Всички искат дуалната система, въпросът е как (видео)

Само в две държави в ЕС процентът на безработните младежи до 25 години е едноцифрено число- Германия и Австрия. Друго общо между двете страни е специфичният модел за професионално обучение, наречен дуална система. Специалното при тази система е, че в 80% от учебното време учениците са във фирма, където усвояват избраната професия работейки в реална среда и под надзора на ментори от самата компания. В останалото време учат теория и общообразователни предмети в професионално училище.

В Германия 66% от учениците избират този модел, обучавайки се по 348 професии от фризьор до лютиер и от хлебар до маркетинг рисърчър. Резултатът – младежката безработица в страната е под 8%, в България – почти 30 на сто. Към тази статистика може да се добавят драстичното разминаване между търсенето и предлагането на пазара на труда у нас и затворения кръг, в който изпадат младежите след училище – фирмите търсят хора с опит, а те нямат опит, защото никой не иска да ги назначи без опит.

На този фон е обяснимо, че и у нас харесват дуалната система, както стана ясно на поредица от срещи за въвеждането на модела, инициирани от евродепутата Ивайло Калфин.

За да заработи ефективно той, обаче, трябва да се прескочат няколко препятствия. Дори след премахването на законовите пречки (най-очевидната е забраната деца под 16 години да работят) и нормативното регламентиране на дуалната система, остават някои съществени предизвикателства.

Ефективното функциониране на дуалната система изисква сериозен ангажимент от страна на бизнеса, който, по модела на Австрия, Германия и Швейцария, определя списъка с професиите и уменията, които учениците трябва да получат. Целта е кадрите, които излизат от този тип обучение да са съобразени с търсенето от страна на фирмите – и като специалисти, и като знания и умения. Фирмите трябва да са достатъчно смели да приемат ученици, които да обучават 2-3 години без гаранция, че след това ще останат да работят за тях. За успокоение - статистиката в Германия и Швейцария показва, че в общия случай продуктът, произведен от ученика, покрива разходите по обучението още преди да е завършил. Държавата също може да помогне със стимули за фирмите, като използва средствата, давани и в момента за временна заетост.

На срещите с всички заинтересовани организации и обществени групи в София и няколго големи града се очерта и друго сериозно предизвикателство – подобряването на имиджа на професионалното образование и подпомагането на кариерното ориентиране на учениците. Дуалната система не е насочена към децата, на които и без това не им се учи, затова по-добре поне да имат занаят. Нейната цел е да създаде завършени специалисти, които са овладели професията в реална среда, получили са трудови навици, научили са се да работят с колеги и началници, да взимат решения и да носят отговорност. Така, когато бъдат назначени на работа, ще могат от първия ден да се включат пълноценно в производството. Ако са предприемчиви, те ще имат достатъчно знания да започнат собствен бизнес. В Австрия 40% от най-големите предприемачи са продукт на тази система, а по-близкият подобен пример е Бертрам Ролман – собственикът на завода „Пиринтекс“ в Гоце Делчев.

В България вече има няколко примера за адаптиране на дуалната система (макар и частично заради законовите ограничения). Единият е „Пиринтекс“. Другият – завода на Либхер в Пловдив, където, принуден от липсата на кадри с подходяща квалификация, германският инвеститор е изградил учебен център, копиращ добре познатия му модел. Ако след съответните промени в законите, дуалната система бъде въведена чрез пилотни проекти в населени места с работещи фирми и подходящи професионални гимназии, тези примери сигурно ще се увеличат. Успехът би убедил предприемачите, че си струва да планират с по-далечен хоризонт и да създават сами кадрите си, вместо да плащат скъпо и спешно, за да ги привличат от конкурентите. За учениците е сигурно, че ще бъдат мотивирани от идеята докато учат да имат пари (по време на обучението взимат месечно възнаграждение) и да получат професия, а след това, ако желаят, да продължат образованието си в университет.

Още по темата

31/10/2013 Общество

Дуалната система стартира у нас до две години

18/01/2013 България

Калфин: Можем да договорим по-високи земеделски плащания от ЕС (видео)

03/12/2012 Анализи

Ивайло Калфин: Трябва ни отделна оперативна програма за наука

Следете новините ни в GoogleNews