Джурджевден в Косово

На територията на Косово нашенци живеят в следните райони – Призренска Гора, Сириничка Жупа, Средска. Областта Гора е планинска котловина, разположена на юг от Призрен, на границата между Косово, Албания и Македония, между планините Враца, Кораб, Коритник и Шар. Горанските селища в Косово са: Драгаш, Бачка, Брод, Диканце, Глобочица, Крушево, Кукаляне, Лещане, Любовище, Млике, Орчуша, Доня Радеша, Горна Радеша, Рестелица, Дони Кръстец, Горни Кръстец, Зли поток, Вранище, Доня Рапча, Горна Рапча. Гораните са мюсюлмани.

Джурджевден, наричан още Джурен, е най-големият горански празник, обединяващ езически и християнски елементи. Празните през зимата горански села стават многолюдни и се пълнят с живот на Джурджевден. От столетия традицията изисква гурбетчиите да се върнат на Гергьовден, когато свършва зимата и идва лятото. На 4, 5,6, 7, 8 май по стара традиция гурбетчиите се връщат в родните си села в Гора, които през зимата са празни. Всяка година на Джурджевден Шар планина се огласява от свирли и тупани (зурни, зурли и тъпани), добива мистичен вид и заприличва на Тибет. Горанките вадят от раклите ръчно ушити традиционни „ношни”. Гримират се изкусно часове наред, докато лицата им заприличат на маски. Най-отдолу слагат белило, после с тънки четки рисуват с брокат очите, а на бузите „разцъфват“ алени кръгове. На 6 май нашенци от всички села се стичат за веселие на поляната „Влашка” край село Вранище. Всяко село си има собствен празник за Джурен - на 7 май се празнува на поляната край село Рапча, на 9 май – в село Брод, на 10 май – край село Рестелица.

Самият Джурджевден е на 6 май, когато гораните се веселят на „теферич“ (на открито) на поляната „Влашка“. Берат се върбови клонки, играе се горанско хоро под звуците на зурли и тупани, пече се агне. “Корзото” (стъргалото) на „Влашка“ е най-голямото и „убаво“ корзо в цяла Гора, смятат гораните. Тук дефилират облечени в традиционни ръчно тъкани горански „ношни“ и нагиздени със златни дукати млади момичета и жени, задължително придружавани от мъж – годеник или съпруг. На „Влашка“ е карнавалът на Гора! По цветовете на носиите се познава коя горанка е омъжена и коя е свободна, казват сестрите Явахида от село Вранище. Омъжените ходят с черни, а девойките – със светли „ношни“. Невести са наскоро омъжени жени и те носят черен „терлик“ (дълъг сукман). „Верениците“ (годениците) носят светли носии. По-възрастните жени като сестри Явахида са облечени с черни по-семпли носии. Младите жени украсяват със свила, брокат, сложни бродерии своя „терлик“, гиздят се с много златни бижута. Горанките се забраждат с най- богато украсената със сърма и златни мъниста „башмарама“. Традицията повелява горанските момичета сами да тъкат, шият и бродират своята „ношна“, „за да е от убава, по-убава“. Днес малцина имат тези умения. 64-годишна Вайда до ден днешен тъче и бродира „ношни“. За две седмици тя може да изтъче „терлик“. Младите днес вече не умеят да тъкат, те купуват носии от жени като Вайда. Днес „ношна“ може да ушие по поръчка от изкусни тъкачки. Струва цяло състояние над 1000 евро, но понеже е задължителна за девойките на Джурджевден, Вайда има доста клиенти. Задължителни за омъжените млади жени са златните дукати, които се предават от поколение на поколение. Всяко село си има своя характерна „ношна“. Малко по малко в традиционния костюм е навлязла модернизацията и някои елементи се изработват на машина.

Още по темата

03/05/2016 Общество

Военноисторическият музей кани на боб чорба за Гергьовден

06/05/2015 Общество

България празнува Гергьовден и Деня на храбростта

Следете новините ни в GoogleNews