции – бракът, семейството – и всичко друго, което е основата, която обединява всички в една благородна социална консткрукция.

В това отношение Църквата носи голяма отговорност, не само у нас, но и въобще в света, защото не държавните закони, а Църквата вписва моралните принципи в сърцата на хората. Именно ако нивото на моралното съзнание на хората е по-ниско дори от някогашните езически разбирания, тогава държавните закони не само са безсилни да запазят морала, а в последно време се променят в допълнение към ниските човешки страсти. Ако пък хората се ръководят според християнските морални принципи, тогава и държавните закони се съобразянат с християнския манталитет, така че хората без принуда, ами доброволно и от любов, ги пазят. Затова мога свободно да кажа, че православното християнство е силата, която трябва да води света по пътя към по-доброто бъдеще. И това бъдеще може да бъде само с и чрез Този, който може да прибере всички в здрава общност – Троичният Бог.

Накрая какво ще бъде Вашето послание към миряните?

Препоръчвам на миряните повече да търсят истината и тя ще ги освободи. Нека четат и учат повече, нека се обичат помежду си според думите на Спасителя: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Йоан. 13:34). А политическите партии, от друга страна, не трябва да бъдат причина за разделението на народа, както е сега. Наскоро имах възможността са чуя политик, който пледира за партията като за гражданска служба. Наистина това ми хареса и бихме искали нашите граждани да гледат на партиите точно, както са създадени да съществуват – да направят живота по-добър за гражданите. И накрая, бих добавил, че гражданите не бива да се привързват сантиментално към партиите, тъй като това им създава нереално отношение към нещата, поради което ще станат по-лесно манипулируеми, а това се отразява пагубно на бъдещето на целия народ.

Още по темата

04/08/2017

Общество

Монасите от Бигорския манастир пеят химна на ВМРО пред олтара (видео)

01/08/2017

Анализи и Коментари

Благословията на монасите от Бигорския манастир за договора между България и Македония

22/04/2017

Интервю

Всички се мислят за велики, а най-големият е дядо Добри