В началото на ноември президентът Владимир Путин подписва указ "За утвърждаване на основната държавна политика за запазване и укрепване на традиционните духовни и морални ценности на Русия", който вече е наречен "указ за кръстовете". В документа се посочва какви трябва да бъдат правилните духовни и морални качества на руския гражданин от гледна точка на властта.

Правителството се намесва във вътрешния свят на индивида, иска да се превърне в морален арбитър и се опитва да играе ролята на религиозна организация, коментира "Важниые истории".

От гледна точка на декларираните цели - утвърждаване и защита на националните ценности - този декрет е утопичен. Духовните ценности не са записани в него. Диктаторите обаче винаги са пренебрегвали това и са се опитвали да приспособят народа към своите нужди. Почти всички са се провалили с гръм и трясък.

"Основите на държавната политика" на руския президент са нещо средно между подхода на една тоталитарна секта и фантазиите на съветските функционери. Защо руското правителство има нужда от това? Или (Путин - бел. ред.) е повярвал в божествената си мисия, или почти няма други рационални начини да обясни и оправдае действията си.

На какво прилича

Моралният кодекс на строителя на комунизма. Изследователите на одобрената от Путин рамка за опазване и укрепване на духовно-нравствените ценности отбелязват на етапа на изготвяне на проекта, че изброените в нея човешки ценности са били обявени още преди половин век в СССР - в моралния кодекс на строителя на комунизма. Колкото и да е странно, документът има религиозен подтекст. Путин го нарече "примитивно извлечение" от Библията. Един от авторите на кодекса - Фьодор Бурлацки, казва, че при създаването на документа е използвал заповедите на Мойсей и Христос и че "това е съзнателен акт на включване на религиозни елементи в комунистическата идеология".

Това е разбираемо: когато властите искат да се занимават с морала и духовността, те се опитват да прехвърлят ролята на църквата.

За тоталитарната секта. Картината на света и подходът, очертани в основите на руската държавна политика за запазване и укрепване на традиционните ценности, приличат на тези, използвани от тоталитарните религиозни секти за привличане и поробване на последователите им.

В документа, одобрен от Путин, се посочва, че светът се е оказал "в условията на глобална цивилизационна и ценностна криза, която води до загуба на традиционните духовни и морални ориентири и принципи. По този повод властите трябва да формират "образа на руската държава на международната арена като защитник и пазител на традиционните духовни и морални ценности, общи за цялото човечество". Изследователят на православните секти Александър Дворкин цитира свои германски колеги още в началото на 2000-те години: един от отличителните белези на тоталитарната секта е твърдението, че "светът върви към катастрофа и само групата знае как да го спаси. <...> Останалата част от човечеството е сериозно наранена и дълбоко изгубена, защото не си сътрудничи с групата и не се оставя да бъде спасена от нея".

В основите на държавната политика руските духовни и морални ценности се противопоставят на чуждите антиценности, които се налагат от враговете. Според документа на Путин враговете са екстремистки и терористични организации, някои медии, САЩ и други неприятелски държави, транснационални корпорации и чуждестранни организации с нестопанска цел, както и "дейността на някои организации и лица на територията на Русия". "Сектантското мислене е начин да се гледа на света двуполюсно: черно и бяло, спасени и осъдени, добро и зло. В сектантския свят няма място за полутонове. Хората и движенията с такъв тип мислене автоматично се възприемат в категорията "бели, спасени, добри". Те търсят изкупителни жертви, за да обяснят собствените си трудности и проблемите на обществото", посочва Дворкин.

Другите характеристики на тоталитарната секта също са в рамките на настоящата руска действителност. "Членовете служат на лидера на групата с цялото си сърце и не поставят под съмнение нито една негова дума или действие. Решенията за това как членовете трябва да мислят, действат или чувстват се вземат от лидера на групата <...>. Въпросите, съмненията и оплакванията се изкореняват или дори се наказват", посочват канадски изследователи от организацията с нестопанска цел "Инфо-култ". Енциклопедия "Тера" добавя "натрапчива пропаганда" и "заблуждаване на обикновените членове чрез заглушаване, скриване и цензуриране на информация" към характеристиките на тоталитарната секта.

За справка в идеологическия отдел на КГБ. В основите на руската държавна политика за защита на традиционните ценности се посочва, че "идеологическото и психологическото въздействие върху гражданите води до насаждане на система от идеи и ценности, чужди на руския народ и разрушителни за руското общество... включително култивиране на егоизъм, всепозволеност, аморалност...". Известно е кой от обкръжението на Путин смята, че егоизмът в руското общество е наложен от Запада. "С понятието "западни ценности" сме склонни да обозначаваме ценности, които не са характерни за нашето руско общество и доминират в чуждата култура... В социалната сфера неолиберализмът насажда индивидуализъм, егоизъм, култ към удоволствието, необуздано потребление, абсолютизира свободата на всякакво себеизразяване", заяви преди няколко години бившият председател на ФСБ и настоящ секретар на Съвета за сигурност Николай Патрушев.

"Важные истории" сравнява изявленията на Патрушев с докладна записка от 1976 г. на началника на Пето (идеологическо) управление на съветския КГБ: "През последните години едно от основните направления на подривната империалистическа пропаганда <...> е необузданото култивиране на индивидуалистичните инстинкти на обикновените хора - егоизъм, личен интерес, кариеризъм... Това обяснява и засилената сексуална пропаганда" (КГБ смята, че Западът насърчава сексуална революция, за да срине СССР).

За туркменската "Рухнама". В постсъветското пространство вече имаше един лидер, който искаше лично да установи набор от национални традиции, ценности и принципи на възпитание - "уважавай по-възрастните", "обичай по-младите", "обличай момичетата". Първият президент на Туркменистан Сапармурат Ниязов написва "Рухнама" (Книга на душата), в която определя ценностите на туркменския народ. Според книгата традиционните качества се свеждат до "вдъхновение" и "почтеност"; изброените ценности са същите като тези в основите на държавната политика на Путин - трудолюбие, приятелство, братство и т.н. Егоизмът и меркантилизмът също бяха посочени като проблеми на мира. Книгата става задължителна за местните училища и университети, полагат се клетви върху нея, един екземпляр е изпратен в Космоса, месец септември е преименуван на "Рухнама", а съботата - на "Рухгун" - денят, в който гражданите трябва да отделят време за изучаване на Рухнама. И книгата е надживяла своя автор: днешният президент продължава да облича момичетата по свой вкус, като променя прически, дължина на ноктите и мигли, да не говорим за полите.

До какво може да доведе това

Малко вероятно е одобрената от Путин рамка на държавната политика за опазване на морала да бъде изпратена в Космоса. Но фактът, че властите искат да ангажират по-активно специалните служби и правоприлагащите органи в защитата на духовността и традициите, е ясно заявен в документа: в изпълнението на политиката "участват федералните изпълнителни органи, отговарящи за отбраната, държавната сигурност, вътрешните работи и обществената сигурност", предписано е да се подобри "дейността на правоприлагащите органи за предотвратяване и пресичане на незаконни действия, насочени към разпространение на деструктивна идеология".

Това е стъпка в посока, която е добре развита в ислямските режими. В Саудитска Арабия има "Комитет за насърчаване на добродетелта и възпиране на порока" - правителствена агенция, която насърчава прилагането на законите на шериата и управлява Шериатската гвардия. Тази религиозна полиция следи поведението на хората в кралството - какво ядат, как се обличат, какво публикуват в социалните медии, дали общуват правилно помежду си, дали неженените мъже и жени не се срещат твърде често. В Иран духовността се охранява от т.нар. "патрул за назидание" - наскоро в страната имаше масови протести, след като среща с патрула завърши със смъртта на момиче, което носеше неправилно хиджаб. В Афганистан талибаните имат "министерство на пропагандата на добродетелите", което също така налага спазването на традициите до степен, че духовниците могат да бият хората с пръчки направо на улицата.

Защо Владимир Путин подписа своя еквивалент на Рухнама? Руските власти губят способността си да обясняват и оправдават действията си от позицията на разума. И очевидно все по-малко залага на рационалните обяснения като такива.

Самият факт, че "традиционните духовни и морални ценности" (за които се спори от години) са били подкрепени, свидетелства за това. Въпреки че след военното нахлуване на Русия в Украйна е абсурдно да се заявява на най-високо държавно равнище ценността на живота, хуманизма и милосърдието с оглед на хилядите убити цивилни и стотиците хиляди планирани жертви сред сънародниците, изпратени да се бият. Какви са ценностите на "човешките права и свободи", след като за споменаване на войната се налага затвор, а опозиционерите са в затвора? А къде е "приоритетът на духовното пред материалното" на руските чиновници с техните лични дворци за милиарди рубли?

Отвъд рационалното, властите вероятно ще търсят начин да се отърват от критиките и неудобните искания, вярвайки, че просто ще им повярват. В резултат на това може да се окаже, че всяка критика към режима, неговите служители и лично към президента, всяка опозиционна дейност и нежелано себеизразяване ще бъдат опростено етикетирани от държавата като бездуховност, отклонение от "традиционните ценности", всепозволеност, егоизъм и разпространение на чужди на руския народ идеи. "Основи на държавната политика" предупреждава, че "деструктивната идеология" включва "подкопаване на доверието в държавните институции" и "формиране на негативно отношение към ... държавната служба като цяло".

Всички тези мерки за укрепване на основите (и всъщност за задържане на властта) обаче едва ли ще помогнат. Моралният кодекс не спаси Съветския съюз. След смъртта на Туркменбаши Ниязов позлатените му паметници са свалени от пиедесталите им. В Иран действията на назидателните патрули станаха причина за масови протести. Дори в Саудитска Арабия правомощията на моралната полиция на шериата са ограничени.