Николай Василев: Представяте ли си семейството ви да остане с пари за един ден напред? Така се управлява държавата в момента

Демографска катастрофа, безразсъдно управление на държавната хазна, риск от мигрантско цунами, поставян под въпрос цивилизационен избор. Това са и ще са четирите най-важни проблема пред държавата през целия настоящ век, с чието стратегическо решаване тя трябва да се заеме, но не го прави, защото нямаме политици-реформатори - смята Николай Василев - вицепремиер (2001-2005 г.), министър на икономиката (2001-2003) и на транспорта и съобщенията (2003-2005) в кабинета на НДСВ, ДПС с участието и на БСП, след което министър на държавната администрация и административната реформа (2005–2009) в кабинета на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев.

Той изложи тезите си и формулира решенията си вчера пред няколко десетки студенти от Висшето училище по застраховане и финанси, дошли за представяне на книгата му NEXT.BG. За нея Василев обобщи, че е "нещо като 40% икономика и бизнес и 100% държавно управление. Засегнати са много по-широки теми на цялостното държавно управление, които ще бъдат адекватни много години напред".

Кои са четирите най-важни стратегически въпроса за нацията за целия век според него?

Демография

"Демографията е трагична. В България се раждат 50 хил. деца, а през 1950 г. – около 180 хил. при много по-малко население. Нацията е виждала позитивно бъдеще. В момента с тази демография математически няма позитивно бъдеще. Може да не успее да празнува успешно 1400 години България."

Според Василев "като има деца, има бъдеще; като няма деца, няма никакво бъдеще", а с българската демографска пирамида нацията ще "поизчезне".

Дългосрочна финансова стабилност

"Този век много нации ще имат големи финансови проблеми, може да фалират. Всякакви държави може да фалират, защото всяка година става по-зле от предната. Големи дългове, големи дефицити и няма реформатори в света, които са сложат нещата в ред.

Представете си фирма – и най-добрата фирма, едно семейство – и най-доброто семейство, ако постоянно взема кредити до безкрай, е въпрос на време да си строши главата. Управляват ни всичко друго, но не и реформатори."

Цивилизационен избор

"В по-младите ми години си мислех, че вече сме направили цивилизационния си избор и сме част от западната цивилизация. В момента отново има немалко хора, които поставят под въпрос същите неща, искат да излизаме от НАТО и ЕС, да бъдем неутрални.

Който казва това, иска не да бъдем неутрални, а да бъдем в Евразия – нещо средно между Централна Африка и Азия.

Хора като мен нямат никакво съмнение къде трябва да бъдем. Трябва да бъдем в НАТО, ЕС, еврозоната, Шенген, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Европейската космическа агенция – България е единствената издънка, която не е неин член."

По думите на Василев, България е развила "синдрома на двойкаджията", на хулигана, който е на опашката и "на европейския континент ни подритват винаги като последните".

"Това е изключително унизително и отвратително състояние. Не за това сме си дали част от младостта, за да вкараме България в НАТО и ЕС, когато му беше времето", възкликна той.

Опазване на границите от мигрантско цунами

Под тази формулировка Василев нямал предвид "по един автобус на ден на автомагистрала "Тракия", а "хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди, милиони, десетки милиони и може би кумулативно стотици милиони хора, които може би през този век ще се запътят от други континенти през полето и морето към европейския континент и - погледнете на картата – откъде ще минат? През Швеция ли, през Португалия ли или може би през България? За този момент ние не сме готови категорично".

На фона на така очертаното мрачно бъдеще Николай Василев посочи четири бюджетни приоритета: демографска политика, образование, инфраструктура и модернизацията на армията. Последното - с оглед войната в Украйна.

Армията

"Служил съм две години в армията по времето на соца. Голяма част от техниката и тогава беше стара, за бракуване, а сега голяма част от нея е същата. Ако някой е карал 40-, 50-годишна „Лада“, за такова нещо става дума. Умирам от срам, а и съм от военно семейство – баща ми и дядо ми са офицери – армията е изключително зле!"

След като отново напомни за драматичната ни демография, Василев посочи, че в книгата си е дал 284 предложения, като най-голямото от които определи искането държавата да плаща по 20 хил. лева средно за новородено дете на родителите.

Срещу аргументите, че от подобна възможност ще се възползват "определени контингенти" от населението, "за които това е бизнес" той възрази по следния начин:

"Има възможости това да бъде вързано към осигурителния доход – тоест работиш много, плащаш големи осигуровки, получаваш големи компенсации. Има други варианти – с образователния ценз или опрощаване на студентски заем, или вноски за жилищен кредит в подобен размер".

"Сигурно съм най-десният човек и най-големият ястреб в държавата - защити предложението си Василев. - Някой да ме обвинява в бюджетен популизъм? Не може да стане тая работа. Вижте цялата ми биография и публикациите ми за последните 20 години! (...) В бюджета има много пари, които се прахосват, но тук говорим за милиард може би, които са може би най-добре изхарчените пари в бюджета."

След темата за демографската криза Василев се спря на кризите, които нямаме. Според него извън парламентарната нямаме кризи, а ако има редовно правителство "и то вкара бюджета в ред, което не е моята прогноза, няма да имаме нито една криза".

"В България война няма, но може да има - започна да изрежда Василев несъществуващите, но потенциално застрашаващи ни кризи. - Не смятайте, че може да сме късметлии като нашите родители да преживеем един цял живот без нито една война. Изобщо не е така. Война може и да има.

Природно бедствие. Само едно турско земетресение липсва, за да видите колко струва нашата държава. За пет минути всички институции може да се разпаднат и няма да работи нищо. Ние не сме готови за нищо. Нямам представа как са сградите ни, може би са по-добре от турските, но институциите ги няма.

Мигрантска вълна. През 2015 г. беше неприятно, но България се отърва леко. Но помня в други държави какво стана – стотици хиляди хора през полето. Ако това са майки с деца, е едно. Ако са хора, които си търсят работа, е друго. Откъде да знаем какви са? Ако са млади мъже в добра спортна форма, добре екипирани, добре подготвени? Те може да са агенти, терористи, войници, престъпници. (...) България как ще ги спре, ако дойдат? Ние готови ли сме? Как сме готови? Сигурно нашите полицаи ще са първите, които ще ги трафикират през границата, вместо да ги спират.

Пандемиите са ясни.

Рецесия нямаме.

Инвазия на извънземни. Извънземни нямаме. Това е смешно, но и войната преди две години беше смешна, ето ви я сега".

Според Василев не само, че може някой от тези проблеми да ни се случат, може и всички едновременно да ни се стоварят. И тогава какво правим с бюджета - попита той.

Бюджетът

"Вие вероятно не сте специалисти по бюджетна политика. И аз искам, ако може, да не се занимавам с този въпрос и, ако може, не само аз да се занимавам с този въпрос, но когато имаше обрат в бюджетната политика след септември 2020 г., аз се чувствах абсолютно сам. Казвам: „Някой току-що увеличи бюджетните разходи с пет милиарда лева!“, обществото спи. Никой не е критичен, само Николай говори и никой не слуша.

После дойде 2021-ва с още по-голямата пързалка надолу, после 2022-ра с още по-голямата пързалка, сега идва 2023-та с най-голямата пързалка и вече не се чувствам сам, защото от известно време доста икономисти са на моя акъл. В началото те не подкрепяха, защото бяха заспали.

...

2020 г. беше оня ден. Тогава бюджетът на държавата беше 42 милиарда лева. Миналата година по мои сметки – около 67. Чакайте, какво се случи за две години? 25 милиарда отгоре! Като съм бил министър на времето, целият бюджет на държавата беше 10 милиарда, а сега някой увеличи бюджета за две години с 25 милиарда! Това е невъобразимо и води, рано или късно, към гръцки сценарий. Най-трагичният ден беше 8 април 2022 г., когато държавата остана с фискален резерв за един ден напред. За един ден!

Ако вашето семейство остане с пари за един ден напред, ако моята фирма остане с пари за един ден напред, ако вашият университет остане с разходи за един ден напред, в семейството може някой да се разболее, детето да иска да смени училище, да падне покривът от гръмотевица, и по-тежки неща може да има... И тогава какво правим, ако нямаме резерв? Ей така се управлява държавата в момента", заяви Василев.

Според него през държавата трябваше да има бюджетни излишъци и през 2020 г., и през 21-ва, и през 22-ра, и през 23-та, "защото всички тези кризи ги няма и когато дойдат, ето тогава трябва да имаме бюджетен дефицит". Но се случва друго:

"В момента нас ни управляват така: на макс бюджетният дефицит при всички розови сценарии и после – каква изненада! Добро утро! Нещо от тези работи се случило. Ами то рано или късно ще се случи. Или ще изпаднем в рецесия, или ще има нова вълна на пандемията, или ще има природно бедствие, или ще има война, или ще дойдат мигранти, или ще дойдат извънземни. Вие може да сте по-изобретателни от мен и да продължите списъка".

Освен изобретателността на смълчаните студенти икономистът изпита и знанията им:

"Знае ли някой колко е дългът в момента? (Мълчание.) Той е над 40 милиарда. Вие сте икономически ВУЗ и не знаете. Спете и вие още и догодина ще стане 50 милиарда, по-догодина ще стане 60 милиарда и вие пак нищо не казвайте! То и гърците така – те започнаха от нулата, всяка година по-зле от предната и накрая две поколения пачанга, след което 10 години рецесия и гадости. Гърция никога няма да бъде това, което беше! Вие ще сте живи, когато България ще бъде по-богата от Гърция."

Кабинетът "Петков": с най-многото харчове от хан Аспарух насам

Той нарече "капан" убеждението на много политици, че трябва да се харесат на електората, тоест да не режат разходи, за да не ги "изритат на следващите избори".

"Моята теза е, че това изобщо не изглежда така, ама изобщо! Раздаваш пари и те преизбират? Не съм го видял. Къде е? Кога има такива примери? Ако ви питам, ще се затрудните да ми отговорите.

В книгата съм дал доста примери и най-добрият е последният в България: правителството, което най-много харчи в историята от хан Аспарух досега, ама изключително най-много харчи от всички предни, би трявало според тази теория да спечели всички избори през следващите 50 години. Нищо подобно! Първото правителство, което падна с вот на недоверие, и то точно на тема „бюджетна и икономическа политика“.

Тоест ако един член на семейството постоянно взема кредити и прави подаръци, първите пет минути е много популярен, вторите пет минути ще го питат откъде взе парите, а той ще каже: „Заложил съм къщата, ипотечен кредит, после потребителски кредит, после бърз кредит“. Фамилията току-що фалира и неговият рейтинг остава нула. От всичките подаръци – нула. Така работи това!"

"Не е вярно, че хората искат да се вдигат пенсии и заплати с кредити - настоя Василев. - Държавата да се управлява с мисъл за утрешния ден според мен е правилната теза." Според него комбинацията между катастрофалната демография и високия дълг е "смъртоносна". А ако "компасът" ни гледа не на запад, а към други континенти, положението е още по-зле.

Еврозоната

"Колко от вас сте чували, че като приемем еврото, ни чака голяма инфлация - попита Василев студентите. - Аз го чувам, откакто съм работил в Лондон след 1999 г.

Колко от вас вярват на това?

А, нито един човек. И аз не вярвам.

Това са пълни глупости. Вие сте икономисти. Ако сте поети и кулинари, да не разбирате от тая работа. Това е такава измишльотина, такава лъжа, обаче хора като мен са „виновни“.

Аз от 1999 г. се занимавам с този въпрос, сигурен съм, че съм дал трицифрен брой интервюта по този въпрос, четири книги имам, във всички се коментира това нещо и нито един път не успявам да убедя никого – почвайки от майка ми – че това са измишльотини. Това е безнадеждна работа. Защо? Защото хората, на които им отърва да не сме в еврозоната, си измислят аргументи. Ако един не работи, си измислят друг. И накрая, като няма какво да кажат, плашат с някаква инфлация. А хора като нас не говорят достатъчно. Не са достатъчно организирани и умели, не са достатъчно убедителни и не могат да убедят публиката, че това не е вярно.

Ако някой извика „Пожар!“, всички ще повярват. Ако някой каже, че няма, никой няма да си го спомня. Горе-долу психологията така работи."

Василев подкрепи тирадата с факти: ако изключим последната година, през която според него пак не е кой знае колко голяма, "в цяла Европа през последните 20, 25 години няма висока инфлация, между 0 и 2, 3%".

За да онагледи как изглежда твърдението, че евентуалното влизане на България в еврозоната ще ни навлече сериозна инфлация, той даде следните примери:

"Ако с вас сме архитекти и тази зала е с 4 метра височина, все едно да кажем на архитекта: „Вярно ли е, че като влезем в еврозоната, тази зала ще стане 8 метра?“. Той ще каже: „Вие добре ли сте, бе, как ще стане 8 метра тая зала?“.

Ако сме лекари, аз ще кажа: „Моята температура сега е 37 градуса, трябва да стане 74 градуса“. Той (лекарят) ще каже: „Ти добре ли си, бе, не знаеш ли, че това е невъзможно? Ти ще умреш на 42 градуса“.

Ако сме пилоти, самолетът лети на 10 хил., ще кажем: „Дай, сега ще лети на 20 хил. км“. Той (пилотът) ще каже: „Ти да не си изтребител? Как ще летиш на 20 хиляди?“.

Е, добре, аз съм икономист и ви казвам: „Как може някой да ми каже, че ще превалутираме стоките и заплатите и заплатите щели да бъдат същите, моля ви се, а пък цените да се удвоят. Това е такава шашмалогия, такава шарлатания! Няма такова нещо!"

Висше образование

На финала на близо 50-минутното си изложение Николай Василев стигна и до може би най-близката до студентите тема: българското висше образование.

"Накратко, моята теза е следната: първо, България има прекалено много университети. (...) Държавните университети са към 52 (Това не е вярно, толкова са общо, държавни плюс частни, а не само държавните – бел. ред.), което не ги прави добри. Заети са на около 48% от капацитета, което не е добре. Голяма част от българските гимназисти изчезват по света.

Втората тема е, че нашите университети не са достатъчно трудни.

Вие си мислите, че учите много ли? Объркали сте се, да ви кажа. Ако имате съученици, които учат в САЩ, не знам дали учат не два пъти повече от вас, чудя се дали е по-малко от пет пъти повече от вас. Може да се окаже, че е и 10 пъти повече от вас. Казвам ви истината. Ако искате, недейте да вярвате и смятайте, че учите много. Толкова много е ученето в Щатите, че човек не може да си вдигне главата. Никога не успях да си напиша всички домашни, никога не успях да си прочета всички огромни тухли, които трябваше да прочета, да си направя всички видове проекти, сега и времената са по-други, може би по-сложни, но колосално е количеството, което се учи в Щатите. Разликата между Щатите и Западна Европа е около 2:1 количество учене.

Трето, явления като: преписване на изпити; подсказване на изпити и други източноевропейски шашмалогии. Българските са купуване на дипломи или разни фалшификации и купуване на изпити, това изобщо не съм го чувал в чужбина никъде.

...

Човек може да вземе така един изпит и да мисли, че е направил голяма далавера. Само че това отива в цялото ни общество. Такива са ни обществените поръчки, такива са ни политиците, такива са ни горе-долу цялото общество. Такъв е моралът на цялото общество. И кой е виновен за това? Всички сме виновни. Това е проблемът на българското висше образование и не ми казвайте, че не било така".

Василев разкритикува университетите, че не преподават достатъчно чужди езици, смятайки, че не е тяхна работа, а е била на училищата.

"В България в университета не научават английски. И всички спорят, че това не е работа на университета. Добре, какъв е резултатът? Цяла Източна Европа знае английски, само България не знае."

Втората му критика бе към малкото обменни програми.

"Българските университети нямат добри обменни програми. Вие ходихте ли? Защо не сте ходили? (...) Ако ме питате, всеки студент трябва втори курс да отиде по обменна програма в една държава, в трети курс – в друга. Това е най-ценното на студентството. Но това не се случва. (...) Всеки уважаващ себе си университет има трицифрен брой обменни програми. Това е полезно."

Трето, масово се неглижира необходимостта от стажове.

"Студентите не знаят, че трябва да ходят на стаж. Родителите не знаят, че трябва да им кажат. Преподавателите нито знаят, че децата трябва да ходят на стаж, нито правят нещо да им помогнат. Университетите не го правят, министерствата не го правят, премиерите не го правят. Общо взето, нашите студенти завършват магистърски програми, без да имат един ден трудов стаж. Страхотно! Отидете при млад лекар без нито един ден трудов стаж! Ето така изглеждат нашите икономисти.

Казвам ви като работодател – само в тази фирма, в която съм в момента, сме имали 250 стажанти. Най-слабите са българските студенти от българските университети по всички въпроси. Нашата образователна система не произвежда достатъчно добър материал за нашата малка фирма. Какъвто и да е въпросът за нашите студенти, отговорът е: „Не са...“. Не са ходили на стажове, не са ходили на обменни програми, не знаят достатъчно езици, не знаят как да си направят CV и няма нито едно CV, което някой извън "Калотина" да иска да погледне", завърши съвсем не оптимистично Николай Василев и даде думата за въпроси.

Подхващането на темата за висшето образование пооживи студентите и, почувствали се повече в "свои води", те започнаха да питат за стажове и за това как се пише CV.

Следете новините ни в GoogleNews