Здравка Евтимова е сред най-големите имена в българската литература. Написала е стотици разкази, преведени и публикувани в 32 страни по света, романи (Резерват за хора и вълци (2022), Зелените очи на вятъра (2018), „Една и съща река“ (2015) и други), носителка е на национални и международни награди. През 2015 г. разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е включен в учебниците по английски език за гимназиалния курс в Дания.

За нас е чест, че Здравка Eвтимова е сред авторите на OFFNews.

През октомври 2021 г. тя беше избрана за любим български автор от зрителите на Българската национална телевизия.

Разказите ѝ докосват душите ни, както и думите ѝ. 

За таланта и завистта, за българската образователна система и войната в Украйна, с нея разговаря Мартина Новкова.

- Г-жо Евтимова, две години светът живее под сянката на войната в Украйна. Според Вас как се промени светът и как се промени българското общество?

- Наистина тази заплашителна, убийствена сянка на войната тегне над нас. Нашите сетива за справедливост се изостриха, нашият потенциал да поемаме повече страх се разшири, тоест изпълнени сме с опасение, но не сме пречупени. Разбира се, всички хора биха подкрепили свободата на една нападната страна. Много ми се иска да вярвам, че повече хора подкрепят свободата на нападната Украйна.

- Кога започнахте и какво ви накара да пишете?

- Може би самотата, защото когато човек е сам, когато не се страхува от скуката, писането е безкрайна свобода и трансформатор на самотата в щастие. Живеехме в една от крайните къщи в сегашния квартал "Църква" и там нямаше деца, и аз исках да си играя с децата от ромската махала. Те не ме приемаха отначало, до тях имаше една могила, цялата от глина - и за да ми дадат глина, ме приканваха да разкажа някоя история. Ако не ми харесат историята - щяха да ме хвърлят в реката. Два пъти ме хвърляха и аз разбрах, че думите могат да ви удавят и окалят, и разбрах, че ако ги подредя по един по-грабващ начин, (което опитах да направя и за мое удивление се оказа много добро) ще сполуча. И за първи път те ми дадоха глина... Без да знам, че има Шехерезада, аз разказвах до половината историята и на другия ден им я доразказвах. Те вече започнаха да правят и панички от глина, много красиви. Разбрах, че думите могат да правят това, което нищо друго не може да прави - създават приятелство, това приятелство от думи и от истории, което продължава десетилетия.

- Какво взима и какво дава литературата? Важна ли е за нашето развитие като личности?

- Литературата ти взема страха от живота и колебанието, че не можеш. Литературата ти дава увереност, не само че можеш, но и че трябва да превърнеш уменията си в нещо красиво на практика.

- Днешното поколение залага повече на социалните мрежи, отколкото на книгите. Това би ли било проблем занапред?

- В никакъв случай не би било проблем. Ако тези социални мрежи успеят да докоснат онази струна, съществуваща във всеки човек, а именно желанието да остави ярка следа след себе си, тогава неминуемо социалните мрежи ще доведат мнозина до създаване на красиви лавини от думи, преведени на съвременен език като балади за нещо добро и недостижимо, стремеж към него, което ни прави хора. Стремеж към това да оставим след нас венец от думи, който ще прави хората красиви в бъдеще.

- А какво Ви е мнението за българската образователна система в момента?

- Ще отговоря съвсем честно, необходимо е образователната система да съумее да въведе висока дисциплина в часовете в училищата, защото разглезвайки един човек, ти отнемаш не само съпротивителните сили, а и закопаваш таланта му под слоеве тиня, под високо самочувстие, което е само една химера, защото зад него няма умения. Дисциплината и високите изисквания изковават не само характера, но изковават умни, трезво мислещи и свободолюбиви хора. Докато липсата на дисциплина убива таланта и отнема мисъта.

- В момента се обсъжда отпадането на таксите във висшите учебни заведения. Според Вас това ще мотивира ли хората да учат повече или точно обратното?

- Аз винаги приветствам отпадане на такси в сферата на образованието. Дали ще ги стимулира или не - бъдещето ще покаже. Много се надявам младите българи, за които съм убедена, че имат много висок мисловен потенциал, да се възползват от подобна стъпка. А защо мисля, че българите сме умни хора? Защото от 3-годишна възраст започват да говорят този изключително труден и богат език. Така че самият ни език не позволява да сме глупави, ние можем да станем глупави, ако спрем да развиваме потенциала си. Тук имат отговорност родителите, семейството, училището и цялото общество - да не позволим потенциалът на цялото общество и талантът да изгние и да угасне.

- Вече от пет години водите крус по творческо писане в Софийския университет. Какви хора го посещават и направи ли Ви някой силно впечатление?

- Тези часове за мен са като един планински извор, кристално чиста вода, хора, които още не са осъзнали какъв талант носят. Моята задача винаги е била не само да открия таланта, но да кажа на човека - той ти е даден не само да използваш като буца самородно злато, за да затискаш кацата със зелето през зимата, талантът е мъчение, а ти си човек, човекът трябва да мине през мъчението, за да го направи красиво и да го превърне в диамант. Точно това им казвам - откривам го и се старая да го поощрявам. Запомнила съм от предишните ми години Симеон с един негов прекрасен разказ за един наркоман, влюбен в едно момиче, което накрая се оплака от него в полицията, а той е пленен от чистотата ѝ и си въобразява, че тя е най-чистото нещо, за което си заслужава да се откъсне от зависимостта. Всяка година имам талантливи участници. Решила съм, когато видя прекрасен разказ - да намеря негов дом.

- След успехите на българския писател Георги Господинов се зароди въпросът за българската завист в света на литературата. Има ли я наистина?

- Аз мисля, че зависта убива човека, който я изпитва. Много ми е мъчно за такъв човек, защото стократно по-продуктивно и по-красиво би било да използва енергията си за създаване на литературна творба в неотклонен опит да запознае света и България с това, което е сътворил, вместо да отделя време и чувства да разширява територията на завистта. Разширявайки тази територия, стеснява територията на собствения си труд. Горещо се моля за такива хора, завистта да ги напусне. Лично аз за себе си имам една такава молитва - на първо място да сме здрави, стабилното здраве да е в основата на нашата радост и нека Господ ни спаси от завист, потребност и самота.

- Какво бихте посъветвали хората, които тепърва започват да пишат авторски текстове?

- Бих посъветвала хората да не вярват нито на хвалбите, нито на много мрачната критика. Знаем, че "Лебедово езеро" е било оплюто и колко тежко е приел това Чайковски. Редица други литературни творби са били посрещнати като с градушка, а след това са се превръщали в световни шедьоври. Хората, които започват да пишат - да мислят за това, което ги измъчва, да мислят, че не случайно Вселената е сложила тази аномалия - желанието да пишат - и да продължават. Тук бих се обърнала и към хората: когато срещнат млад пишещ човек, да не му кажат: "Ти си графоман, глупак, че си губиш времето с празни неща", но и да не му кажат "Ти си гении ", защото аномалията на таланта изисква човекът да мине и през страданието, и през радостта, и през огромни трудности, и връщания, и да продължава, и да не се отказва, въпреки че не се чете или не получава награди.

- Какво послание бихте дали на младото поколение?

- Младостта е прекрасното поле, в което е времето да посеете семенцата на радостта, когато засеете тези семена - ще пожънете щастие, но за да се стигне до това, трябва много, много труд. Отказвайте се от всякакво покровителство, защото те съсипват най-ценното, което имате - талант. Защото когато ви уредят нещо, вие дълбоко в себе си усещате, че не сте го заслужили сами, дори и да имате качества. Ще имате едно гочиво усещане, че е уредено. Уреждането, протекцията съсипва най-ценното в човека - желанието да направи нещо и да остави светла диря след себе си. Побеждавайте с талант, не случайно ви е даден, а сами по себе си младите години са гнездо на таланта. Тук той избуява, става корав - не се пречува, не се примирява да бъде оплют и въпреки критиката продължава напред. Продължавайте напред, защото го можете.