Това е една история, която започва с клишето "мъж получи шанс за живот след трансплантация на бъбрек". За съжаление, за 39-годишния Петър шансът за живот не е повод за прераждане, а мъчителен край. Месеци след присаждането на орган пациентът почива, покосен от неизтребима бактерия. Как е станало заразяването и кой е виновен, би трябвало да установи проверката на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". OFFNews проследява случая по медицинска документация, която ни е предоставена, и разказа на близък. Историята поставя болезнената тема за вътреболничните инфекции у нас. Тема, която рядко се коментира публично с конкретни данни и обикновено приключва с обобщението "това е световен проблем". Само че, когато я погледнеш през нечия трагедия, разбираш, че световният проблем е личен и последствията от него убиват.
Голямата надежда
Петър е с диабет тип 1 (инсулинозависим) от двегодишен. През декември 2023 г. преминава на хемодиализа, тъй като болестта е увредила необратимо бъбреците му. Диагнозата му е хронично бъбречно заболяване, диабетна полинефропатия - усложнение, което съпътства живота на много диабетици. Диализата се провежда в Аджибадем Сити клиник УМБАЛ "Токуда", а мъжът е регистриран в списъка на чакащите за орган.
На 23 октомври 2024 г. Петър получава шанс за втори живот. Има донорска ситуация и той е един от шестимата извикани от списъка на чакащите. Трима се отказват, но той решава да опита късмета си. На хемодиализа е едва от година, чувства се добре, работи, напълно подходящ и с добра перспектива за възстановяване след трансплантацията.
Имахме големи надежди, защото бързо дойде възможността за трансплантация. Казваха ни, че колкото по-рано е трансплантацията, толкова по-добре. Викаха го през януари 2024 г., но не го одобриха. На 23 октомври 2024 г. му се обадиха пак. Мина изследванията и го одобриха. Толкова бяхме щастливи, очаквахме животът му коренно да промени, да я няма тази диализа, разказва вуйчото на Петър - Константин Димитров, който е неотлъчно до племеника си до края му.
Трансплантацията
Операцията по присаждането на бъбрек от трупен донор в Александровска болница започва в късните часове на 23 октомври 2024 г. и приключва след полунощ. В епикризата, издадена от болницата, която ни бе предоставена от близките на Петър, е описано, че пациентът е приет с хронично бъбречно заболяване, диабетна нефропатия, диабет тип 1, артериална хипертония. Не е опериран до момента, не е съобщавал за алергии.
В първия ден след операцията в медицинската документация е отбелязано, че диурезата (количеството отделена урина) е адекватна, хемоглобинът му е 86 при 117 на постъпване, в микробиологичните изследвания не се изолират бактерии. Бъбрекът работи.
На 26 октомври хемоглобинът на оперирания рязко пада до 61 и на 28 октомври се извършва ревизия на операцията. Според описаното в епикризата причината са "данни за хематом", но не е установен източник на активно кървене. Хематомът (40 мл) е отстранен.
След операцията влязох в реанимация да го видя - с халат, калцуни, ръкавици, маска. Все пак това е трансплантиран човек, имунната му система е потисната. Направи ми впечатление, че сестрите и санитарките не бяха така облечени, някои от тях нямаха и маска, не носеха калцуни, а чехлите, с които обикалят болницата. При едно от посещенията влезе санитарка с кофа и парцал, поизми пода, дори не натопи парцала във водата. Не знам и дали водата беше чиста, спомня си вуйчото на пациента.
Десет дни по-късно, на 8 ноември, в данните от Централната клинична лаборатория на Александровска болница се появява бактерията Клебсиела пневмоние (Klebsiella Pneumoniae), изолирана от секрет от оперативната рана. Антибиограмата от тази дата показва резистентност (устойчивост) на бактерията към всички антибиотици. Според лекари, с които OFFNews се консултира, клебсиелата е преодолима опасност за имунната система. При Петър тя е проблем, тъй като е на терапия, която потиска имунитета (имуносупресивна), за да не отхвърли чуждия за организма му орган.
Целия ноември го тъпкаха с антибиотици, бориха се да го спасят, но не знаехме какво се случва. Един от лекарите каза "хвана една кофти бактерия, тя е малко резистентна". Като ти кажат така, си мислиш, че е нещо лечимо, казва Константин.
Петър е напълно безпомощен срещу бактерията, "безпомощни" са и антибиотиците. Към онзи момент той е на имуносупресивна, противогъбична и противовирусна терапия. Започва отново хемодиализа. На 26 ноември, след проведена компютърна томография, е констатирано, че има "данни за оточност на трансплантирания бъбрек с увеличение на размерите му", анемичен синдром и завишени маркери на възпалителна активност", "редукция на диуреза" (намалява количеството отделена урина). Специалистът, извършил прегледа, заключава, че е "уместно да се обсъди експлантация (премахване) на транспланта". На 2 декември, 37 дни след трансплантацията, донорският орган е премахнат "поради постепенни, но трайни клинични, образно-диагностични и лабораторни данни за реакция на отхвърляне на транспланта и влошаване в общото състояние с фебрилитет (висока температура)".
Когато отивам в кабинета на лекарката в реанимацията, след като извадиха трансплантирания бъбрек, сядаме, една млада лекарка беше, каза "той има много нисък хемоглобин, мислите ли да пробва пак". Казвам "да, надяваме се да има друг шанс". "Защото, ако иска друга трансплантация, не е хубаво да му се прелива кръв", казва тя. Обясни, че ще прелеят кръв, само ако е животозастрашаващо. В тоя момент той вече е имал кръвоизлив, никой не се сеща да търси причината, разказва Константин Димитров.
Петър е изписан на 13 декември, в "задоволително общо състояние", "с подобрение" и с препоръка за диспансеризиране и редовно проследяване от нефролог, с "провеждане на планова хроно-диализа". Датата за премахване на конците е 15 декември.
След като го изписаха, трябваше да му се сменя превръзката няколко дни, докато отидем да му извадят конците, и аз забелязвам, че коремът му е много надут. Питам го, той казва "той си е така". Махнаха му конците, но имаше температура. Помолих да му дадат рецепта за антибиотик – те казаха "какъв антибиотик, той толкова антибиотик изпи", правиха му диализа, докато го изписаха. Тръгна на диализа в "Токуда", но продължи да поддържа температура, тресе го, но не искаше да чува повече за болници. Намираше си обяснения, "сигурно нещо съм настинал". На Нова година, когато отиде на диализата, хемоглобинът му беше около 50. Лекарката там му каза, че трябва да му се прелее кръв. На 6 януари отиваме по спешност в "Токуда", той не можеше да ходи. Падна от колата, едва го завлякох до Спешното. Още в първия момент, като го видя професорът, който завежда клиниката, попита дежурната лекарка – "той така ли дойде балониран". Този израз ми се е забил в главата като пирон. Първоначално спряха кръвоизлива, трябваше да се направи операция, с която да го зашият хубаво и да го изчистят, разказва вуйчото.
Борба за живот
Петър е приет по спешност в АСК УМБАЛ "Токуда" на 6 януари. Според епикризата има активно кървене от лявата тазова артерия, хемоглобинът му е 49, микробиологичното изследване показва наличие на вече споменатата бактерия клебсиела, пациентът се оплаква от тръпнене в крака. В описанието за състоянието на мъжа е отбелязана "гнойна колекция при преглед, при дренаж изтича голямо количество гной". Опериран е по спешност на 7-ми, имплантиран му е стент-графт, за да спре кървенето от артерията. Кървенето е временно спряно, но борбата на съдовите хирурзи тепърва започва.
Като се обадих на лекаря след операцията, той каза – "не ми харесва тази работа, вътрешностите му са като сварени". Много гной имаше, държаха го отворен и го промиваха, бориха се наистина, включиха резервен антибиотик, но не помогна, спомня си Константин.
Следват 13 операции, всички животоспасяващи. Бактерията предизвиква активно, повтарящо се животозастрашаващо кървене, тъй като "яде" от стената на артерията. Тя става причина и за ампутация на единия крак. Според данните от микробиологичните изследвания клебсиела пневмоние вече се изолира и в кръвта. Инфекцията е обхванала целия организъм и на 2 март сърцето спира. Въпреки усилията на лекарите, Петър умира.
Като постъпи в "Токуда", всички нефролози казаха, че не организмът е отхвърлил чуждия бъбрек, а бактерията го е убила. Некроза на бъбрека в резултат на тази бактерия, при което се налага да му го махнат, защото той вече е заразен. И най-порочното в тази система е, че заразявайки един трансплантиран, те го обричат. Това е страшна безотговорност и на болницата, и на клиниката, и на самите лекари, защото те го знаят. Петър е един син. Баща му почина преди три години. Майка му не знае на кой свят е. Синът ѝ си отиде дни, преди на навърши 40. Той е роден на 17 март. Такъв малшанс, ужасно е просто...
Ще има ли проверка
Близките на Петър Стоянов подават сигнал до Изпълнителна агенция "Медицински надзор". След изтичане на срока за отговор разбират, че проверката по техния случай тепърва ще започва. Заради неясните мотиви за забавяне на сигнала майката на починалия мъж отправя жалба до министъра на здравеопазването с искане да се установят причините за неглижиране на случая и да се назначи проверка с участието на представители от здравното министерство, Столична РЗИ, представители на пациентска организация.
Ние отправихме запитване до Министерството на здравеопазването за мерките, които ще предприеме министър Кирилов.
Оттам ни отговориха, че съгласно Вътрешните правила за оборот на електронни документи решение се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването на сигнала. А когато особено важни причини налагат, срокът може да бъде продължен, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят. От МЗ посочват също, че в деня на постъпване на сигнала 10.07 2024 г. е "възложено изпълнение на компетентното административно звено".
Когато започнахме разследването за преживяемостта на трансплантираните у нас, изпратихме въпроси по ЗДОИ до УМБАЛ "Александровска" един от тях беше за причините за смърт на трансплантирани пациенти. Получихме отговор "като при общата популация". Сега редакцията предоставя на лечебното заведение възможност да изложи своята гледна точка по случая с Петър Стоянов.
Янка Петкова
Янка Петкова e работила като водещ в радио „Мелодия“, репортер и новинар в радио „99 – Контакт“, редактор в сп. „Моето бебе и аз“, автор на "Мама Нинджа". От 2018 г. е в екипа на OFFNews с ресор "Здравеопазване".









































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
6764
4
14.07 2025 в 21:25
Ужасен спомен за човек, който лежеше по гръб и не можеше да мръдне 4 дни. Чак после ме понадигнаха за опит за подпомагащо хранене.
Ужасен, но с полза!
Вечна благодарност на всички екипи, които ме спасиха!
4818
3
14.07 2025 в 13:08
1900
2
14.07 2025 в 12:33
2000
1
14.07 2025 в 11:38
Адолф Хитлер спечели за пети път избори в Намибия
'Възраждане' се опитва да яхне антиправителствените протести
САЩ: Целият Донбас за Русия, Украйна иска среща Зеленски-Тръмп
Великобритания наложи санкции срещу ГРУ заради покушенията и убийството с Новичок
В 5 РПУ момичета бяха вързани за пейка едно денонощие, твърди майката на 21-годишния арестуван Николай