Рязък коментар за Българската православна църква направи македонският президент Стево Пендаровски, след като вчера тя призна македонската църква, но обяви, че "въпросът за името на Православната църква на Северна Македония предстои да бъде разгледан".

"Безобразието отива дотам, че от БПЦ казват, че признават църквата в Северна Македония, а за името ѝ ще размислят в следващия период. Кои сте вие да размисляте?", попита президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски в интервю за телевизия "24", цитирано от БТА, във връзка с решението на Синода на БПЦ да "вдигне схизмата и да влезе в канонично и евхаристийно общение с Православната църква на Северна Македония”.

Едно от няколко: Св. Синод призна Македонската православна църква

Той коментира и френското предложение за разрешаване на спора с България с думите, че самият той искал трета страна да се включи, но българският президент отказал:

"Още преди година, като ходихме във Ватикана, казах на Радев да вкараме трета страна в преговорите. Той каза, че не ни е нужно и че ние най-добре си ги заем нашите проблеми и не ни трябва трети. Когато става въпрос за малки държави като нашите, третият, особено ако е от ранга на Матю Нимиц, би могъл да намали асиметрията между нас. Не защото имат повече аргументи, а защото те са вътре (в ЕС), а ние – отвън. Като казва "не заслужавате", какво да направиш?"

Какво ни предложи Франция, за да пуснем Македония за ЕС

Според него предложението е добра основа за компромис, който да позволи на страната да влезе в преговорния процес, но уточни, че част от страните членки имат забележки заради вмъкването на двустранен спор в преговорната рамка.

Той оцени преговорният процес с България като "ялов, заради познатите ултимативни български искания". По думите му условията на Република Северна Македония са били да няма никакви уточнения или "звездички", свързани с езика, а историята да не бъде условие за напредък в преговорите.

"Поставихме условие да няма никаква ревизия на историята. Историческа комисия ще има, но напредъкът в нейната работа по никакъв начин да не бъде предпоставка за напредък в преговорите за членство в ЕС", поясни неколкократно той.

По думите му България изисква не само българите да бъдат включени в преамбюла на конституцията, но и в "нейната нормативна част".

"Това не е възможно, в нормативната част и албанците ги няма", каза Пендаровски и допълни, че искането от София е в конституцията да бъдат вписани не просто българи, а македонски българи. "Такава категория у нас няма, в конституцията ние казваме "македонски народ и част от народите на...". Това искане е препратка към старата, срамна теза за обезбългаряване на Македония след 1945 година", допълни македонският президент.

"Най малко 10 държави от ЕС също не искат двустранни спорове да влизат в преговорната рамка, но ако това е компромисът, ние бихме го приели. Стои обаче въпросът: кои точно двустранни въпроси?", каза той и добави, че на срещата на външните министри на ЕС България е подала пет нови искания за промени във френското предложение, включително едно, което да премахне думата "автоматично" за начало на преговорите на Република Северна Македония с ЕС след промените в конституцията на страната", каза Пендаровски и съобщи, че е посъветвал премиера Димитър Ковачевски да не ходи на обявената среща на върха ЕС - Западни Балкани в Брюксел.

ЕС обсъжда френското предложение за преговорите между София и Скопие

По думите му коментарите, че с такава преговорна рамка Северна Македония ще "замръзне" в преговорите, заради непрекъснати "блокади" от страна на България не са съвсем правилни. "Не само България, цяла Европа ще ни гледа", каза той.

На въпрос дали промените в конституцията на страната биха били гласувани, при твърдата позиция на ВМРО-ДПМНЕ, изразена от председателя ѝ Християн Мицкоски, Пендаровски каза, че е разговарял с Мицкоски и смята, че когато страната е в ситуация, която изисква промяна в конституцията, "е добре и опозицията да каже какво мисли и да влезе в процеса".

ЕК и Франция се надяват на напредък в разговорите между София и Скопие в близките дни

На въпрос как ще се мери речта на омразата, спирането на която е част от българските искания, Пендаровски отговори, че би могъл да се използва френския опит да бъде санкционирана речта на омразата, ако използващите я работят в бюджетна институция, но това "ще обезкуражава и използващите речта на омразата в частните разговори", но "да кажеш, че българите са били окупатори през Втората световна война, е исторически факт, а не реч на омразата".