Съюзът на безалкохолната промишленост в България (СБПБ) излезе с декларация срещу "изкривения и манипулиран дебат" по новия Закон за храните.

В СБПБ членуват едни от най-старите бутилиращи компании в страната: БУЛМИНВЕКС “Горна баня” и БК “ Горна баня”, както и Централният кооперативен съюз, “Балдаран Спринг”АД и други водещи компании в сектора.

В становището си те изразяват загриженост за "призивите за заличаване на имената на българските извори и подмяната им с търговски марки на фирмите."

"Имената на изворите са национално богатство и като такива принадлежат на потребителите, а не на производителите, затова мястото им е на етикетите", пишат от СБПБ в писмото си до медиите.

Внесен от Министерски съвет, Законопроектът за изменение на Закона за храните мина на първо четене в парламента миналата седмица.

Изрично изискване и основен принцип на европейската Директива 2009/54/ЕС е “видът на водата и имената на изворите да определят търговското описание на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не търговските брандове”, казват от СБПБ в писмото си и продължават:

Раздел “Натурални минерални и изворни води” в законопроекта за храните съответства максимално на основните постановки и духа на Директивата. Няма нито един текст или терминология в този раздел, които да противоречат на европейския регламент – обратно на внушенията. Напротив: и термините, и разпоредбите в него са взети директно от директивата и са транспонирани коректно и точно. Всеки може да се увери в това, след като се запознае и сравни съдържанието на Директива 2009/54/ЕС и на предложения Раздел “Натурални и минерални изворни води” в законопроекта на МС. Текстът на Раздел “Води” е съобразен още със становищата на министерствата на земеделието и храните, на здравеопазването, на икономиката, както и с решението на МС от 28.06.2016 г.

В писмото си до медиите СБПБ оборват и доводите на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България точка по точка.

1. „С новия закон търговските марки ще отпаднат заради имената на изворите“ 

Марките не отпадат, а се запазват. Директивата изисква наред с търговската марка на етикета да се поставя ясно и четимо и името на извора, както и видът на водата (изворна или минерална), което в момента не се прави от част от производителите. Тъкмо името на извора и видът на водата гарантират правото на потребителите на информиран избор - това е залегнало като основен принцип в Директивата. Марката е част от търговското описание – то остава на етикета, както и цялата интелектуална собственост на производителите, стига да се гарантира правилното изписване на имената на българските извори съгласно европейската Директива. Не се налагат нови инвестиции в нови марки – противно на внушенията - защото старите остават на етикетите. Но имената на изворите, като словни изрази, са национално богатство и принадлежат на потребителите, а не на производителите, затова тяхното място е на етикетите. Директивата не допуска да има само търговски марки и фирмени имена на етикетите, както настоява АПБНБ.

2. “Връща се опцията на едно находище да бутилират едновременно няколко концесионера“ 

Не може да се върне нещо, което не си е отивало и няма как да си отиде. Нормалната и законова практика в България, откакто функционират находищата - в Горна Баня, Хисар, Велинград и др. - е те да се експлоатират от няколко производителя едновременно. Европейската директива изобщо няма изискване за „едно находище - един концесионер“, въпреки уверенията на АПБНБ в обратното. Изискването на Директивата гласи съвсем друго: “едно находище – едно търговско описание“. Това се спазва от производителите на цитираните находища и те развиват успешно собствените си търговски марки и интелектуална собственост. Твърденията, че при няколко концесионера имало опасност от замърсяване и компрометиране на находищата са нон сенс - дългогодишната практика на производителите в находищата в Горна Баня, Хисар, Велинград и т.н. го доказва.

3. „Съществуват спорни термини в Директивата и в законопроекта, които ще доведат до хаос.“ 

Термините, използвани в Директивата и в Раздел “Води” на законопроекта - като “търговско описание”, ”извор”, “място на екплоатация” и т.н. не само не са спорни, а са безспорни. Преводът на Директивата на официалния сайт на Европейския съюз е ясен и опитите той да бъде смислово преиначен са безпочвени и тенденциозно провокативни. С произволните си интерпретации обаче АПБНБ на практика саботира въвеждането на европейския регламент у нас, будейки съмнения, че защитава определени търговски интереси.

4. “Отпадат списъците за признаване на изворните води в законопроекта”

Европейският регламент е категоричен и не изисква създаване на списъци на признатите изворни води. Това не се прави в никоя страна на Европейския съюз и няма основателна причина да се въвежда само у нас, тъй като се създава излишна административна тежест. Изворните води се регистрират по начин, определен от раздела на законопроекта в здравното министерство, където те биват сертифицирани, а за бутилирането им се издават разрешителни за водовземане, съобразени със Закона за водите. За нуждите на Европейската общност се правят само списъци на признатите натурални минерални води и те се публикуват ежегодно.