България все още има шанс да договори по-високи директни плащания за българските фермери от европейския бюджет за 2014-2020 г.

Това посочи евродепутатът Ивайло Калфин на дискусия в Пловдив за отражението на новите селскостопански политики, финансирани от ЕС.

На форума представители на аграрния сектор дискутираха проблемите си с представители на Европейския парламент и на Европейската комисия.

„Правителството все още има шанс да договори за следващия програмен период директните плащания за площ да стигнат средните в съюза, при това преди 2020 г.“ - убеден е Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г.

На този етап се преговаря субсидиите да растат, като през 2020 г. достигнат до 86% от средните нива в съюза, но не да се изравнят, както разчитат земеделските производители. В момента те получават евросубсидии, които са в размер на 55 на сто от средните в ЕС.

Представителите на браншовите организации от земеделския сектор поискаха да се направи всичко възможно за максимално сближаване на субсидиите, при това още от 2014 г.

Българското земеделие е уязвимо заради зависимостта си от климата, а ако европейският бюджет бъде орязан съществено, страната ще се окаже сред жертвите и това са аргументи в полза на България в преговорите, заяви Томас Гарсия Аскарате, съветник в главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия.

Друго предложение на Комисията – изискването 30% от преките плащания да се използват единствено за екомерки, предизвика остра реакция на земеделските производители.

Според идеята на Брюксел изискването за екомерките трябва да се санкционира с отнемане на част от субсидиите.

„Земеделските производители са основни играч в борбата с климатичните промени, затова към тях се въвежда изискването за „зелени“ мерки“, обясни представителят на ЕК.

Той поясни, че се предвиждат различни варианти, чрез които изискванията за „позеленяването” на земеделието да не товарят фермерите.

„Зайците не правят разлика дали минават през земя с евросубсидии. Ако вече имате гора, например, зайците са щастливи. Няма нужда да заделяте от обработваемите площи за още по-щастливи зайци“, даде пример Томас Гарсия Аскарате.

Идеята е върху необработваните площи да се запази биоразнообразието от плевели, растения и насекоми, кои се унищожават при обработката на земята.

Още по темата

03/12/2012

Анализи

Ивайло Калфин: Трябва ни отделна оперативна програма за наука

02/11/2012

България

Европа ни реже парите с 5% (видео)

30/10/2012

България

Европа ни спира парите за пътища