Иван Костов: Украинската война на изтощение. Къде греши Западът?

През май 2022 г. предвидих , че по-вероятният сценарий е агресията срещу Украйна да се превърне в продължителна война на изтощение и в крайна сметка изтощената страна ще бъде Русия. Първата прогноза се потвърди напълно. Не съм поставял срок за втората. Тук тя ще бъде актуализирана съобразно сегашните обстоятелства.

Изминалите 54 месеца позволяват да анализираме балансът на силите. Украйна няма човешкия, икономическия и военно-промишления ресурс сама да води продължителна война на изтощение срещу Русия. Но руската икономика е 15 пъти по-малка от икономиките на страните от НАТО. Затова приемах, че няма да е проблем това да даде превъзходство на нападнатата Украйна. Това очакване се оказа нереалистично.

Западът разполага с ресурсите, но по силата на редица политически причини не ги мобилизира в необходимия мащаб и с бързината, които отбраната на Украйна изисква. Затова четири години Русия води войната на изтощение само срещу украинските сили и възможности, и срещу онази ограничена част от военния, финансовия и икономическия капацитет, с който Европейският съюз, Великобритания и други западни демокрации в съответствие с Устава на ООН подпомагат Украйна за нейната защита. Съюзът плаща за военните доставки от САЩ за Украйна чрез програмата PURL. Президентът Тръмп прекрати американската помощ: независимо че подписът на страната му стои под Будапещенския протокол за предаване от Украйна на ядрените си оръжия на Русия в периода 1994-1996; независимо че в този протокол САЩ и Великобритания дават уверения за сигурност за нейната териториална цялост и суверенитет. Тези ангажименти Великобритания твърдо спазва. Затова сега Москва се надява и прави усилия в тази посока, политическото и военно единство на европейските съюзници на Украйна да се разпадне преди отбранителните им индустрии да заработят на високи обороти.

Казаното не опровергава прогнозата, че Русия може в крайна сметка да бъде изтощена, но означава, че срокът за това стана много по-дълъг и несигурен, а цената, която междувременно плаща Украйна – много по-тежка.
Тази цена е много по-тежка, защото нападнатата страна винаги понася повече щети. Украйна губи по-малко войници и въоръжение в сравнение с агресора, но на нейна територия се разрушават електроцентрали, предприятия, пристанища, железници, жилища и цели градове. Населението ѝ е принудено да напуска страната, губи се човешкия ѝ капитал. По-бързо спада нейния производствен потенциал и от там финансови възможности. Руските градове, доскоро и производствената инфраструктура, не са подложени на съпоставимо разрушение. Затова устойчивостта на украинската отбрана зависи от помощта във все по-голяма степен. Западът не предоставя тази помощ в необходимия размер. Последното не означава, че помощта е малка, тя е голяма, но дали е достатъчна зависи от мащаба на разрушенията и продължителността на войната на изтощение.

Съвсем очевидно е, че призивите за спирането на помощта всъщност са призиви за капитулация на Украйна.

Европейското отхвърляне на опитите за имперска хегемония

Още през 2022 изразих убеждението, че Русия не може да спечели тази война. Приведох силен исторически аргумент. Посочих, че след падането на Константинопол европейската история показва, че срещу всеки имперски опит да бъде установена хегемония на континента се формира коалиция от държави, която разполага с достатъчно съвкупна мощ, за да го възпре. Така се удържа Виена в 1529, слага се край на нахлуването на Османската империя в Европа, спира се Наполеон, разгромява са на два пъти Германската империя в Първата и Втората световна война, Съветския съюз губи Централно и Източноевропейските страни и се разпада след Студената война.
Агресорът понякога печели огромни територии; понякога господства над значителна част от Европа в продължение на години; понякога коалицията срещу него търпи поражения. Но крайният резултат досега е бил един и същ: претендентът за европейска хегемония и чужди територии губи.

Този исторически механизъм действително отново проработи. Срещу руската агресия беше създадена мощна коалиция. НАТО се консолидира с присъединяването на Финландия и Швеция, задълбочи се партньорството с Япония, Австралия, Република Южна Корея и Нова Зеландия. На Русия бяха наложени тежки санкции. Европейските членове на Алианса започнаха да увеличават военните си бюджети и да възстановяват отбранителните си индустрии в много тясно сътрудничество с Украйна.

Коалицията се оказа достатъчно силна, за да предотврати бързото поражение на Украйна, но не прояви достатъчна решителност своевременно да използва своето огромно икономическо превъзходство, за да принуди Русия да прекрати агресията. Нейната стратегия е рамкирана между това Украйна да не бъде победена и да не се ескалира руската агресия до пряк сблъсък между Русия и НАТО (включително да се избегне използване от Русия на ядрено оръжие). Коалицията още няма единен отговор на най-важния стратегически въпрос: как трябва да завърши войната? А отговорът е ясен – в тази война Русия трябва да се изтощи първа. Само тогава ще приеме нейното прекратяване с политически средства.

Как изглежда фронтът днес

Сегашната обстановка не показва нито руска „смазваща победа“, както тръбят пропутинските привърженици, нито предстоящ украински военен успех. Русия упражнява сериозен натиск в Донецка област; атакува северния и южния край на украинския укрепен пояс и увеличават натиска срещу Костантинивка, Краматорск и Славянск. В отделни участъци се използва проникване на малки групи и се усилват въздушните и артилерийските удари срещу украинската логистика. Но не успяват да направят стратегически пробив в отбраната.
През 2026 г. украинските сили са възстановили над 700 кв. км в Днипропетровска област и Запорожието. Новоокупираните територии от Русия за тази година са минимални, а в отделни месеци числата са в полза на Украйна. Независимите оценки потвърждават значителното забавяне на темпа на руското настъпление.
Войната на изтощение не се решава чрез внезапен пробив на фронта. Изходът ѝ се задава, когато едната страна започне системно да губи способността да възстановява хората, боеприпасите, противовъздушната отбрана, техниката, инфраструктурата и финансовите ресурси, които противникът унищожава. Това е същността на войната на изтощение: натискът не е само върху фронтовата линия, а върху способността на държавата да функционира и да възстановява разрушеното, да поддържа единството на своите граждани. Точно това следва да бъде наблюдавано в Украйна и в Русия. 

Кой ще бъде изтощен пръв?

Това е въпросът, който поставих през 2022 г. Сега бих го формулирал различно: „Ще бъде ли изтощена руската способност да води войната, преди да бъде изтощена политическата воля на Запада да предоставя на Украйна необходимия ресурс?“ Това е действителния стратегически проблем.

Русия не може да стане по-силна от Запада. Това е практически невъзможно. Не е възможно дори да се доближи до неговия военен и икономически потенциал. Това означава, че никога няма да успее с агресията си на континента. Рано или късно ще загуби. Но за да постигне временно целта си в Украйна е достатъчно само Западът да използва недостатъчна част от собственото си превъзходство – или да го използва прекалено късно.
Войната на изтощение между Русия и Украйна дава урок на европейските демокрации, който те не бива да пропуснат: икономическата и военната мощ сами по себе си не защитават нито ценности, нито интереси. Защитават само когато политическата воля ги превърне в сила способна да обуздае агресора.