Неизпълними изисквания за медицината от разстояние у нас

Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за медицинска помощ от разстояние. С Наредбата се въвеждат неизпълними изисквания и монопол върху предоставянето на медицинска помощ от разстояние, коментира адв. Мария Шаркова.

С наредбата се определят реда за оказване на такава помощ и кога не се допуска прилагането ѝ; условията и редът за предоставяне на информация и информирано съгласие; регламентират се изискванията за техническа обезпеченост.

Определени са видовете медицинска помощ, която може да се оказва от разстояние - профилактични, лечебни, диагностични и рехабилитационни дейности; консултации между медицински специалисти. Медицина от разстояние може да се упражнява от лечебни заведения и от медицински специалисти. За извършване на тази дейност се създават центрове за медицинска помощ от разстояние.

Кога не се прилага

Медицинска дейност от разстояние не се извършва когато може да застраши живота на пациента; когато не може да се гарантира качеството на лечението; при зъболечение (изключение са образните изследвания); при невъзможност да се удостовери личността на пациента; при раждане (освен в случаите на консултация между специалисти); при установяване на смърт.

Кой може да се възползва

Заявител може да бъде лечебно заведение, медицински специалист или пациент. Решението се взема от медицинското лице и то носи отговорност за качеството на лечението и безопасността на пациента. За да бъде осъществена такава услуга, трябва да се предостави информирано съгласие от пациента, който предоставя достъп до необходимата здравна информация. Лекарят или лечебното заведение, което ще консултира или лекува дистанционно има право на достъп до здравното досие на пациента в Националната здравноинформационна система (НЗИС).

Видове медицинска помощ от разстояние

Този вид медицинска помощ може да е планова или спешна. При плановата пациентът подава заявка в НЗИС по предварително обявен график. Спешната помощ е консултативна и се прилага в случаи, когато лечебни заведения или медицински специалисти обменят информация и търсят решение заедно.

Според начина на предоставяне дистанционната медицинска помощ може да бъде с пряко или непряко взаимодействие между участниците, при което се изключва директната комуникация в реално време.

Лечебните заведения и специалистите подават в НЗИС информация за медицинските услуги, които извършват от разстояние и график, по който се осъществяват. Освен това те трябва да нанесат в досието на пациента всички резултати от извършени прегледи и изследвания с фиксирани срокове.

Задължения на получателя

Той попълва и подава в НЗИС заявление за искане на такава услуга; специалност и име на съответния специалист, ден и час за консултация, предоставя тел. за връзка. Записването на аудио или видео по време на сеанса е допустимо само със съгласието на пациента или на лицата, които се консултират по здравен казус. По желание на пациента се предоставя амбулаторен лист, попълнен и подписан от съответния лекар.

С друг раздел в проектонаредбата се регламентират техническите изисквания, на които трябва да отговарят компютърните системи на лечебни заведения или медицински специалисти и интегрирането им към НЗИС. Пълното съдържание на документа можете да прочетете тук.

Аргументите против

С наредбата се въвеждат неизпълними изисквания и монопол върху предоставянето на медицинска помощ от разстояние, коментира адвокатът по медицинско право Мария Шаркова.

По думите ѝ, ако наредбата влезе в сила в този си вид, единственият начин лекар да консултира от разстояние е "да се намира в бункер в лечебно заведение, което е инвестирало в инфраструктура с абсурдни изисквания".

Адв. Шаркова посочва още, че предоставянето на такава медицинска помощ ще е единствено чрез НЗИС, без други канали за комуникация, платформи, приложения или дори обикновени телефонни обаждания, които проектът забранява. 

Съгласна съм, че при предоставяне на медицинска помощ от разстояние, когато връзката лекар - пациент е опосредена по някакъв начин, следва да се гарантират в по-голяма степен правата на пациентите и сигурността на тяхното лечение. В същото време обаче правната регламентация на дадени обществени отношения, които от години съществуват и са се утвърдили в практиката, не може да води до абсурдни ограничения, които на практика изтриват всякаква възможност за подобна дейност. Няма никакво обяснение - нито правно, нито свързано с формалната логика, да се ограничи достъпът до подобни консултации чрез тяхното монополизиране в рамките на един единствен комуникационен канал. Ако логиката на МЗ е, че НЗИС като част от Информационно обслужване може да осигури най-висока степен на сигурност на данните на пациентите, нека само си припомним казусите с изтеклите данни от НАП, коментира Мария Шаркова.

По думите ѝ част от съществуващите платформи предоставят възможност за реална оценка на услугата чрез обратна връзка от страна на пациентите и дават възможност за проследяване на удовлетвореността им. Нещо, което държавата от години не може да създаде като механизъм, макар да е предвидено в Закона за здравното осигуряване.

"Или казано с други думи - има нещо работещо в здравеопазването ни, то носи допълнителни доходи на лекарите, предоставя лесен достъп до медицинска помощ на пациентите и има механизми за проследяване на тяхната удовлетвореност, но държавата иска да го унищожи - умишлено или поради некомпетентност - само това не ми е ясно, казва адв. Шаркова.

Следете новините ни в GoogleNews