Ако Франция избере Льо Пен и се откаже от еврото

Най-вече Марин льо Пен, но и други кандидати за президентския пост обещават "Фрекзит" и отмяна на еврото, ако спечелят изборите в неделя. Някои експерти пък се опасяват, че това ще е икономическа катастрофа за Франция.

За някои кандидати за президентския пост еврото е виновно за много от проблеми във Франция, включително за безработицата и буксуващия икономически ръст. Затова те искат Франция да излезе от валутния съюз, тоест да се откаже от еврото. Но какво би станало тогава с дълбоко задлъжнялата и зависима от вноса Франция? Заслужава си да се замислим над този въпрос.

Марин льо Пен се застъпва за отмяна на еврото. Шефката на дясноекстремистката партия "Национален фронт" предлага да бъде свикан референдум по въпроса. Според последните анкети, тя води в класацията преди първия тур на президентските избори, но едва ли ще спечели балотажа. В другия край на политическия спектър е кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон, който поддържа евроскептичен курс. Той се застъпва за преразглеждане на европейските договори и ако това не стане, настоява за излизане от еврозоната. Другите стабилни кандидати - социалистът Беноа Амон, консерваторът Франсоа Фийон и независимият кандидат Еманюел Макрон, държат на еврото и на една малко или повече обединена Европа.

Без еврото Франция ще стане неконкурентоспособна

Основният аргумент на Марин льо Пен е суверенитетът на страната. Тя твърди, че ако Франция би обезценила собствената си валута, френските стоки автоматично ще станат по-конкурентоспособни и по-евтини за чуждестранните клиенти. Тогава по-ниските заплати няма да бъдат единственият критерий за успешно участие на международните пазари, твърди лидерката на Националния фронт. Без "диктата" от Брюксел по отношение на държавния дефицит държавата ще има по-широко поле за действие, за да субсидира френската индустрия.

По традиция френските правителства използат държавни субсидии, за да запазят традиционите стратегически отрасли като корабостроенето например. Зам.-директорката на изследователския Център за световна икономика (CEPII) Ана-Лори Дьола твърди, че френските експортни стоки действително ще станат значително по-евтини при излизане на страната от еврозоната. "При въвеждането на еврото 6,50 френски франка се обменяха за 1 евро. Днес обаче трябва да платите минимум 8 франка за едно евро. Това означава, че чужденците биха използвали по-малко от собствената си валута, ако закупват стоки във франкове", казва тя в разговор с ДВ.

Минуси най-вече за "малкия човек"

Една слаба френска валута обаче ще оскъпи вноса.Човек ще трябва да харчи повече франкове, за да си купи стоки в други валути. А само през изминалата година Франция е внесла стоки и услуги за 48,1 милиарда евро повече, отколкото е изнесла. Франция трябва да внася много основни хранителни продукти, но и петрол, природен газ и облекло. "Ако френската валута бъде девалвирана, това ще засегне предимно по-бедните слоеве на населението, тоест онези, за чиито гласове се борят евроскептичните кандидати", казва професорът по икономика от парижкия университет Оливие Пастре в разговор с ДВ. Защото именно хората с по-малки заплати харчат относително голяма част от доходите си за вносни стоки като основни хранителни продукти. Икономистът твърди, че "малкият човек" ще пострада и от един друг ефект на излизането от еврозоната, а именно от по-високите лихви. Защото по-бедните слоеве от населението са зависими от заеми и имат по-малко лично богатство.

По-високи лихви, по-голяма инфлация

Лихвите ще се повишат, защото при слабия франк държавата ще трябва да погасява своите огромни дългове в по-голямата си част в евро. Съвсем наскоро президентът на ЕЦБ Марио Драги постави като основно условие погасяването на дълговете, в случай че някоя държава иска да излезе от еврозоната. Френските държавни дългове възлизат в момента на над 2000 милиарда евро, тоест почти толкова, колкото е и БВП на страната. За да може да погаси главницата по дълговете и лихвите, държавата ще трябва да обменя франкове за евро. Тя ще трябва да вземе тези франкове назаем от населението. И поради голямото търсене на кредити, лихвите ще се покачват. В противен случай държавата трябва да започне да печата пари - нали си има собствена валута. Печатането на пари обаче ще се отрази негативно отново на "малкия човек", защото във всички случаи ще се стигне до инфлация и цените ще се повишат. Освен това не е казано, че на по-големите парични маси автоматично ще се падат по-голямо количество стоки.

Излизането от еврозоната ще доведе до икономическа катастрофа

За икономиста от изследователската група Cercle de I'Etude Филип Кревел това обаче не е всичко. Той смята, че излизането на Франция от еврозоната веднага ще доведе до пълна икономическа катастрофа и ЕС няма да може да оцелее без втората по големина икономическа сила. "Франция ще фалира, защото ние просто няма да можем да погасяваме дълговете си в евро. Никой няма да обменя нашите франкове, защото никой няма да ги иска", казва той. Освен държавата, ще фалират много банки и застрахователни компании, чиито дългове в голяма степан са в чужда валута. "БНП Париба е втората най-голяма банка в Европа. Нейният фалит ще бъде десеторно по-лош от рухването на Лемън Брадърс, което през 2008 година доведе до избухването на световната икономическа криза", казва той.

Френската икономика е силно централизирана. Френското банково дело също е централизирано, за разлика от Германия, където съществуват много независими една от друга банки в отделните федерални провинции. Към това ще се прибавят и фалитите на големите застрахователни дружества като АХА, твърди икономистът. "Това ще бъде шок за системата, който ще доведе до пълна анархия във финансовата ситема на Европа. И нищо няма да бъде както преди", заключава експертът.

Дойче веле

Още по темата

23/04/2017 Свят

Франция избира президент

21/04/2017 Анализи

Ще повлияе ли атаката в Париж на президентските избори

20/04/2017 Свят

Макрон увеличи преднината си пред Льо Пен дни преди изборите във Франция

22/04/2017 Икономика

Изборите във Франция – затишие пред буря

Следете новините ни в GoogleNews