''Да! За живот!'': Белодробни трансплантации няма, ''Медицински надзор'' брои живите

От юли 2019 г. до ноември 2024 г. от служебния регистър на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) са заличени 25 души, насочени за белодробна трансплантация. Заличени, защото вече не са между живите. Четирима от тях са починали след трансплантация във Виена, един след трансплантация в УМБАЛ "Лозенец. Останалите 20 не са доживели трансплантация или - както посочват от ИАМН - "починали по различни медицински причини".

Данните са от запитване на OFFNews по Закона за достъп до информация (ЗДОИ).

През ноември 2024 г. Агенцията изпрати писма до вписаните в регистъра на чакащи за белодробна трансплантация. Исканото актуализиране на медицинските данни е и повод да бъдат преброени оцелелите. 

Поисканата по ЗДОИ справка обхваща периода от 2019 г. насам, тъй като от 2019 г. Изпълнителната агенция по трансплантациите беше присъединена към "Медицински надзор". Това само по себе си е абсурдно, тъй като дейността ѝ би трябвало да се контролира от ИАМН, което би означавало "Медицински надзор" да проверява себе си. Дали това е възможно, показахме в първите две части на разследването. В последната част няма смущаващи данни за усвоени средства по национална програма, само свидетелства за чиновническо безразличие и некомпетентност. Доказва и отдавна известната истина, че оцеляването е въпрос на възможности, както и че отделянето на Изпълнителна агенция по трансплантациите в самостоятелна структура е наложително.

Белодробните трансплантации - празните графи в регистъра

Белодробни трансплантации в България към момента няма кой да извърши дори при донорска ситуация. В публичния регистър на ИАМН това са празните графи. Последната подобна интервенция, която бе осъществена през 2019 г. в УМБАЛ "Лозенец", бе отчетена като успешна, но месеци по-късно пациентът почина - според информацията от ИАМН - "от COVID-19". По данни на "Медицински надзор" за последните шест години в чужбина са извършени три трансплантации на бял дроб - на двама възрастни и едно дете. 

Ако използваме езика на дипломацията, бих коментирала така - двама от пациентите, заедно с техните семейства, са предприели необходимите стъпки за самостоятелно справяне със ситуацията (т. нар. здравни емигранти). Що се касае за детето, може би трансплантацията е извършена с помощта на държавата, лично не разполагам с детайли къде е оперирано. Важно е да спомена, че Програмата за белодробна трансплантация на Университетската болница във Виена по хуманни причини продължава да е отворена и никога не е била затваряна за деца от чужбина. Друг е въпросът защо ИАМН като компетентен орган не е осъществил контакт с виенската клиника до този момент, коментира Наталия Маева, председател на Управителния съвет на Сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония“ (БОППХ). Освен председател на пациентска организация, Наталия е с белодробна трансплантация от 2016 г.. Членува в европейски организации, представлява пациентите в евроинституции. 

Към момента в листата на чакащи за белодробна трансплантация са регистрирани десет души. Две са лечебните заведения у нас, които имат удостоверение за извършване на дейности по вземане и присаждане на бял дроб - УМБАЛ "Св. Екатерина" и УМБАЛ "Лозенец". В момента тези болници проследяват пациентите, които чакат за бял дроб.

Служебен регистър - вписване и отписване

Включването в регистъра и изключването от него е регламентирано в Наредба №17 от 27 май 2004 г. за условията и реда за включване на лица, нуждаещи се от присаждане на органи, актуализирана през 2019 г. 

Според тази наредба предложението за включване на реципиент се прави от лечебните заведения, които имат право да извършват съответната органна трансплантация. Нужно е писмено съгласие от реципиента или негов настойник. Съставя се лекарска комисия от оторизираната болница, чиито членове се одобряват от ИАМН. Комисията прави оценка на здравословното състояние на пациента и взема решение за извършване на трансплантация. След това болницата изпраща предложението за включването му в листата на чакащите с приложеното решение на комисията. Агенцията проверява постъпилите данни и препоръчва да се допълнят, ако има липси. В едноседмичен срок уведомява болницата и пациента, че е извършено вписване. Веднъж годишно комисията актуализира медицинските данни на лицето, което подлежи на трансплантация с писмено уведомление. 

Временното изключване от служебния регистър е възможно, ако има промяна в състоянието на лицето, заради която е невъзможно да му се присажда орган; ако не са актуализирани медицинските му данни и в едномесечен срок след предизвестие това не бъде направено. За временно изключване агенцията уведомява лечебното заведение и пациента. При отпадане на посочените обстоятелства присъствието в регистъра се възстановява. 

Освен да изключва временно от регистъра, "Медицински надзор" има ангажимент и да заличава лица от него. Това се прави в случаите, когато има отказ на лицето от трансплантация; ако състоянието му трайно изключва подобна операция или в случай на смърт.

Всички въпроси, свързани с вписването в служебния регистър на ИАМН, се уреждат с Наредби 17 и 21 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Но това, което се практикува през последните няколко години е, че пациентите се вписват в този регистър без да им бъде направената т. нар. "задължителна HLА типизация", което е в разрез с тези две наредби. Типизацията определя твоя генотип - какъв орган да бъде търсен при евентуална трансплантация. Основно изследване, през което всеки, който е в листата на чакащи, трябва да премине, за да бъде вписан и да започне търсенето на подходящ орган за него. На пациентите се обяснява, че тъй като няма договор с нито една клиника за белодробна трансплантация, те просто се вписват в един списък. Но когато правиш това действие, ти поемаш ангажимент към тези хора. За мен е необяснимо, че от 2019 г., това са шест години, никой от хората в ИАМН не намери сили да реши този проблем. Финансиране има, но лекарите са наясно, че вписват пациенти, които нямат шанс. Неслучайно в статистиката на "Медицински надзор" 20 пациенти са загинали "по медицински причини", казва Наталия Маева.

OFFNews се свърза с двама пациенти - единият все още е в служебния регистър, другият е временно изключен от него.

Вписан в регистъра

Павел (името е променено) е 42-годишен мъж, семеен, с две деца, от малък град. Епикризата му е като речник на болестите: бронхиектатична болест, ХОББ в много тежка степен, тежък булозен белодробен емфизем, хронично белодробно сърце, пулмонална хипертония в лека степен. Към тези диагнози се добавят и придружаващи заболявания, сред които имунодефицитно състояние, камъни в единия бъбрек.

Страда от белодробно заболяване от 10-11-годишен. През годините често има инфекции, образуват се кисти по белите дробове, чиито два дяла са сериозно увредени. Като студент го диагностицират с муковисцидоза, впоследствие диагнозата се отхвърля. Проследява се в един от двата столични трансплантационни центъра за присаждане на бял дроб. Последните му изследвания са от началото на януари. Връща се от болницата, но жена му се разболява от грип, после децата, сега отново е на антибиотици. В регистъра на чакащите трансплантация е от 2019 г.

Целогодишно кашлям и непрекъснато съм на муколитици за отхрачване. Правя и инхалации с вентолин, за да мога да дишам. Вечер си включвам кислородния концентратор. Антибиотиците ги пия от септември до април-май. Когато дойде зимата, направо... Заради честите вливания на лекарства, миналата година имах и камък в единия бъбрек. Беше голямо ходене по мъките, но го изкарах. Чувствам се като пенсионер. Имам ТЕЛК от 10 години. Опитвах да започна работа, изкарвам 3-6 месеца и започвам да боледувам. Сега поработвам от вкъщи, че парите за нищо не стигат.

Всяка година пролежавам в болница два пъти, сега оттам ми казаха, че са препратили документите ми в агенцията. Миналата година, когато лежах през май, имаше един по-възрастен мъж от мен, 47-годишен. Тогава го включиха в регистъра на чакащите. Говорихме си с него, че в този списък само те включват и нищо не се случва. Той питаше има ли статистика за правените трансплантации у нас, колко са успешни и колко неуспешни? Никой не ти казва. Мъжът почина, Бог да го прости. Тази листа си важи за България. Казаха ми, че няма как да се оперирам навън, че държавата не поема такава операция. Мисля си за чужбина, чух, че в Испания правят такива трансплантации, но това означава да си зарежа семейството и да отида там задълго, а и откъде толкова средства. Старая се да се пазя, но може ли човек цял живот да се пази, не мога да се затворя в буркан, казва Павел.

Временно отписана

Мария (името е променено) е с диагноза белодробна артериална хипертония, установена през 2006 г. Тя е временно изключена от служебния регистър на ИАМН, в който е била записана през 2016 г.

Вече нямам нерви, 19 години доказвам какво имам и сега тепърва да ходя по лекари, за да ме включат пак в техния регистър? И какъв е смисълът, след като никой не ми предоставя възможност да си избера клиника? Ами ще дойде някой, който се е обучавал три месеца, два от които онлайн, и ще си експериментира с пациенти. Не искам да съм опитно зайче. Защото човекът, който го трансплантираха тук, почина на шестия месец. Не виждам защо трябва да предприема нещо толкова рисково. Толкова предварителни усложнения и стрес, за да те режат и да умреш след месеци. Предпочитам да кретам, макар че се задъхвам, докато говоря, казва жената, която излиза от вкъщи два пъти седмично.

Тя също е получила писмо от болницата, която я проследява за актуализиране на медицинските данни, но казва, че за да ги актуализира и да я включат отново в регистъра, трябва да плати 2500 лв., както се е случило преди година. Толкова ѝ струвало да си направи скенер (без да чака 6 месеца за ред), да плати пътните си разходи, защото живее в отдалечен малък град, и двуседмичния престой в столицата.

С тази диагноза съм от 2006 г. и на всеки 6 месеца трябва да доказвам пред РЗОК, че я имам, въпреки че е доказана в 7 болници в страната, плюс във Виена. За да мога да получа лекарства. Това е някакво безумие. Лекарствата, които първите 7-8 години сами си плащахме, бяха около 2000 лв. на месец, много хора умряха тогава. През 2016 бях записана в листата и всички документи трябваше да бъдат препратени във Виена. Тук чаках 6 месеца и в крайна сметка, благодарение на от Сдружение "Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония", разбрах кой е имейла, на който да ги пратя и получих отговор с дата за преглед. Пак ходих до София, за сертификат S2 от НЗОК, защото иначе прегледът е 800 лв., а плащах за самолетни билети и няколко дни престой във Виена. Минах на преглед, хората ми писаха, че отговарям на критериите. Три месеца по-късно от ИАТ (тогавашната Изпълнителна агенция по трансплантациите) ми се обадиха, че трябва да представя още три документа, за да ме изпратят на преглед във Виена, казвам - аз вече бях там. След писмото от клиниката спря програмата за белодробни трансплантации във Виена. Останах си само с прегледа.

Изобщо не ми пука за тяхната листа на чакащи и без това нищо няма да свършат, казвам го от личен опит. На 51 години съм, от 32 години живея с тази болест. Това е безсмислица. Цялото това симулиране на дейност на тази агенция. С нищо не улесняват пациента, бавят го, нямат контакти с клиники, които са готови да поемат такива пациенти. Много е "сложно" да се напишат 5 имейла и да се изпратят до различни клиники в Европа. Трудно е, докато човек стигне до заветната листа на чакащи, но си остава дотам", категорична е Мария.

Защо няма белодробни трансплантации в чужбина

Попитахме "Медицински надзор", но отговорът не внесе особена яснота.

"Липсата на договори с европейски клиники за извършване на белодробни трансплантации на наши граждани не отменя задължението на ИАМН да спазва изискванията на Закона за трансплантация на орган, тъкани и клетки и нормативните актове към него, както и цялостното приложимо законодателство. Извън горното е редно да отбележим, че наличието на договори с клиники за сътрудничество не може да повлияе както на ИАМН, така и на международните клиники да не спазват относимото им национално законодателство", пишат от Агенцията в отговор на въпроса ни.

Това, че няма възможност за трансплантации в чужбина, е престъпна небрежност. Пациентските организации непрекъснато ходим по конгреси – специално аз съм ходила на три международни конгреса миналата година и съм говорила за този проблем. И когато от дадена държава кажат "да" следващото изречение е "нека вашите официални власти се свържат с нас". Когато предадеш информацията тук, ти се казва "нека те да ни напишат". Никой няма да ви напише, вие сте тези, които трябва да търсите, да ходите на конгреси, за да бъдете разпознаваеми като институция, а не да стоите в кабинетите си, казва Наталия Маева и допълва, че България продължава да не е член на Европейското дружество по органна трансплантация, макар пациентските организации да членуват там.

Тя цитира и случаи, когато пациенти са успявали сами да намерят клиника, но лечебното заведение желае да контактува с институцията, която е оторизирана да се занимава с това. Стигне ли се до това общуване, нишката се къса. 

Миналата година лично съм дала контакт на клиника в Кливланд. Нещо започна и не знам къде потъна. За мен е необясним факт уважавани професори да се обаждат в безсилието и желанието си да помогнат на свои пациенти, да търсят варианти как да ги спасят. Колкото и болно да звучи, винаги достигаме до това, че пациентът трябва да емигрира. Но това зависи както от физическото му състояние, така и от финансовите му възможности. Не всеки може да си позволи да емигрира в Австрия, Испания, САЩ. Защо тези хора трябва да се превръщат в здравни емигранти? Тази структура е безсилна и въпреки дръзките изказвания, че работят за решаването на този проблем ние виждаме, че вече 6-та година тъпчат на едно място, казва Наталия и допълва, че случаят с клиниката в Кливланд не е единичен, подобни има и с клиники в Гърция, Словения и Хърватия, чиито контакти също са предоставени на ИАМН.

По думите ѝ наши лекари трансплантолози са принудени да заплащат сами участието си в международни форуми. Лекарите обаче не само заплащат за участие във форуми, а и сами търсят контакти за обучения.

На въпрос към "Медицински надзор" не е ли това ангажимент на агенцията, оттам ни отговориха, че препоръката към лекарите от трансплантационните центрове е "да заявят персонализирани обучения съобразно потребностите им с цел ИАМН да осъществи контакти с клиники и университети в чужбина, за да може да подсигурим и да планираме предложените обученията, които да се финансират по Националната кампания".

От агенцията дават и пример: "Обучението на лекари нефролози от BMA в клиника във Варшава, Полша бе по предложение на началника на Клиниката по нефрология. Всички участници в обучението изразиха благодарност към ИАМН за предоставената възможност. Повечето от изброените обучения на лекари (за които вече писахме, б. а.) са проведени по предварителни програми за международно участие, като цялостната организация по намиране на обучителни модули, провеждане на обучението, пътуването и настаняването на участниците са извършени от ИАМН. Всички обучени медицински специалисти са получили сертификати и, разбира се, "изразяват благодарност и отчитат ползотворни резултати".

А след трансплантацията?

Да ти бъдат трансплантирани бели дробове, очевидно е голям късмет, но от него ще имаш нужда и след трансплантацията. Защото много често липсват имуносупресори (медикаменти потискащи имунитета, за да не бъде отхвърлен органът), които са жизненонеобходими. Кризата с тези медикаменти започва през пандемията и не е разрешена до днес.

По думите на Наталия Маева сигнали за този дефицит се подават години наред, но проблемът остава актуален. Има неразрешени препарати, които са необходими при белодробна трансплантация. Ако някой от пациентите отхвърли органа има специални терапии, които също не са разрешени за употреба у нас, посочва тя.

През 2023 г. от Сдружение „Дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация“ е изпратено писмо до тогавашния директор на ИАМН проф. д-р Росен Коларов. В писмото се подчертава, че от години, независимо от многобройните сигнали, осигуряването на имуносупресивна терапия Everolimus (Certican) за пациенти развили онкологични заболявания след трансплантация е "неглижиран и безинтересен проблем". Писмо с аналогично съдържание е изпратено и през 2024 г. до настоящия директор на агенцията Иванка Динева.

От сдружението дори подсказват как може да се реши проблемът - приложение на чл. 266 б от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина допуска възможността лекарствен продукт да се прилага извън условията на разрешението за употреба по изключение, при липса на алтернатива за конкретния пациент и при наличие на достатъчно научни доказателства за безопасността и ефикасността на този продукт.

От пациентската организация посочват, че тъй като лекарственият продукт се препоръчва от лекарска комисия и се прилага в болнични условия с писменото съгласие на пациента, възможност може да бъде намерена. Възможност има, но трайно решение все още няма. 

Назначения и проверки

Докато проучвахме обстоятелствата по изпълнението на Националната програма за популяризиране на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024-2028, научихме за уволнения и назначения в агенцията, ръководена от Иванка Динева. В отговор на запитване узнахме, че досегашният главен секретар на ИАМН е освободен "заради извършени дисциплинарни нарушения и проведено дисциплинарно производство", а главният счетоводител "не е освободен към настоящия момент" (към декември 2024 г.). Междувременно стана известно, че в агенцията започва работа Радина Велчева, основател и дългогодишен активист на фондация "Искам бебе". Подготовка за присъединяването ѝ към Дирекция „Управление, координация и контрол на трансплантацията и асистираната репродукция“ бе партньорството с "Медицински надзор" в провеждането на серия от научни конференции, посветени на донорството на генетичен материал.

Както вече установихме две от тях - в София и Пловдив - вече се проведоха, следващите три във Варна, Плевен и Бургас предстоят. С какви средства от Националната програма са финансирани форумите не успяхме да разберем със запитване по Закона за достъп до информация. И това не е единственото неизвестно за разходите по Програмата.

Редно е да споменем, че едновременно с приемането ѝ през юли 2024 г. Министерският съвет утвърди и състав на Национален координационен съвет към Програмата с председател зам.-министърът на здравеопазването към онзи момент доц. д-р Петко Стефановски. Национален координатор на съвета е Иванка Динева. В състава му влизат още трансплантолози, координатори по донорство, членове на дирекции към ИАМН и Министерство на здравеопазването. На този съвет са вменени функциите на консултативно звено, което трябва да проследява изпълнението на Програмата. От запитване към здравното ведомство разбираме, че през 2024 г. консултативното звено с контролни функции не е провело нито едно заседание. Да, става дума за срок от три месеца, но за тези три месеца са усвоени и отпуснатите средства по включените дейности. Затова попитахме заседавал ли е Съветът през посочения период?

Съгласно приетите Правила за дейността на Национален координационен съвет, Съветът провежда заседания не по-малко от два пъти годишно. Към настоящия момент тече подготовка за провеждане на заседание на Съвета, предвидено за м. март 2025 г. и секретариатът подготвя материали за провеждането му. Следващо заседание в рамките на календарната година, считано от издаването на заповедта на министъра на здравеопазването за създаването на НКС, е планувано за м. септември 2025 г., обясниха от здравното министерство.

Тъй като в сайта на ведомството не открихме информация за устно потвърдената проверка по констатациите от разследването ни, попитахме и кога реално е стартирала тя и в какъв срок се очакват резултати от нея. От МЗ посочват, че със заповед на министъра на здравеопазването е наредено да се извърши извънпланов одитен ангажимент за консултиране в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ относно извършени разходи по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите 2024 г. – 2028 г. през 2024 г., считано от 03.02.2024 г. за срок от 20 работни дни.

Ще попитаме и за резултатите от одитния ангажимент за консултиране по разходите.

Вижте още:

''Да! За живот!'' или ''Да! За пари!'': Как за 3 месеца се стопиха 430 хил. лв. за популяризиране на донорството

''Да! За пари!'': Може ли 4-дневен онлайн курс за медици да струва 360 000 лв.?

Следете новините ни в GoogleNews