Епископите на Гръцката църква обсъждат 10 принципа за поведение на духовниците в интернет

Митрополитът на Халкида Хризостом предложи 10 принципа, които да следват свещениците в Гръцката църква в дигитиалното пространство, предаде пресслужбата на Синода на Гръцката църква. Митрополитът прочете доклад, в който изброи положителните и отрицателните страни на използването на духовниците на интернет.

Той подчерта необходимостта от създаване на рамка от пастирски принципи за използването на интернет от страна на духовниците. По думите му нито безкритичното приемане на интернет, нито боязливият подход, който би довел до обща забрана на социалните мрежи, са правилни.

Поведение в интернет

Ето и десетте принципа, които митрополитът предложи: 

1. Духовникът остава духовник и в интернет.
2. Всеки духовник не представлява автономен църковен авторитет, затова неговото публично присъствие трябва да изразява еклезиологичната връзка с епископа и местната Църква или със Светия синод.
3. Духовникът трябва със сдържаност да разбира, че не е необходимо да взема публично отношение по всеки въпрос и всяко събитие.
4. Никаква информация не бива да се възпроизвежда без предварителна проверка, особено когато се отнася до личности или сериозни социални и църковни въпроси.
5. Никой публичен спор не оправдава обиди, подигравки, публично опозоряване или лично унижение.
6. Поверителните пастирски взаимоотношения не са материал за публичност.
7. Особено внимание е необходимо при личните дигитални комуникации.
8. Дигиталната дейност не трябва да изгражда личен бранд, марка-идол на духовника, а трябва да насочва към Христа и Църквата.
9. Онлайн комуникацията трябва, където е възможно, да води до реална среща – в енорията, в литургичния живот и в общението между личностите.
10. Накрая е необходима и базова подготовка на духовниците за дигитална комуникация – не за да се превърнат в професионалисти в комуникациите, а за да знаят как функционират дигиталните платформи, как се създават механизмите за пристрастяване и поляризация, какви нови проблеми създава изкуственият интелект и т.н.

Пастирската грижа за самотата

Друга голяма тема, която Синодът на гръцката църква е обсъдил, е пастирската грижа за самотата и как църковната общност може да се превърне в място на утеха и изцеление. Доклад по темата прочете митрополитът на Сирос, Тинос, Андрос, Кеа, Милос, Делос и Миконос  Доротей.

Самотата и психическото изтощение на съвременния човек проникват във всички слоеве на обществото и църквата не може да остане безразлична към тази реалност, подчерта митрополитът. 

"Църквата не може да остане безразлична към тази реалност, а трябва да признае, че много от хората, които идват в нашите храмове, носят в себе си дълбоки психически рани. Ето защо нашата пастирска дейност трябва да стане по-изслушваща, съпровождаща и изцеляваща. Църквата е длъжна да напомня, че истинското общение предполага присъствие, диалог, жертва и любов. Тя трябва да предлага не само слово, но и общност; не само учение, но и опит; не само правила, но и взаимоотношения. Самотата намалява не само чрез предоставяне на студени бюрократични услуги, но и чрез ласката и нежността, които ближният получава, когато го убедим да почувства, че е ценен както за Бога, нашия Отец, така и за нас", каза още митрополит Доротей.

Той изброи осем дейности, в които църквата може да помогне по отношение на проблема със самотата. 

1. Създаване на енорийски екипи за посещение и подкрепа на самотни, болни и възрастни хора.
2. Укрепване на програмите за младежта с акцент върху създаването на истински общности от взаимоотношения, а не само на епизодични дейности.
3. Организиране на обучителни семинари за духовници и миряни-сътрудници по въпроси, свързани с психичното здраве, домашното насилие, училищния тормоз и превенцията на самоубийствата.
4. Институционално сътрудничество с научни организации, университетски институции и структури за психично здраве.
5. Създаване на църковни центрове за изслушване, консултиране и пренасочване към специалисти, където това се прецени за необходимо.
6. Укрепване на лагерните, културните и доброволческите програми, които възпитават социалност, отговорност и отдаденост у младежите.
7. Систематично присъствие на Църквата в дигиталното пространство със слово на истина, диалог, утеха и надежда.
8. Укрепване на пастирската грижа за семейството, така че да бъдат подкрепяни самотните родители, безработните, скърбящите и онези, които преживяват социално изключване.

В дискусията за поведението на духовниците в интернет, опитите на Гръцката църква не са единствените. През юли 2025 г. Преспанският и Пелагониският епископ Петър (Македонска православна църква) направо забрани на свещениците от своята епархия да имат профили в социалните мрежи. Забраната е мотивирана с "честото изразяване на мнения, възгледи и коментари в социалните мрежи от духовници от нашата епархия, по теми, които са извън църковно-пастирския живот и се отнасят до ежедневнополитически събития и развития, които биха могли да се тълкуват като официална позиция на Преспанско-Пелагонийска епархия, т.е. МПЦ-ОА".