В Деня на независимостта на Украйна, 24 август, се навършват точно шест месеца, откакто Русия започна мащабна война срещу Украйна. Въпреки това през тези шест месеца руските войски така и не успяха да постигнат целите, които Кремъл им постави, разгръщайки тази кървава война. Украйна удържа, Зеленски не е избягал от Киев, ВСУ смело удържа врага, който ежедневно дава тежки жертви.

От друга страна, междувременно Русия беше изолирана и подложена на огромни санкции, постави под въпрос статута на въоръжените си сили като "втората по сила армия в света" и благодарение на бомбардировките в Крим научи, че въпросът за полуострова изобщо не е затворен, както настояваше от 2014 г. насам.

Блогерът и боец от ВСУ Юрий Касянов разказва пред "Главред" какви са основните резултати от шестмесечната война в Украйна, колко близо сме до нейния край, ще успее ли Украйна да си върне Крим и Донбас и ще се пренесе ли войната в Русия.

Какви според вас са основните резултати от шестте месеца война в Украйна? Как се промениха нашите сили, нашите позиции?

Ние отстояваме позициите си и това вече е голяма победа. Нашият враг, Русия, е изключително силен. Нашият враг ни превъзхожда многократно по военно оборудване, боеприпаси, снаряди, ракети, авиация. На всичко това можем да се противопоставим само с нашето единство, смелост, военно майсторство и хитрост.

Умишлено не споменах подкрепата на западните ни партньори, въпреки че тя със сигурност играе голяма роля. През тези шест месеца обаче устояхме не толкова благодарение на подкрепата на нашите партньори, колкото на собствената си решимост да дадем отпор на врага. Дори ако тези "джавелини" не бяха предадени на Украйна, ние пак нямаше да се предадем и щяхме да се бием.

Въпреки грешките на ръководството, предателството на някои хора и грешните изчисления, ние се борихме и продължаваме да се борим.

Как се промениха целите на Русия по отношение на Украйна за шест месеца война? Дали тези шест месеца са накарали Русия да преосмисли плановете си?

Разбира се, че е така. Първоначалната цел на Кремъл беше да превземе Украйна с кавалерийски набег за няколко седмици и да смени правителството в Киев с марионетно. Руското ръководство смяташе, че украинската армия няма да окаже ожесточена съпротива, че доброволците ще се разпръснат, че ще настъпи всеобща паника, че Зеленски и цялото правителство ще избягат. Но нищо от това не се случи.

Ето защо Кремъл беше принуден да промени плановете си. Трябва да се отдаде заслуженото на руското ръководство, което бързо се впусна в действие и взе правилните решения по отношение на военната тактика и изкуство. Едно от тези решения беше да се изтеглят руските войски от Киев, за да се прегрупират и пренасочат всички сили в една посока - към Донбас - и да се опитат да постигнат успех там.

Ако руските войски бяха решили да останат в близост до Киев, те щяха да бъдат унищожени, а това щеше да бъде военна катастрофа за Русия. Войските, които се намираха край Киев, щяха да загинат точно както войските на Наполеон край Москва.

Армията, доброволците, партизаните (аз бях доброволец и партизанин по онова време; войната буквално дойде в дома ми и аз се сражавах в радиус от 25 км от дома си) - всички виждахме, че побеждаваме. Бавно побеждавахме врага - един по един, един по един, един по един, прекъсвахме пътищата за снабдяване, унищожавахме запасите от храна и гориво. Групировката на руската армия край Киев отдавна щеше да е напълно унищожена и тогава нашите войски нямаше да имат толкова проблеми в Донбас.

Всъщност Русия съсредоточи толкова много артилерия в Донбас, че тя превъзхождаше нашата десетки пъти, имаше значително предимство в танковете и във всичко - само заради групировката, която Русия изтегли от Киев.

Така че плановете на врага са се променили. Сега той има по-скромни оперативни планове - пълно превземане на Донбас, т.е. достигане на административните граници на Донецка и Луганска област. Въпреки че първоначално Кремъл смяташе, че това са малки цели, които ще бъдат лесно постигнати. Руските войски отдавна трябваше да постигнат това, но досега не са успели да го направят. Освен това Русия възнамерява да анексира Донбас и да го включи в Руската империя.

Русия очаква през тази година да завладее цялата Запорожка област и южния коридор чак до Приднестровието (това, което наричат "Новорусия"). С всичко останало те просто не могат да се справят.

Стратегическите планове на Кремъл обаче остават същите - подчиняване на цяла Украйна, превземане на Киев, Житомир и други градове и достигане на линията на Ровно и Тернопол.

За нас - военнослужещите, украинците, патриотите - нищо не се е променило: все още има враг и с него трябва да се воюва.

Как според вас са се променили силите и позициите на Русия през тези шест месеца, ще й позволят ли да продължи да води война със същата интензивност, както през тези шест месеца?

Нашите ура-патриоти, както при Порошенко, така и при Зеленски, постоянно повтарят една и съща тема - санкциите могат напълно да задушат Русия и войната ще свърши. Както видяхме обаче, този подход не работи. Санкциите срещу Русия са наложени през 2014 г. и оттогава само се засилват, но войната не само не е приключила, а е придобила и по-брутална форма.

Онези, които вярват в силата на санкциите, не разбират две неща.

Първо, руският народ е възпитан в разбирането, че всички те са малки колелца в системата, че сами по себе си не означават нищо и че е почтено да страдат за суверена и държавата. Ето защо руснаците са готови да понесат потисничество и трудности, много по-големи от тези, които можем да си представим. Дори по времето на Сталин те пееха и прославяха лидера в лагерите, бяха убивани и викаха "Да живее Сталин!" Нуждите на руснаците са много по-малки от тези на европейците, така че те са готови да търпят всякакви санкции.

Второ, Русия е доста самодостатъчна страна, разполагаща с много минерали, енергийни ресурси и т.н. Затова, каквото и да е, руснаците винаги ще могат да произвеждат примитивно военно оборудване. Освен това те разполагат със значителни запаси от подобно оборудване и боеприпаси, достатъчни за още 10-15 години война. Автомат "Калашников", оръжия, танкове, боеприпаси - те разполагат с тях в изобилие. А що се отнася до самолетите, които са проблемни за Русия в рамките на санкциите, тази война показа, че авиацията не е много ефективна при наличието на мощна система за противовъздушна отбрана, така че авиацията сега не играе голяма роля. А Русия купува дронове от Иран.

Затова е безсмислено да се надяваме, че Русия ще се откаже от плановете си за Украйна само защото е обект на санкции.

Тук обаче е важен друг момент. Спомняме си, че през 1991 г. руското общество се обяви срещу пуча срещу Горбачов, а Русия беше най-прогресивната страна сред тогавашните съветски републики. Така че има надежда, че в резултат на военните катаклизми, най-вече на успехите ни в Крим, в Донбас и на южната фронтова линия, в Беларус или в самата Русия, например в Белгородска област (без значение къде нападаме, къде побеждаваме врага и унищожаваме техниката му), онази част от руското общество, която при Путин премина в нелегалност, ще събере смелост и ще се опита да промени ситуацията в Русия.

Нищо не е напълно сигурно. Съветският съюз изглеждаше като блок, с който нищо не може да се направи, но се оказа колос на глинени крака. Така е и в случая с Руската федерация.

Путин ще падне. Или под ударите на нашите войски, или под удари отвътре. Вярвам повече в силата на украинските оръжия.

Как смятате, че ще се развият събитията на фронта по-нататък? Какви са перспективите за края на войната, има ли светлина в края на тунела сега?

В края на тунела има светлина, но не знаем дали тя е правилната или тунелът ще се срути.

Залогът е голям и за двете страни. На карта е заложено самото съществуване на украинската държава и нас, гражданите на Украйна, които сме готови да защитим страната си, дома си. Всичко е заложено на карта и за кремълските мръсници, защото загубата на войната за Путин би означавала разорение.

Сега Русия не може да постигне нищо на фронта и колкото по-дълго продължава войната, толкова по-несигурно става нейното положение. Но ние не влязохме в Русия с оръжие, не заплашихме да превземем Москва.

Плановете на Кремъл са разрушени и Русия се нуждае от бърза пауза, поради което от нейна страна се говори толкова много за необходимостта от преговори. Ердоган дойде в Украйна и говори за това. Всички планове на Москва за преговори обаче имат за цел да позволят на Русия да се прегрупира.

Какво ще се случи по-нататък, е трудно да се каже. Прогнозите са неблагодарна задача. Освен това те зависят от множество условия и фактори. Единственото, което мога да кажа, е, че ако Русия не реши да използва ядрени оръжия, войната ще приключи през 2023 г., през пролетта или лятото. Но аз не съм Нострадамус, а просто преценявам възможностите ни и преценявам какви ще са метеорологичните условия.

До пролетта-лятото Украйна ще нанесе такива поражения на Русия, че руското ръководство ще бъде принудено да отстъпи под ударите на украинската армия и вътрешните вълнения в Русия.

Но ако приемем, че в Русия няма размирици и войната продължи, ще трябва да продължим към Москва. Тоест, ако се бием успешно, но не пречупим гръбнака на тази мечка, не унищожим напълно руската военна машина, не я разгромим в Украйна, тогава ще се наложи да навлезем още по-навътре в Русия и да я разбием още на вражеска територия.

Подобен сценарий може да се проточи много дълго време. Не бих мислил толкова далеч напред.

Прогнозата ви за това колко дълго ще издържи руската армия се е променила. Разговаряхме с вас през април и тогава казахте, че руската армия ще се издържи още два-три месеца...

Това беше грешна прогноза. През 2015 г. обаче също така смятах, че през 2016 г. войната ще приключи, защото Русия ще атакува по-активно - именно там ще я прекъснем. Но Руската федерация не рискува да предприеме настъпление тогава, а започна да трупа сили, като предприе офанзива едва през 2022 г.

Вероятно грешната ми прогноза се дължи на известна еуфория, последвала изтеглянето на руската армия от Киев. Все пак се надявах, че съюзниците ще ни помогнат по-активно с артилерия, но тя ни беше предоставена в такива количества, че тази помощ не изигра голяма роля в битката за Донбас. Докато врагът изтегли всичко, което имаше и можеше да изстреля, от Киев към Донбас.

Ако Западът беше поел риск и ни беше предоставил повече оръжейни системи тогава, а ние имахме HIMARS два месеца по-рано, можехме да променим ситуацията в Донбас още тогава. В края на краищата тези ракети можеха да унищожат складове за боеприпаси, артилерийски позиции и т.н. Но това не беше направено. Получавахме артилерийските системи буквално една по една, а по това време бяхме загубили около 500 оръдия във войната.

За сравнение: само в един участък от фронта врагът разполагаше с 2000 оръдия срещу най-много 200 наши.

Плюс това - имахме глад на боеприпаси. Всичко това доведе до факта, че прогнозата ми не се сбъдна.

Каква е вероятността в резултат на войната Украйна да успее да си върне абсолютно всички окупирани от Русия територии, включително Крим? Ще успеем ли да използваме шанса, който имаме сега?

Да, разбира се. Смятам дори, че ще успеем да върнем старите територии, които някога са били част от Украйна. Това може да се случи в случай на размирици в Русия и засилване на центробежните процеси. Тогава много региони на Руската федерация ще преценят, че е по-добре да се присъединят към по-прогресивна Украйна, отколкото да останат в рамките на деградирала държава, в която има престъпност и банди и където човешкият живот не се цени.

Това изобщо не е проблем.

Единственият проблем е, че Русия казва: "Крим е наш, на Русия. Никога няма да се откажем от него и ще го защитаваме с ядрени оръжия". Москва постоянно изнудва нас и света с ядрените си бомби. По принцип Русия не може да задържи Крим, без да използва ядрени оръжия. От военна гледна точка това е абсурдно, защото Крим е един вид "непотопяем самолетоносач", закотвен на брега, който не може да отплава никъде, ограничен е по размер, може да бъде видян и обстрелван през цялото време. Невъзможно е да се задържи такъв плацдарм. А след като Кримският мост бъде разрушен, полуостровът ще бъде демилитаризиран от украинската армия.

Казахте за възможността Украйна да си върне още стари територии. За кои точно територии става дума?

Например Таганрог, Краснодарския край и други. Всички те някога са били част от Украйна.

Допускам, че тези региони могат сами да пожелаят да се присъединят към Украйна, ако Руската федерация се разпадне и деградира.

Така че не става дума за превземане на тези територии от Украйна, не. Искам да кажа, че в ситуация, в която Русия започне да се разпада, за някои територии ще бъде много изгодно да се присъединят към Украйна, която заслужено заема специално място в семейството на европейските нации.

Това обаче все още е далеч. Но ние наистина можем да си върнем Крим. Не просто "можем" - просто нямаме друга възможност. И ние ще освободим Донбас.

Не бива обаче да смятаме, че войната с Русия ще приключи, когато освободим Крим и Донбас. Тя няма да приключи - просто фронтовата линия ще се премести на украинско-руската държавна граница. И тогава ще бъдем принудени да пренесем войната на руска територия.

В края на краищата задачата на нашата война не е да завземем територии, а да разгромим вражеската армия. Къде да го победим - на наша или на вражеска територия - е въпрос на тактика. Основното е да победим вражеската армия, така че тя вече да не представлява заплаха за никого.

Въпреки това по-голямата част от руската армия ще трябва да бъде разгромена тук, на украинска територия, и да натори украинската земя. Изглежда, че ВСУ се справя доста добре с тази задача...

Според мен военното и политическото ръководство на Украйна трябва да действа по-смело. Ако има вражески бази в Приднестровието, те трябва да бъдат унищожени, ако има вражески бази в Беларус, от чиято територия руските войски вече са атакували и украинските градове са редовно обстрелвани, те трябва да бъдат ликвидирани. Няма нужда от притеснения.

Ако в Белгородска и Курска област има вражески бази, те трябва да бъдат атакувани.

Това е война, а във войната няма такива ограничения. Имаме пълното право да убиваме вражеската армия, бойците, които се сражават на страната на врага.

Може би първите бомбардировки в Крим са крайъгълен камък. Видяхме как реагира Русия. Досега нищо. Може би ще има нови удари срещу други бази, както казахте, в Приднестровието, в Русия и Беларус?

Смятах и продължавам да смятам, че ударите срещу руските бази в Беларус трябваше да започнат още на 24 февруари, когато руската армия пресече границата. Чакаме твърде дълго, вече половин година. Още тогава е трябвало да се проведат тестови удари. Това са напълно легитимни цели.

Нещо повече, ако нанесем удар по руските бази в Беларус, това ще бъде сигнал за беларуското общество, което при Лукашенко е натикано в дупка и се страхува да надигне глава, че е време да надигне глава и да събори мустакатия козел, да създаде нормално демократично общество в Беларус, да живее нормално и да изгони руските войници от беларуската земя.

Може би ударите по територията на Беларус не се извършват от страх, че тогава на Путин ще бъде предадена не само беларуската територия, но и беларуската армия?

Това много ми харесва.

Влизането на беларуските войски във войната?

Със сигурност.

Защо?

Никой не иска да се бие в Беларус: 8 от 10 беларуси не искат да се бият с Украйна, а 10 от 10 изобщо не искат да се бият. Белорусите няма да воюват.

Ако Лукашенко хвърли беларуската армия срещу Украйна, той сам ще подпише смъртната си присъда. Защото тази армия или ще се разоръжи и ще се разпръсне, или ще се присъедини към нас.

А за да успокои разбунтувалата се Беларус, Путин ще трябва да изтегли войските си от фронта и да ги прехвърли в Беларус, за да възстанови реда там. Той не разполага с други резерви, вече събира всичко, което имаше.

За да умиротвори Беларус, той ще трябва да отстрани от фронта група от около 50 000 души. А сега на фронта са около 150 хил. души. Представете си само какво ще стане, ако една трета от руската армия отиде в Беларус и започне да се бие не само с украинската армия, но и с беларуския народ, на който му е писнало и от Лукашенко, и от режима в Кремъл.

За Путин подобна ситуация би била смъртоносна. И много ми се иска това да се случи.

Каква според вас е вероятността след още шест месеца да не се налага да обсъждаме и обобщаваме резултатите от годината на война с Русия?

За съжаление, тя е ниска. Или по-точно казано, голяма е вероятността все още да обобщаваме резултатите от двегодишната война. Година и половина - със сигурност.