Съдът разпореди НСО да огласи как се взимат решения за охрана

С отговор на въпроса в кой момент реши, че Местан не се нуждае от гардове, службата ще трябва да осветли една от най-ревностно пазените си тайни

Последна промяна на 20 април 2018 в 11:31 4934 0

Националната служба за охрана (НСО) ще трябва да оповести как взима решенията за охрана. Това ще стане след разпореждане на Върховния административен съд (ВАС), с което службата е задължена да предостави информация по конкретен случай - промяна в охраната на бившия председател на ДПС и лидер на партия ДОСТ Лютви Местан.

Случаят от декември 2015 година придоби общественост, след като бившият първи в ДПС беше „разжалван“ от почетния лидер на движението Ахмед Доган. Тогава Местан беше принуден да се укрие в посолството на Турция в София, а случаят повдигна много въпроси за това дали службите, и конкретно НСО, не работят по партийна заръка.

Без това да е предмет на делото срещу НСО, което беше заведено от OFFNews с подкрепата на Програма Достъп до информация, с разпореждането на съда службата да оповести в кой момент точно е взето решението за Местан, се очаква да бъде хвърлена светлина върху механизма, по който в службата се взимат решения за охрана на един или друг политик или магистрат.

Случаят с Лютви Местан е христоматиен и по отношение на секретността, в която работи НСО, както и по други случаи, в които се прилагат двойни стандарти. Получава се дори така, че в едни случаи службата оповестява не имената на охраняваните лица, а само длъжностите им, но в други случаи публично се обявяват решенията за това кого точно охранява НСО. В същото време се оказва, че информацията за свалянето на охрана на дадено лице, след като е установено, че срещу него няма вече конкретна заплаха, е тайна.

Със свое решение от 30 март 2018 година съдът задължи началника на НСО да предостави информация и за това по какви правила е работила специализираната комисия в службата, която взима решения за охрана на т. нар. "ВИП-ове". Отговорът на този въпрос беше отказан от началника на НСО с аргумента, че представлява държавна тайна.

След „преврата“ по върховете на партията на нарочна пресконференция Местан обяви, че същият ден, в който е проведена партийната сбирка в Бояна, е бил уведомен от офицер от НСО, че охраната му ще бъде свалена. Тогава от НСО отказаха да обяснят дали специалната комисия в службата е взела решение за сваляне на охраната му, но със съобщение на официалната си интернет страница в деня след пресконференцията на Местан – 7 януари 2016 г., обявиха, че два месеца преди това – на 11 ноември 2015 г., или един месец преди Местан да бъде свален от председателския пост в ДПС, комисията се е събирала и свалила охраната на лица, за които е прието, че вече не са застрашени. Не се споменават имена, но дори тогава да е взето решение за сваляне охраната на Местан, без отговор остава въпросът защо изпълнението му е станало месец по-късно. 

Именно заради неяснотите около този механизъм на взимане на решения на 13 януари 2016 година редакцията на OFFNews отправи питане до НСО с въпросите:

1. На коя дата е взето решение за назначаване на охрана на Лютви Местан;

2. Какви са мотивите и основанията за назначаване на охраната му;

3. Колко души от състава на НСО и съответно автомобилна техника, са били ангажирани в охраната на народния представител;

4. Взимано ли е решение от комисията по новоприетия ЗНСО по чл.23 за промяна в охраната на Лютви Местан и на коя дата е станало това;

5. Какви са били основанията за това;

6. По какви правила работи към момента комисията по чл.23 от новоприетия закон за НСО, след като редът за свикване на заседанията й и правилата за нейната работа се определят с правилник, който все още не е приет?

Началникът на НСО по това време, сега консул в Санкт Петербург, Ангел Антонов, мотивира отказа си да отговори на голяма част от тях със Закона за защита на класифицираната информация. Според него секретна е информацията за това с какви мотиви е назначена охраната на Местан, взимано ли е решение и кога за отмяната на тази охрана, с какви мотиви е станало това, както и по какви правила работи към този момент службата.

Подробност в случая е, че към датата на отказа няма нормативни документи, които да регламентират правилата за работа на специалната комисия в НСО, не е приет и правилник за прилагане на Закона за НСО. Нещо, което по-късно ще потвърдят две поредни съдебни инстанции. В същото време действащите към този момент подзаконови нормативни актове в службата не определят работата на тази комисия като секретна. Интересно съвпадение обаче е, че работата ѝ е определена като тайна със заповед на началника на НСО в същия ден, в който е отказан и достъпът до информация на поставените от OFFNews въпроси - 28 януари 2016 г.

Върховният административен съд е приел като правилно решението на първата съдебна инстанция, с която отказът на началника на НСО да отговори на два от въпросите, е отменен. По този начин НСО ще трябва да отговори взимано ли е решение от комисията по новоприетия ЗНСО по чл. 23 за промяна в охраната на Лютви Местан и на коя дата е станало това и по какви правила е работила към онзи момент въпросната комисия, след като редът за свикване на заседанията ѝ и правилата за нейната работа се определят с правилник, който все още не е приет. 

Това на практика означава косвено да бъде даден отговор на въпроса дали заседанията на тази комисия не са формални и дали подобни решения не се взимат "по телефона". От събраната по случая с Лютви Местан информация става ясно, че последното заседание на тази комисия, в който освен началникът на НСО, влизат и главният секретар на МВР (по това време Георги Костов, бел. ред.) и председателят на ДАНС (Димитър Георгиев), е било проведено на 15 декември 2015 г. - два дни преди речта на Доган в сараите в Бояна и в деня. Както беше споменато вече, друго такова заседание е проведено месец по-рано. И двете обаче дати будят сериозни съмнения около механизма за взимане на решения в НСО.

В същото време съдът връща делото за ново разглеждане в частта, свързана с мотивите за назначаване на охрана на дадено лице – в случая Лютви Местан, и дали те представляват класифицирана информация с гриф на секретност по-висок от „служебна тайна“.

Основанията на НСО за отказ на тази информация са противоречиви.

Първоначално в предоставения отговор на въпросите на OFFNews началникът на НСО заявява, че тази информация, както и тази по останалите въпроси, е със срок на защита от 6 месеца. В справката към отказа пък е направена препратка към Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), където е посочено, че сроковете на защита на ифромацията варират от „служебна тайна“ до „строго секретно“, без да се уточнява в коя графа попада търсената информация. Това е причината съдът да поиска ново разглеждане на делото, в което от от НСО да уточнят коя информация е била секретна към онзи момент и коя не.

Делото е насрочено за 13 юни 2018 г.