Очаквано е летните температури да се повишават в условията на един затоплящ се климат. В допълнение, топлинни вълни стават по-чести, по-интензивни и по-продължителни. Те са свързани с повишен риск от смърт, хоспитализации, топлинен удар, топлинно изтощение, сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища. Горещата вълна, обхванала страната ни тази седмица, създава дискомфорт у здравите хора. За хората със сърдечносъдови проблеми тези ясни и горещи дни могат да бъдат направо опасни. Кои са опасните симптоми и как да предотвратим появата им разказва началникът на Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ "Св. Анна" проф. Димитър Раев.

Температурата на тялото може да варира в определени граници и не трябва да става твърде висока. Ако температурата се повиши много, протеините, които изграждат тялото и участват в почти всички химични процеси, могат да се увредят. Човешкото тяло подържа нормална температура, отделяйки топлина по два начина, като и двата повишават изискванията пред сърцето:

1. Радиация

Тялото излъчва топлина към въздуха, но този трансфер спира, когато температурата на въздуха се изравни с телесната температура. Радиацията изисква пренасочване на кръвния поток към кожата. Това ускорява пулса. В горещ ден, циркулацията на кръвта е 4 пъти по-голяма, отколкото в хладен.

2. Изпаряване

Всяка молекула на пот, която се изпарява от кожата охлажда тялото. В сух ден, изпаряването на една чаена лъжичка пот може да охлади цялата кръв с 2 градуса. При влажност над 75% изпаряването става много по-трудно. Изпаряването също натоварва сърдечно-съдовата система. Заедно с потта се отделят натрий, калий и други минерали, необходими за мускулните контракции, нервните трансмисии, както и за водния баланс. За да ограничи тези загуби, тялото започва да секретира хормони, които помагат на организма да задържи вода и минерали и да се минимизират загубите.

Повечето здрави хора понасят тези промени без да проблеми. Хората със сърдечно-съдови проблеми, или по-възрастните хора, чиито физиологични отговори за поддържане на нормална телесна температура и хидратация са увредени, може да развият топлинен удар. Например, отслабеното от предшестващ инфаркт сърце не може да изпомпва достатъчно количество кръв, за да увеличи радиацията и така да поддържа нормална телесна температура. Стеснените от холестерола кожни артерии ограничават притока на кръв към кожата и така затрудняват отделянето на топлина. Някои медикаменти затрудняват топлинната регулация. Бета-блокерите забавят пулса, и така ограничат способността на сърцето да изпомпва достатъчно кръв за да осигури бърз и ефективен обмен на топлина.

Диуретиците, чрез увеличаване количеството урина, засилват дехидратацията. Някои антидепресанти и антихистаминови препарати могат да блокират изпотяването.

От друга страна, преживян инсулт, болест на Паркинсон, болест на Алцхаймер, диабет и други състояния могат да притъпят чувството на жажда и така да отложат приемането на течности.

Горещото и влажно време може да бъде особено трудно за хората със сърдечна недостатъчност. Извънредното натоварване на сърцето, комбинирано със загубата на натрий и калий и отделяне на хормоните на стреса, може да им създаде сериозни проблеми.

Комбинацията от повишен приток на кръв към кожата и дехидратацията може да доведе до спадане на кръвното налягане, което да причини замайване или падане. Скорошно изследване разкри, че основна причина за влошаването на сърдечната недостатъчност през горещите дни е възпалението, което е една реакция на тялото към стрес. Резултатите показват, че високите температури увеличават топлинния стрес в организма. Стресът променя основните физиологични реакции, свързани с възпаление и клетъчна увреда. Тези отговори водят до сърдечна недостатъчност, чрез увреждане на сърдечната тъкан. Това обяснява наблюдаваната асоциация между степента на съдово възпаление и външната температура.

Някои прости съвети може да ви помогнат да устоите на горещината и да запазите от претоварване сърцето си. Стойте на сянка. Дръжте нивата на активност до минимум. Ако упражнявате физическа активност, правете това в по-хладните часове на денонощието. Вечер и рано сутрин са най-доброто време. Ако правите това, пийте повече течности, отколкото обикновено.

Охладеният от климатик въздух е най-добрият начин да победите топлината. Вентилаторите действат, но само докато температурата на въздуха е под тази на тялото (36⁰С).

Вземането на хладен душ или поставяне на студена, влажна кърпа или лед под мишницата или слабините също е решение.

Подобно на автомобилния радиатор, колкото по-ниско е нивото на охлаждащата течност, толкова по-висок е рискът от прегряване.

За съжаление, поддържането на оптималното ниво на хидратация невинаги е лесно. Стомашни или чревни проблеми, употреба на диуретици, дефектен сигнал за жажда или нисък прием на течности са факторите за това. В много горещ (и особено влажен) ден, изпивайте по една чаша вода на всеки час (ако имате сърдечна недостатъчност, консултирайте се с Вашия лекар).

По-добрият вариант са плодовите сокове, тъй като те забавят преминаването на вода от храносмилателната система в кръвния поток. Не разчитайте на кофеинови напитки или алкохолни течности, защото те могат да предизвикат или да усилят дехидратацията.

Яжте лека храна. Придържайте се към по-малки хранения, които не претоварват стомаха. Студени супи, салати и плодове могат да задоволят глада ви и ще ви дадат допълнително количество течности.

Предупредителни признаци на топлинни проблеми

Симптомите на топлинен удар може да бъдат объркани в началото с летен „грип”. Бъдете нащрек за гадене или повръщане, умора, главоболие, дезориентация или объркване, мускулни потрепвания. Ако мислите, че имате проблеми, свързани с топлината, осигуряването на климатизирана среда и питейна хладка вода са най-важните неща за вършене. Ако те не помогнат или симптомите продължават, свържете с вашия лекар или отидете в болница със спешно отделение.

Проф. Димитър Раев оглавява Клиниката по вътрешни болести в УМБАЛ „Св. Анна“. Има специалност по вътрешни болести и кардиология. Той е един от малкото у нас специалисти по клинична хипертония с диплома от Европейското дружество по хипертония. Сертифициран ехокардиографист на експертно ниво е и има най-солидният опит у нас с 24-часово мониториране на артериалното налягане. През 1998 г. се хабилитира като доцент, а през 2010 г. е избран за професор по кардиология. Проф. Раев има 2 доктората по кардиология – върху диабетната кардиомиопатия и върху сутрешната хипертония. Преките му научни интереси са в полето на артериалната хипертония. Той е автор и национален координатор на няколко научни проекта за изследване степента на контрола и вида на инициалната терапия на артериалната хипертония и дислипидемията у нас. Проф. Д. Раев е автор на 229 научни труда – 160 публикации (84 в чуждестранни списания) и 69 научни съобщения (43 на международни форуми), и на 2 рационализации и 1 патент. Той е един от първите у нас участници в клинични проучвания и като главен изследовател има опит в над 120 международни клинични изпитвания, като на някои от тях е бил и национален координатор, един от малкото главни изследователи у нас получили добри отзиви при инспекция на Американската Агенция по храните и лекарствата. Проф. Д. Раев е член на Американската сърдечна асоциация и на Европейското кардиологично дружество. Член е на Нюйоркската академия на науките, Европейското и Американското дружества по хипертония. Той е председател на Работната група по хипертония към Българското дружество по кардиология. От 2009 г. проф. Д. Раев е главен редактор на сп. Българска кардиология. Той участва и в редколегиите на други медицински списания - сп. Медицински дайджест, сп. Наука кардиология и сп. Сърдечносъдови заболявания.