Ексклузивно Исторически момент: Зелена светлина от парламента за сваляне на ветото на Северна Македония

Колко секретна е смъртта на Ахмед Емин?

ДАНС пази документи за самоубийството на "мъжката секретарка" на Доган в разрез със закона

Юлиан Христов Последна промяна на 01 февруари 2016 в 17:02 30419 8

Вече седма година смъртта на Ахмед Емин остава една от най-строго пазените тайни в държавата, въпреки че официално разследването е прекратено заради липса на данни за престъпление, а самият Емин не е бил „клиент“ или доверено лице на службите

Най-близкият човек до Ахмед Доган, когото той неглижиращо нарече "мъжка секретарка", беше открит мъртъв в Боянските сараи на 17 октомври 2008 година. Първоначално обявената от МВР версия - самоубийство, беше потвърдена по-късно и от прокуратурата. През 2010 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че по случая имало липсващи документи по водените от ДАНС справки. "Разследването за самоубийството на Ахмед Емин е водено безобразно. Има нарушения, недоглеждане", коментира тогава Борисов.

Въпреки анонсираното тогава подновяване на разследването, такова не е правено. Оказва се също, че ДАНС продължава ревностно да пази документацията по този случай, а вероятно и по други подобни случаи, като системно нарушава законите. По искане на OFFNews през декември 2015 г. контраразузнаването разсекрети част от документацията, с която разполага по случая „Емин“. Става въпрос за кореспонденция между прокуратурата и ДАНС, комисията по досиетата и ДАНС и вътрешна кореспонденция между дирекции в агенцията. Петте писма са били засекретени съответно с гриф „Поверително“ и „Служебна тайна“ - съответно за 5 години и за шест месеца. Въпреки че тези срокове са изтекли още през 2009 и 2013 г., родното ФРБ се сети да ги разсекрети официално едва на 11 декември 2015 г.

На запитване на OFFNews от Държавната комисия за защита на класифицираната информация (ДКСИ) отговориха, че за цитираните пет документа в „информационната система на ДКСИ няма данни за удължен срок на защита“. Това означава, че след създаването им в края на 2008 г., те са останали засекретени още няколко години след официалното изтичане на грифовете им на секретност. От ДКСИ поясняват също, че като правно основание за разсекретяването им ДАНС посочили текст от правилника за прилагане на закона за класифицираната информация, според който нивото на класификация се премахва след изтичането на съответния срок на класификация.

Този текст на закона явно дава предпоставка за по-широкото му тълкуване от страна на ДАНС и така крайният срок за декласифициране на документите може да бъде удължен безкрайно. Остава неясно също и какъв е броят на документи с изтекъл гриф на секретност извън този случай, които все още се съхраняват от ДАНС.

Ето и отговора на самата агенция:

„По същество исканата информация е статистическа информация. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ („законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление” бел. ред.) и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършват специални дейности с цел създаване на конкретни отчети. В тази връзка, тъй като за органите на ДАНС няма определено в нормативен акт или вътрешноведомствен документ задължение за водене на такава статистика и затова не съхраняват и не създават такава статистическа информация, то Агенцията не е задължена да я предостави на заявителя по реда на ЗДОИ.“

Според закона за защита на класифицираната информация след изтичането на срока на класификация, службите имат задължение в рамките на една година да предоставят документите за съхранение в държавния архив или да ги унищожат. За това се произнася комисия, която трябва да даде становище за това дали съответните документи имат историческа стойност и дали представляват интерес за изследователи и журналисти. Ако становището е отрицателно, се дава зелена светлина за унищожаването им. Дали комисията вече е разгледала горецитираните документи по случая „Емин“, според ДАНС това не е обществена информация:

„Исканата информация касае изпълнение на нормативно установени изисквания за ДАНС в качеството ѝ на организационна единица по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗКИ, няма характера на обществена информация и не следва да се предоставя на заявителя по реда на ЗДОИ“.

Практиката показва също, че към настоящия момент в държавния архив няма предадени документи от службите на прехода, касаещи знакови събития. Каква е съдбата на създадените документи от Национална служба за защита на Конституцията (НСЗК) и нейните наследници - Национална служба "Сигурност" и ДАНС в годините на прехода, не е ясно. 

Цитираният отговор на ДАНС е учебникарски пример за безотчетността при специалните служби, които неслучайно си спечелиха прозвището „черни дупки“. Културата на поголовно засекретяване на информация и оттам – неяснотата за съдбата на произведените от службите документи с изтекли грифове, по-скоро навява усещането за наследственост в работата на репресивните служби при тоталитарната държава.

Интересно в случая е и друго. Въпреки, че ДАНС разсекрети кореспонденцията по случая "Емин", от агенцията отказват да предоставят копия от тях с мотива, че с предходно искане от името на OFFNews вече са дали възможност за запознаване с документацията. Също така от ДАНС отказват да съобщят къде се съхраняват постъпилите питания от прокуратурата и комисията по досиетата по случая. Аргументът е, че въпросът касае вътрешна организация, той е вътрешноведомствен и не би помогнал на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на ДАНС, каквото изискване има в ЗДОИ.

Не само ДАНС продължава да пази ревностно случая със смъртта на дясната ръка на Ахмед Доган. Прокуратурата отказа достъп до прекратеното производство по случая, с аргументите, че в него има данни, касаещи личния живот и такива, свързани с длъжността му и дейността му в ДПС.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови