Когато самите араби искат да опазят Европа от себе си

Последна промяна на 25 февруари 2019 в 17:51 18375 2

Снимка abc.net.au

В Близкия Изток* тунизийките са широко известни като леки жени. От далечни Йордания и Судан до съвсем близките Либия и Алжир съществува консенсус, че всеки добър мюсюлманин трябва да избягва да се венчава за половинка от този модерен Вавилон. Кратките визити до клубовете в курортния град Сус и шикозните столични квартали Гамарт, Ла Марса и Сиди Бу Саид обаче изкушават цяла сюрия „добри мюсюлмани“, които по стечение на обстоятелствата не могат да посетят разгулния Запад, където хем до насита, хем без грях, както гласеше един виц, да му отпуснат края.

В Запада** Тунис е известна като най-либералната и демократична държава в региона***. Още след освобождението на страната от френско иго през 1956 г. Бащата на нацията – Хабиб Бургиба – ловко финтира ислямистките си революционни партньори и създава конституция, която и до ден днешен се слави с просторните си женски права и светски характер. От Тунис в края на 2010 г. тръгва и т.н. Арабска пролет. Малката, но жилава страна се вдига на бунт срещу диктатора Зин ал Абидин бен Али, узурпирал властта след остаряването на Бургиба, и го прогонва в бастиона на демокрацията и човешките права – Саудитска Арабия. Тунис изпада в тежък грабителски преход, добре познат на българите над 30-годишна възраст. Кретаща към по-светлото бъдеще, с тромава демокрация и уморено гражданско общество тя все пак е убедителен лидер по тези и още параграфи (както и по свобода на словото, където е на 97-о място в света, по-добре от 111-то място на България).

Ласкана от Европа и охулвана от Близкия Изток, пристигнах в страната, която обиколих надлъж и нашир в продължение на половин година. Истината, за изненада на никого, обаче се оказа субективно и коварно животно. В либерален Тунис**** кафенетата, намиращи се едно до друго в диапазон от средно 10 сантиметра и 10 метра, постоянно са изпълнени с кибици, но не и кибички (ако ми позволите да изкривя българския малко). В много от тях не е позволено да сядат жени, които така или иначе след 19:00 вечерта е рядкост да се срещнат навън. Причините са разнородни, но сред основните са две: сексуалните посегателства са изключително срещано и брутално явление денем (камо ли нощем); много от момичетата и жените имат среден вечерен час, постановен от техния баща или съпруг, 20:00. Средно, въпреки че много от тях трябва да се приберат преди 18:00, дори 16:00 часа. Малцина късметлийки могат да си позволят да излизат с приятели по-късно от това.

В разюзден Тунис е забранено от закона мъж и жена, които не са роднини и нямат сключен брак, да живеят заедно, да си наемат стая в хотел или дори да прекарат нощта заедно. И полицията бди за това. Съседите също. По неофициална информация, между 50 и 70% от жените са девствени преди брака си. Причината е, че тяхната девственост все още е широко смятана за лична, но и семейна чест. Социалните последствия от прегрешаването могат да бъдат плашещо тежки. За мъжете няма ограничения. Доста от момичетата, които избират да носят забрадка, го правят с желанието да избегнат сексуални тормоз и посегателства, надявайки се тяхната демонстративна набожност да ги защити. Поради същата причина полите и деколтетата са по-редки от майски сняг в Сахара.

Най-интригуващото е, че гореизброените неща бяха изтъквани десетки пъти от местните. В града и останалите части на страната съществува непреодолимо разделение между миниатюрно малцинство образовани, светско настроение и свободолюбиви младежи и огромно мнозинство от закостенели, необразовани и нетолерантни хора. Влизайки в кафенетата на условно наречената „прогресивна младеж“ (без изобщо да изпадам в някакви блянове и идеализиране), които се броят на пръстите на ръцете, човек изпада в разпокъсани анклави с целуващи се двойки от всякакви полове, ексцентрични модни решения, Западна музика и смях. Защото другаде това просто не е позволено. Социалната стагнация в цялата държава е толкова фрапираща, че попаднат ли на сигурно място младите просто „избухват“. Понякога се стига до крайности и откровени извращения.

Междувременно постоянно ми беше задаван въпросът, по един или друг начин, защо европейците и американците ни мразят*****? Но веднага след него хората, които ме питаха, и отговаряха: ето за това. Десетките, стотиците млади и образовани хора, с които имах удоволствието да разговарям, копнееха да напуснат Тунис не само по икономически причини. А за да могат да целунат половинкатата си на улицата. За да кажат, че не вярват в Бог. Да могат да правят секс с любимия/любимата, без да бъдат пребити и заключени от семействата си у дома. Или в зандана. Преди две седмици мъж се оплака в полицията, че е бил изнасилен от други двама мъже. Властите го арестуваха и хвърлиха в затвора.

Добре дошли в най-свободната държава в Близкия Изток и Северна Африка. Страна, която е смятана от всички останали в региона за твърде либерална, с жени курви и мъже отстъпници от исляма.

Ще кажете, че това е моят личен опит. Аз мога да ви кажа, че съм се срещал със стотици хора от целия регион и в повечето случаи те споделят същата гледна точка. Но това ще бъде несъстоятелно. Състоятелното са фактите. Защото когато фактите говорят и Аллах мълчи.

- Смята се, че арабите****** са агресивни: Според Световния индекс на мира за 2018 г. 9 от общо 34-те най-опасни страни в света са арабски;

Световният индекс на мира. Страните в по-тъмни цветове са по-опасни. Източник: Institute for Economics & Peace. Global Peace Index 2018: Measuring Peace in a Complex World.

- Смята се, че те са сексисти и тормозят жените: Според доклад на Световния икономически форум от 2018 г. 6 от 10-те най-лоши държави в света за жените са арабски;

Индекс на половото равенство за 2018 г. на Световния икономически форум. Колкото по-светъл е цветът на страната, толкова по-голямо неравенство между мъжете и жените има. Източник: https://www.weforum.org/reports/the-global-gender-gap-report-2018

- Смята се, че те са расисти: Разностранни изследвания през годините посочват арабските страни сред най-расистките;

- Смята се, че те са религиозно нетолерантни: 17 от 36-те държави в света, които са най-малко толерантни спрямо атеистите, са арабските (според Международния хуманистки и етичен съюз). 14 от най-религиозно рестриктивните държави на планетата са отново арабски, по данни на Изследователския център Пюл от 2016 г.;

Колкото по-тъмен е цветът на страната на картата, толкова по-преследвани и дискриминирани са хуманистите, нерелигиозните хора и атеистите. Източник: https://fot.humanists.international/

- Смята се, че те са хомофоби: По информация от 2013 г. на Изследователския център Пюл между 80 и 97% от населението на арабските държави са хомофоби;

- Смята се, че не позволяват свобода на словото: 8 от 17-те страни на Земята с най-лоши условия за свободата на словото са именно арабски, по данни от 2018 г, на Репортери без граници.

Колкото по-тъмен е цветът на картата, толкова по-малко свобода на словото има в дадената държава. Източник: Репортери без граници.

Разглеждайки данните по-горе, проведох публична дискусия на тема „Цивилизовани ли са арабите? Причини за негативните западни стереотипи спрямо региона“ в столицата. За моя изненада – или не - множеството, което се събра, повтори думите, които бях чувал от толкова много усти вече: преобладаващата религия и култура в Близкия Изток и Северна Африка не са съвместими с културните и обществени ценности на Запада. Те бяха потресени от безконтролния пропуск на мигранти/бежанци на Стария континент и ужасени от толерантността, с която Западът третира нетолерантността на тези хора, които е допуснало в собствената си родина.

Десетки млади араби и арабки твърдо заявиха: „Не пускайте араби в държавите си“, въпреки че те самите горещо искаха да заминат именно за там. И го осъзнаваха. Но осъзнаваха и огромната пропаст, която за дълго още ще ги дели от сънародниците им. И сами настояваха пропускателният контрол в Европа да бъде далеч по-стриктен отколкото е сега. За да може те да дойдат, да избягат от родините си. Но не да се озоват в среда, която е същата, сред техни сънародници, които не уважават законите и привичките на страните, в които са емигрирали. За тях това беше ужасяваща перспектива.

Трудно е след всичко казано да ми повярвате, че аз всъщност обичам Близкия Изток и неговите хора. Но е така. И точно затова се гневя на безхарактерните глупаци, които управляват в Европа и Америка. Или на вряскащите борци за права, заслепени от кухи идеологии (без значение дали са крайнолеви или крайнодесни). Защото едни прекрасни народи и прекрасни държави са опропастени с нашата любезна помощ и подкрепа за ислямисти и диктатори. Тук-таме по бомба-две.

Вместо да впрегнем усилие и воля да помогнем на целия регион, някогашна люлка на цивилизацията, а днешна борса за оръжие и нефт на САЩ и Европа, ние пускаме огъня в нашата къща. И се радваме. О, свещена простота! Не е редно да затворим границите си, защото сред арабите има прекрасни, възпитани и интелигентни хора. Но не може да сме разграден двор за всеки, на когото му щукне, без да уважаваме собствените си култура и традиции, чудейки се после защо и другите ни презират.

Който не ми вярва, нека да поживее малко в Тунис. Най-либералната арабска държава. А може и в някоя от не толкова либералните, където подобен текст дори не би бил публикуван. Като се замисля, не биха го пуснали и в много европейски страни. Халал да ние.

-------------------------------------------------------------------------

*Това е сложно и спорно понятие. За целите на статията в него ще включим Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Судан, иначе познати като част от Северна Африка, ала често в академичните и професионални среди пришивани заедно поради все пак значителните културни, религиозни и политически прилики.

**Да, включвам и Източна Европа в кюпа със Северна Америка, Австралия и остатъка от Европа.

***С изключение на Израел и частично Ливан.

****На български няма разлика, но в случая се има предвид столицата, а не цялата държава. Извън столицата, като се изключи горепосоченият Сус, Бизерт, може би Джерба и Сфакс, традиционните патриархални норми важат с още по-страшна сила.

*****Има се предвид мюсюлманите.

******Понятието араби също е спорно, особено в Северна Африка, където много хора се смятат за бербери. В случая под араби ще включим мюсюлманското население от всички страни-членки на Арабската лига. Наложително е да се направят някои генерализации, които да бъдат обединени под шапката на общата религия, култура и традиции. В противен случай този текст ще стане цял научен труд. Вярвам, че читателите са способни да разграничат нюансите, които не са непременно описани (като наличието на около 10 милиона християни в Египет или кюрдите на териториите на Ирак и Сирия).

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

2666

2

Hissarion

26.02 2019 в 10:16

Хубав текст. Малко пошло започва, но човекът се опитва да отвори очите на глуповатия бареко-джамбазки електорат.

700

1

квазимодо

26.02 2019 в 07:49

Ко каза. Ко каза.