Този текст беше публикуван на страницата на Бигорския манастир само часове след подписването на на договора за приятелство между България и Македония. Препечатваме го с огромно преклонение към монасите, които достойно изпълняват мисията си да бъдат духовни водачи на своя народ.

Разграничавайки се отнапред от каквато и да била партийна и политическа наклонност и заемане на нечия страна, като монашеско братство, което повече от 20 години служи на светата Македонска православна църква - Охридска архиепископия и на Родината - Република Македония, бихме искали и ние ясно и открито да изкажем нашето виждане за Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България.

Макар пропагандните отрови да са просмукани от близо един век в личното и колективното съзнание на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те полека губят своето пагубно действие и настъпи време, в което можем да кажем какво мислим за някои важни държавни въпроси, без страх да погледнем към нашето национално минало и да разберем, че македонската самобитност и държавност се крепят на подвига и кръвта на неизброимите наши родолюбци и герои на свободата.

Лесният и нецензуриран достъп до историческите извори днес ни дава възможност да прозрем дълбоко в историческия бит на македонеца - непосредствено, лично, без никакви идеологически призми и матрици. Затова, крайно време е със здрави и трезви очи да погледнем в блясъка на сияйната история, която сама по себе си, без никакви додавки, криения и извратени тълкувания ни прави да бъдем горди македонци, достойни носители на европейските цивилизационни придобивки.

Културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза между македонския и българския народ.

Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци...

Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел - именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времото на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.

Всъщност и брат със  брата се различава, и семейство със семейство, и град със град и област с област и говор с говор... Но не се осмеляваме да позволим различностите да станат главния фактор в нашите междуличностни отношения и да станат причина за омраза и раздор. Напротив - много повече са нещата, които ни обединяват, а и самите различности трябва да тълкуваме като наследство от нашето съвместно съществуване.

Въз основа на това, смятаме, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България, чийто зародиш трябва да поставим още в наченките на независимата и самостоятелна македонска държава, е естествена последица от историческите процеси. Той не е просто подпис на едно правителство и премиер и друго правителство и премиер, а логична и неотменима последица от обществените процеси в двете държави. Според нас, договорът е в духа на европейското право, без двусмислени политически фрази, без щети, подценявания и пренебрегвания на едната или другата страна. Допълнителен аргумент за неговата полезност е и насъщната нужда да има най-близък сътрудник и съсед приятел, особено за действията на международното поле.

В контекста на това, смятаме за потребно да подсетим, че Р. България беше първата страна, която призна Р. Македония и упражни дипломатическо влияние и Русия да я признае. Също така, тя беше страната, която значително помогна Македония да не дойде до финансов крах, когато през 1994 година беше въведено търговското ембарго върху нашата държава. Допълнителен, но особено значим факт е, че общата история се явява не като ябълка на раздора, а като мост, който "свързва двете държави и техните народи".

Замолваме ги всички читатели нашата позиция да не бъде използвана за злоупотреба за политически цели и надговаряния.

Ще завършим с краткия, но много дълбок и прекрасен псалм на светия цар Давид за благословената братска любов:

Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!

То е като драгоценен елей върху глава, който се стича по брада, брадата Ааронова, който се стича по краищата на одеждата му;

като роса ермонска, която пада на планините Сионски, защото там Господ изрече благоволение и живот навеки.

Монасите и монахините, заедно с техния Старец, архимандрит Партений от Светия Бигорски манастир

Още по темата

01/08/2017

Политика

Какво друго, освен приятелство, договорихме с Македония (снимки)