Мненията за либийците в Африка са доста разнопосочни. От една страна, битува стереотипът, че те са „тъпи диваци“, а от друга – човек нерядко може да срещне израза „богат като либиец“. Ако трябва да сме честни, възможно е и двете представи да се помещават в едно и също лице.
В Тунис и Египет съм слушал истории, разказани с пренебрежение, за либийци, които хвърляли жените си от покривите поради някакви техни си причини. Никой никога не знаеше какви са те. Просто така били чули. Съществуват обаче и митичните либийски богаташи, които изкупуват апетитни имоти и се движат с най-скъпите коли.
Един приятел веднъж беше прекарал цял ден в път, като по случайност бе докопал пътеводител на регистрационните табели в Африка и ги беше назубрил всичките. И за да не е било страданието му напразно, седмици наред сочеше по преминаващите автомобили и със задоволство отбелязваше: „Тази е мароканска, ама е с временна регистрация. Онази пък е от Либия, но е с изтекла давност“. И така, докато любезно, но решително не му обяснихме, че енциклопедичните му познания са наистина, о да, наистина възхитителни – но ще ни се наложи да минем и без тях.
Важното в случая обаче беше, че либийските коли сякаш вярно бяха сред по-лъскавите в прашната пустиня, ако ги позабършеш с ръкав.
У нас Либия е печално известна заради чудовищния скандал с медиците ни от 1999 до 2007 г. В такъв случай е трудно да обясниш на хората, че както българите, така и самите либийци бяха жертва на един тираничен режим. Но всъщност не се и налага, тъй като почти никого в България не го интересува какво се случва в Либия. Впрочем почти никой по света не се трогва.
Откакто през 2011 година „свободата“ в Джамахирията беше донесена на върха на френските ескадрили „Мираж“ и „Рафал“, сякаш цялата държава потъна в сахарските пясъци. И донякъде това е така, тъй като от началото на Втората либийска гражданска война през 2014 да се говори за „държавност“ е цинизъм.
И докато либийският народ е разкъсван между местните вождове и командири, силните на деня в „цивилизования“ свят забравиха за онези, които някога освободиха, а на заранта хвърлиха на вълците. Никой обаче не забрави за огромните петролни и газови находища. „Нищо лично, просто бизнес“, както казва Майкъл Корлеоне.
Веднъж седнахме с две момчета да вечеряме в една от многото мръсни, но вкусни гостилници, пръснати из преките на центъра в Тунис. Точно тази се намира на стотина метра от Министерството на вътрешните работи на бул. „Хабиб Бургиба“, където само преди малко повече от месец имаше пореден атентат.
От мен да го знаете, никога не яжте по централните улици или туристически райони на градовете в Близкия изток и Северна Африка. Оглеждайте се за окадените и опърпани капанчета и ресторантчета, където сядат местните (и то по-възрастните такива). Хем ще ви излезе по-евтино, хем ще е по-вкусно. Уютът вече е въпрос на личен възглед. Може на пръв поглед да ви се стори възмръсничко, но не се тревожете. Дори по-мръсно е, отколкото си мислите. Пука ли му на някого обаче? Не. И на вас не трябва. Защото каквото ви сервират на вас, това ще ядат и те.
Не помня какво имаше за ядене онази нощ. Помня какво нямаше – салата. Беше се свършила просто. Като типични западноевропейци, моите приятели се размрънкаха за „балансирана диета“. На мен си ми беше добре и от месото.
На съседната маса вечеряше възрастна двойка. Явно чул ни, мъжът се пресегна и ни подаде салатата си: „Ето, ние си имаме достатъчно“. Разприказвахме се кой от къде е, какво прави тук. Оказаха се либийци, които са дошли по работа и на следващия ден заминават за Триполи, също по работа, но не живеят в момента там.
Грях ми е, че не запомних името му, но мъжът беше завършил висшето си образование във Вашингтон, преди да съм роден. Обикалял по света и ето, че съдбата ни срещнала точно в този ден и час.
Обърнахме разговора към ситуацията в родината му, и той се опечали, сведе поглед и рече: „Знаете ли, Кадафи беше тиранин, ужасен, кървав, но имаше държава, имаше ред. Сега няма нищо. И Хафтар*, и правителството в Триполи са едни и същи. Кого да подкрепя? Никого не подкрепям. Унищожиха Либия, няма вече държава. Избиват се по улиците. И защо?“
След това някак позамря приказката, а и имахме да си дояждаме. Жена му не се беше включила в разговора и чакаше любезно да приключим, за да се нахрани. Продължи вечерта, по едно време те станаха да си ходят. Той сложи ръка на рамото ми да се сбогуваме и заяви:
„Момчета, много приятно ми беше да се запознаем. Знаете ли, припомнихте ми младостта – и аз бях като вас някога. Вечерята ви е от мен, аз я платих, няма за какво да се тревожите. Искам да запомните един либиец с добро. Помнете Либия с добро.“
И си отидоха.
Ние постояхме известно време безмълвни, вглъбени, разсъждавайки за разните хора и разните идеали. Никой досега не беше правил подобен жест за нас в Европа. Като цяло и подобни разговори с непознати знаете, че тук – особено на Запад пък - не вървят много-много.
Месеци минаха оттогава и не спирам да мисля за това. Вчера за пореден път прочетох за нови въздушни удари и жертви в Либия и най-сетне се реших да разкажа тази случка, която на някои може да се стори незначителна.
Аз ще запомня Либия, но изглежда, че светът е забравил за нея. О, той не е забравил за природните ѝ залежи. Но е забравил хората, историята, културата. Точно така, както забрави за Ирак, Сирия, Йемен, Египет, Судан, Ливан, Палестина, Афганистан и много други места. Като създател, захвърлил творението си. Един Франкенщайн от милиони изнурени и измъчени души.
Помнете Либия с добро.
---------------------------------------
* Генерал Халифа Хафтар, който в момента контролира по-голямата част от страната, води бунт срещу международно признатото правителство в Триполи. Боевете са ожесточени, а жертвите са хиляди. Хафтар е подкрепян главно от Египет, Обединените Арабски Емирства, Саудитска Арабия (Франция ги подкрепя от сенките). Триполи има помощта на Катар и Турция, както и на Алжир.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Джендо Джедев
Условни присъди за двама души след изборния скандал ''Чичо Цено, кой номер''
dolivo
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
Владè
Можем ли да се излекуваме от зависимостите си? Ралица Стефанова в подкаста на OFFNews
Владè
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България