Живко Димитров

Онези, които имат интерес да не се говори повече за избора на шеф на ДАНС – лидерите на ДПС и БСП и техния министър-председател, обявиха случая за приключен.

Приключен ли е случаят Пеевски, наистина и защо?

Назначаването на Делян Пеевски беше добре подготвен и внимателно организиран план, който доведе до компрометирането на националната сигурност на България и евентуално застраши нейните съюзници. Този план беше осъществен след сериозна подготовка, с голяма прецизност и резултатът, който целеше, явно е бил постигнат.

Случаят Пеевски доказа, че България не е способна да брани адекватно националната си сигурност. Някакви сили за броени дни извършиха нещо безпрецедентно, и то действайки чрез държавните институции. Изводът, който си направи целият свят, изводът, който и Георги Кадиев направи пред "Ню Йорк Таймс" беше, че българският парламент се е превърнал в заплаха за националната сигурност. И то не само за националната сигурност на България, а и на страните-съюзници. България загуби реномето си на сигурна държава, постави под съмнение способността си да бъде външна граница и потенциален член на Шенген. България доказа, че унизителният мониторингов механизъм все още е необходим.

Очевидно е, че това не беше някаква дребна грешка. Очевидно проблемът не е в това, че господин Пеевски не е особено симпатичен на обществото. Защото ако това беше така, посланиците на страните от НАТО, месеци след събитието, нямаше да продължават да дават квалификации като тази на господин Джонатан Алън – „шок за нас и за международната общественост“. А посланиците на Франция и Германия да излизат в общи декларации пред българските медии.

Въпросът кой назначи Пеевски е многопластов. Разбира се, формално това беше предложение, произнесено от Орешарски. Разбира се, това беше гласувано от Народното събрание.

Но истинският въпрос е, коя е онази сила, която може да реализира този план? Тя определи като точка първа от дневния ред на новата власт промяната в сектор сигурност; промени законите на държавата специално по мярката на господин Пеевски; имаше интерес да закрие онази част от МВР, която се бори с организираната престъпност и го направи; издаде разрешение за достъп до най-секретните документи на контраразузнаването, без видима причина и при съмнително съкратена процедура; допусна господин Пеевски в сградата на ДАНС, за да може господин Пеевски да проведе срещи с подопечните си, с което де факто е встъпил в длъжност. Кой смята господин Пеевски за толкова важна личност, че той да бъде третиран едновременно като магистрат и част от ръководството на ДПС (според Станишев, който едва ли е неинформиран), въпреки правилата за несъвместимост на магистратите? И коя е онази сила, която направи така, че вместо народното събрание да приеме оставката на господин Пеевски, отмени избора му, така че да се опита да го върне в Парламента? Този проблем още не е затворен и предстои да се реши от Конституционния съд.

Дали Пеевски ще се върне в Народното събрание, или отново ще стане магистрат не е толкова важно, колкото националната сигурност на България. Пеевски така или иначе ще изпълнява все така усърдно задачите, които му се поставят.

Какви са последиците?

Господин Лютви Местан твърди, че Пеевски не е осъществил достъп до секретни документи. Едва ли можем да очакваме друго твърдение от него. Каква е истината ще разберем точно толкова, колкото разбрахме, кой е убил Георги Марков. Със сигурно обаче въпросът, дали Пеевски е могъл да изнесе чувствителна информация и в каква посока, вълнува много държави.

Господин Джонатан Алън заяви още нещо, което Орешарски не би искал да му се напомня. Това, което се случва в България има последици и в други държави. Особено с деликатните въпроси за сигурността.

Господин Орешарски явно знае отговорите на всички въпроси по-горе. Затова за него въпросът с избора на Пеевски е затворен. На много хора обаче в тази държава продължава да не им е забавно.

Какво му е забавното, господин Орешарски?

Националната сигурност на България ли ви е забавна? Забавно ви е да шокирате съюзниците на България ли, господин Орешарски? Че ви е забавно да се подигравате с онази част от обществото, която не ви е симпатична, разбрахме.

Оттеглянето на господин Пеевски не решава проблема. Този гаф има такива гигантски пропорции, че най-нормалното нещо е да се потърси персонална отговорност. Защото когато с първите си стъпки едно правителство постави под съмнение националната сигурност на страната, политическата отговорност на евентуални избори след 4 години е напълно неадекватно решение. Въпросът, дали господин Станишев има доверие в средите на БСП, за да остане лидер на партията след такава „грешка“ е проблем за БСП.

Но кой и как ръководи държавата е въпрос на национална сигурност, който не може да чака 4 години.