Как ще гласуваме по новия Изборен кодекс
На изборите за Европейски парламент най-вероятно ще гласуваме по приетия в края на миналата седмица нов Изборен кодекс.
Очаква се президентът Росен Плевнелиев да наложи вето на новия кодекс, но не се знае кога ще го направи. Той обеща на среща с БСП да действа максимално бързо и вероятно до края на март парламентът ще успее да прегласува върнатите текстове и кодексът ще бъде обнародван.
В него има новости и за избирателите, и за участниците в изборите, които бяха представени и обсъдени днес на кръгла маса "Изборните правила - какво очакват гражданите и какво (не) направиха политиците", организирана от Института за развитие на публичната среда на Антоанета Цонева.
В 15-дневен срок от обнародването на новия кодекс ще бъде назначена нова Централна избирателна комисия (ЦИК).
Тя отново няма да е излъчена на професионален принцип, запази се партийно-квотния принцип. Съставът на комисията се намалява, но малко - от 21 на 19 души.
Ръководството - председател, двама зам.-председатели и секретар, ще се избират от парламента, а останалите ще се излъчват на квотен принцип от парламентарно представените партии, включително и тези с представители в Европарламента (НДСВ и Синята коалиция).
ЦИК ще е постоянно действащ орган с мандат от 5 години.
Според Антоанета Цонева минусът на тази ЦИК ще е продължаващото силно политическо влияние над комисията и в резултат на това ниското доверие към този важен за изборите орган.
Като положителни Цонева отчита фактите, че решенията на ЦИК ще се взимат с поименно гласуване и пълните стенографски протоколи от заседанията ще се публикуват незабавно (и сега се публикуват, но с голямо закъснение).
Запазва се пропорционалната избирателна система с опция за размествания на листите - кандидати, събрали над 7% преференциален, вот ще могат да отиват по-нагоре в листата.
С текст, предложен от ДПС, до известна степен се обезсмисля преференциалното гласуване, защото водачът на листата няма да може да бъде изместен. ДПС предложи листите без посочена преференция да се считат за преференциален вот за водача.
Това обаче важи само за националните избори.
При вота за Европейски парламент прагът за издигане нагоре в листите е 5% и водачът на листата може да бъде сменен (листите без преференциално гласуване няма да му се трупат като актив).
Както и досега един политик може да се кандидатира в две области, което също донякъде обезсмисля преференциалния вот в единия от районите, в който гласуват за него.
Гласуваме с две знака - X и V, върху интегрална бюлетина - тя ще съдържа имената на всички партии и на хората в листите. Опасенията са, че това ще я направи доста дълга. Електронно гласуване не се предвижда.
С машини ще се гласува експериментално в до 500 секции, които ще бъдат определени от новата ЦИК.
Бюлетините ще се печатат вече само в печатницата на БНБ и в други, ако имат лиценз за печатане на ценни книжа.
За регистрацията на партии, коалиции и независими кандидати има големи облекчения. Това даже са свръх облекчение, което прави по-лесен достъпа до избори на нови и по-малки играчи, но може да доведе и до разпиляване на гласове между множество формации и независими кандидати, сочи анализът на Института за развитие на публичната среда.
Значително е намален броят на подписите, необходими за регистрация на партии и коалиции - от 7000 на 2500.
Независим кандидат се регистрира при 1% от избирателите с постоянен адрес на територията на района, в който се кандидатира.
Партиите и коалициите ще се регистрират едновременно в ЦИК, а не както досега - първо партиите, после коалициите.
Депозитите за явяване на изборите са намалени от 10 000 лв. на 2500, а за независимите кандидати - от 10 000 на 100 лв.
Има възможност избирателите да проверят в ЦИК дали фигурират в подписките на партии, коалиции и независими кандидати.
За финансирането на кампанията е намален таванът - от 4 млн. лв. на 3 млн. лв. за парламентарни избори.
В медийните кампании има сериозни промени.
Въвежда се изискване за строго разграничаване на платеното съдържание в медиите в предизборна кампания. Ще следим дали това ще се изпълнява, предупреди Антоанета Цонева.
Предвидено е безплатно време за агитация в обществените медии, както и т. нар. "медийни пакети". От държавния бюджет партиите и коалициите без субсидия ще получат ваучери от 40 000 лв. за медийни кампании, а инициативните комитети - 5 хил. лв.
Активната регистрация за избори отново не влезе в Изобрния кодекс. Беше предвидена, но по искане на ДПС беше отменена при гласуването на второ четене.
Това означава, че "мъртвите души" остават в списъците. Няма нищо по-безсмъртно от тях, пошегува се Антоанета Цонева.
В новия кодекс е заложена възможност за изваждане от т. нар. "забранителен списък" в изборния ден с удостоверения, издадени от кметовете на общини и райони, но и от кметските наместници.
Цонева напомни, че кметските наместници нямат достъп до ГРАО и подозира, че ще издадат доста фалшиви удостоверения.
Предвидено е при нарушения да се носи наказателна отговорност от кметовете, обясни Мая Манолова. Тя напомни, че през 2011 г. в избирателните списъци са се оказали много хора, които не би трябвало да са в тях и не е имало начин да бъдат изкарани оттам и да гласуват.
В новите забранителни списъци ще бъде описано и основанието за включването на всеки човек в тях.
Запазва се принципът на уседналост за местните избори и за евроизборите и остава забранена агитацията на чужд език.
ДПС успя да пробие с няколко текста, но не успя да отмени принципът за уседналост, който обезсмисля автобусите от Турция с гласуващи, които не живеят в България.
Анализ от парламентарни изборите през 2013 г., на които могат да гласуват и българи в чужбина, сочи, че от гласувалите 115 737 българи зад граница близо половината - 66 186 са в Турция.
Агитацията на език, различен от българския, също остава забранена.