Защо бе, Радев, защо?

От снощи в 21.40 часа планетата Земя се сдоби с още един въпрос, много по-вълнуващ от има ли чудовище в Лох Нес, какво ще стане в следващата серия на „Мамник“ и кой ще е служебният премиер. Въпросът е за Румен Радев: от какъв зор този човек слезе от най-високия държавен пост, създавайки прецедент със завинаги непредвидими за държавността следствия. Защо ни е на всички нас суматохата с партията му.

Нека феновете на Радев не подскачат от гняв на този текст. Той не е за тях, нито пък те се нуждаят от какъвто и да е текст, щом са убедени, че Радев е човекът им. Той не е предназначен и за противниците му, симетрично отричащи. Текстът се базира на безпристрастното, фактологично и напълно обективно питане „защо“. Държавен глава да се откаже година по-рано не е като един политик да се сглоби с втори, трети да отвори магазини за хората, четвърти да се събужда със съдебни реформи. Това е уникален за историята момент, изискващ с подобаващи отговорност, тежест и достолепие да се представи обществената полза от хода. Не вървят стандартните приказки за борба с олигархията, бедността, стимулиране на индустрията. Трябва да има някаква огромна причина, истинско голямо „защото“. Иначе кому е нужно всичко?

Уникалността на момента изисква не само то да бъде обяснено, но и да стане бързо, без „когато му дойде времето“ и шах с неизвестното. Какъв ти шах тук? - мажоритарен лидер на народа си, оттегляш се - за да си на висотата на времето разделно, всичко най-напред трябва да мине през кристално ясното и просто, но огромно „защото“. А то не може да бъде дадено без отговорите с кого, как, поради каква невиждана програма се предприема хода – в тия отговори за компетентността, честността и стратегическото виждане трябва да се съдържа смисълът на голямото събитие.

Чисто фактологично Радев не ги даде нито при обявяването на оставката, нито при подаването, не и при приемането, не е на 11-ия ден. В 21. 40 снощи след интервюто в „Панорама“ за смисъла при Радев знаехме толкова, колкото на 19 януари – мъгла, след нея – пак.

Малко комично, малко сковано, още повече скучно, бившият президент „разясни“, че:

Партия до изборите не може да се прави поради късото законово време. Ще се прави след тях. (Невероятно откритие!).
Има различни възможности за ползване на регистрация. (Сериозно?! Стига бе!).
Листите ще бъдат регистрирани в срок. (Остана да бъдат след срока).
Хиляди хора безкористно искали да се присъединят. (Искаха в НДСВ, в ГЕРБ...).
Те внимателно щели да бъдат подбирани. (Тънък момент – кои са тия хора, кой ги подбира, как? Копринков след интервюто ще черпи).
Но хората трябва да бъдат и готови (Винаги готови!)
Данъците няма да се вдигат. (Сякаш някой е очаквал да обещае повишение).
Не бил срещу еврото, а датата (формално е вярно).
9 години не мислел за партия. (Директно невярно).
Президентството останало в сигурни ръце (Кое точно го доказва?).

С всичко останало – демонтирането на модела, укрепването на държавността, че е враг и мишена на олигархията, нуждата от съдебна реформа, от растеж, иновации, солидарност, от компетентни хора, от милиони гласуващи, чрез няма ляво-дясно, разкаянието, прошката, „Ще говоря с всеки, който е за...“ - Радев бе микс от Иво Мирчев, Ваня Григорова, Румен Овчаров, Бойко Борисов и учител по литература – нищо ново, нищо от голямото „защото“. Нищо различно, в което да се припознае отвореният за новото, но и критичен гражданин.

С темите за Крим, Гренландия и „Боташ“ се справи. С контраофанзивата на Украйна – не. С хвалбите колко печен военен е, прекрачи мярата. Но това не са теми за бъдещето. Възможно е някой да възрази, че козовете нарочно се крият от враговете – но нарочното криене принизява момента, то е все така далеч от уникалния исторически смисъл.

Радев каза едно единствено важно изречение: "Не обещавам възмездие, а правила". Така съобщи, че ако управлява, в затвора няма никой да влиза – а ще се помъчи джунглата да престане да е джунгла. Но изречението не бе насочено към всички нас. Това бе „защото“ към колегите му политици.