До няколко години България може да стане независима от руските газови доставки. Това стана ясно на проведената в грандхотел „София” в сряда конференция на тема „Бъдещето на природния газ”. Организатори на събитието бяха Лабораторията за управление на риска към НБУ и Българска стопанска камара.

Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев посочи, че към момента страната е на 95% енергийно зависима от Русия и изрази съжаление, че през последните години нищо не е направено по този въпрос. Той обаче увери, че през 2019 година ще бъде пусната в експлоатация интерконекторна тръба между България и Гърция. Нейният капацитет ще бъде 5 млрд. куб. м. газ годишно, като синьото гориво ще пристига от Азербайджан. Съществуват възможности и за транспортиране на втечнен газ от Катар. Газовата връзка с Румъния ще бъде готова през юни тази година, а през 2016 година се очаква пускане и на връзка с Турция. Работи се и по създаване на интерконектор със Сърбия.

Природен газ под Черно море

Под българската акватория на Черно море са открити три находища на природен газ – Хан Аспарух, Терес и Силистар. Прогнозите са, че общият им обем е към 500 млрд. куб. м. газ, от които реално може да се извлече над 100 милиарда. Това би могло да задоволи вътрешното потребление за около 20 години напред. Мораториумът върху шистовия газ обаче е демотиворал потенциалните инвеститори, смята енергийният експерт Илиян Василев.
Бившият енергиен министър Делян Добрев от своя страна посочи, че не са направени проучванията за наличие на природен газ във вътрешността на страната, особено в Северна България.

Шистовият газ отново на дневен ред

Смята се, че залежите на шистов газ в недрата на България не са под голяма полщ, но са с по-голяма консистентност. Проучванията са правени по метода за изследване на залежи от конвенционален газ, заяви бившият депутат от Синята коалиция Иван Иванов пред OFFNews. „В първите 7 години не се налага фракинг и поради тази причина опасенията на еколозите отпадат”, уточни Иванов. Той изрази надежда, че технологията за добив може да се усъвършенства много бързо и при евентуално преразглеждане на мораториума не би имало заплаха за околната среда. По оценки в страната ни има залежи от около 481 млрд. куб. м. шистов газ.

Амбиции за ускорена газификация в следващите години

Ръководителят на Лабораторията за управление на риска и бивш премиер доц. Иван Костов прогнозира, че в краткосрочен план световният добив на газ ще се увеличи, а цената му спрямо останалите енергийни ресурси ще намалее. У нас все повече домакинства ще започнат да използват природен газ, а енергийната ефективност рязко ще се увеличи.
В България тръбите за доставка на газ достигат до 13% от домакинствата, но присъединени са едва 3%, заяви шефът на „Овергаз” и председател на Асоциация „Природен газ” Сашо Дончев. А според изследвания на Лабораторията за управление на риска газифицираните домакинства в страната са едва 2%.

Зам.-изпълнителният директор на „Овергаз” Светослав Иванов представи данни за потреблението на природен газ в страната, което от 2001 година насам е около 3 млрд. куб. м. годишно, или 2,5 пъти по-ниско от средното за ЕС. Прогнозите са до 2030 година потреблението да се увеличи до 5 млрд. куб. м. Програмата за ускорена газификация предвижда през 2020 година 16% от българските домакинства да ползват газ, като техния дял да се увеличи в следващите години.

Газификацията на домакинствата би имала едно многосъществено предимство – намаляване на потреблението на електроенергия, а оттам и на необходимостта от изграждане на нови/заместващи мощности в бъдеще. Към момента 85% от електроенергията, изразходвана за битови нужди, отива за отопление.

Неблагоприятни перспективи за проекта „Южен поток”

Проектът „Южен поток” е непосилно рисков, става ясно от доклада на д-р Виктор Аврамов от Лабораторията за управление на риска към НБУ. Според него основните рискове са:

финансови рискове: много високи цени за строителство; взет от БЕХ заем за строителство (620 млн. евро); вложените средства за увеличаване на капитала на дружеството (191 млн. лв.);

рискове от неспазване на правилата на ЕС: „Газпром“ разполага с пълния капацитет на тръбата; той е доставчик и съсобственик на газопровода; не е спазен регламента за определяне на транзитните такси по модела „вход-изход“;
рискове от непрозрачно проведени конкурси: неспазено национално и европейско законодателство; отказ от обявяване на 4 отделни конкурса (за тръби, компресорни станции, строителство и привлечен капитал)

Цената на газопровода е 7,6 млн. евро на км (4,15 млн.евро на км наземна част и 10,75 млн. евро за участъка под Черно море) – най-високата за наземен газопровод. За сравнение, OPAL струва 2,13 млн. евро на км, а TAP – 1,73 млн. евро на км.

Цената за строителството на българския участък е 4,1 млрд. евро и продължава да расте.
„Южен поток” предлага диверсификация, но не на доставчиците, а на трасетата и то в ущърб на Украйна – нещо, което е против интересите и на България, и на ЕС, се казва още в доклада.

Прогнозата на Лабораторията е, че съществува висока вероятност за спиране на проекта и ниска вероятност за неговото продължаване. Спирането на проекта ще доведе до искане на компенсации от страна на „Газпром” и допълнително влошаване на финансовото състояние на БЕХ, но ще ускори работата по алтернативни проекти, което в крайна сметка увеличава енергийната сигурност за България. Продължаването на проекта ще доведе до невъзвръщаемост на инвестицията заради високата цена на проекта и рискове за запълване на тръбата с над 60 млрд. куб м. газ, както и риск от наказателна процедура наложена от ЕС заради нарушенията в проекта.

Краткосрочните решения са сътрудничество с ЕК за осигуряване на съответствие на Южен поток със законодателството на ЕС, провеждане на нова тръжна процедура, както и Нова процедура по Оценка за въздействие върху околнсата среда (ОВОС). В средносрочен план Лабораторията предлага интегриране на българската енергийна инфраструктура с европейската и осигуряване на алтернативни доставчици.