Университетът за национално и световно стопанство се похвали на брифинг днес с новопостроения си учебен корпус, чийто градеж предизвика публичен скандал през 2019 г., който бе последван от нов, станал непосредствено преди парламентарните избори от 4 април и завършил с оставката на преподавател. 

Копусът

„Сградата е ново поколение в строителството. По енергийна ефективност тя се доближава до пасивните сгради. Да ни е честита новата придобивка“, каза ректорът проф. Димитър Димитров.

Новият 4-етажен корпус "К", разположен на 2 300 кв. м. застроена и над 8 500 кв. м разгърната площ. Общата стойност на проекта е 11 706 200.00 лв., от които европейско съфинансиране 3 824 077.72 лв., национално съфинансиране 674 837.24 лв. и собствено финансиране 7 207 285.04 лв. Той има 4 аули, всяка с по 250 места. На всеки етаж има по още 3 учебни зали, съответно за 120, 80 и 40 души. 19 кабинета за преподавателите и два тестови центъра, всеки с по 250 оборудвани с компютри места. Соларна система ще осигурява захранването с топла вода, а съвременна климатична система ще позволява поддържането на различна температура във всяка зала. Осигурен е достъп на хора с увреждания, включително паркоместа за тях, се казва в прессъобщение на „Ламбаджиев Стандарт“ООД. Фирмата има договор за осигуряване на публичност за проекта.

Дoгoвopът за изграждането му е сключен c Mиниcтepcтвoтo нa peгиoнaлнoтo paзвитиe и блaгoycтpoйcтвoтo в ĸpaя нa 2016 г. Toгaвa ce провежда и oбщecтвeнa пopъчĸa зa избop нa изпълнитeл, с който е cĸлючeн договор cъщaтa гoдинa.

Къде беше проблемът?

Градежът на "новата придобивка" съвсем не беше безпроблемен, напротив. През пролетта на 2019 г. тогавашното ръководство на УНСС обяви публично, че университетът е пред фалит, защото Министерството на финансите отказва да плати 7,5 млн. лева съфинансиране. Ресорният тогава министър Владислав Горанов отговори, че УНСС ще види не пари, а инспекция, защото има проблеми и при изготвянето на проекта, и при провеждането на обществената поръчка, и при изпълнението. Министърът обясни, че проектът, с който е спечелено финансирането, се е оказал неизпълним, защото под терена имало главен топлопровод и електроинсталация, които трябвало да бъдат преместени. Не било възможно там да се строи, камо ли - сграда с подземен паркинг. Топлопроводът и елинсталацията липсвали в схемите, които проектантите получили от главния архитект - твърдеше тогавашният ректор проф. Стати Статев, който така обясни направените сериозни промени в проекта. От своя страна Горанов заяви, че в хода на проектирането и изпълнението е имало "смущаващи обстоятелства", които са довели до 10% финансова корекция от Управляващия орган. Отделно се наложило допълнително възлагане на фирмата изпълнител след първоначалния кръг, което будело съмнение.

На фона на публично разменените остри реплики и обвинения в опит да потуши напрежението премиерът Борисов заведе и Горанов, и образователния министър Красимир Вълчев, и медии на инспекция в строящия се корпус. На място той обеща държавата да даде 7,5 млн. лева за градежа въпреки угрозата те да не бъдат възстановени от европейското финансиране, а да излязат от джоба на българския данъкоплатец. Борисов обясни решението си с думите: "Не може да оставим този строеж да стои като "паметник на културата" в този му вид. Ако ги оставя да продължат да спорят - Финанси, МРРБ, университетът - да си налагат санкции, корекции и това ще остане така", каза Борисов, обясни, че се води от мисълта за студентите и преподавателите. А също - защото публичният спор през медиите "не ми е приятен".

Тогава министър Горанов предупреди, че компромисите на правителството за корпуса може да са за сметка на данъкоплатеца. "Смислен е въпросът кой ще плати корекциите. Ето, виждате – по отношение на европейските средства има изградена система за управление и когато се констатира нередност, европейският бюджет е предпазен (бел. ред. - парите не се превеждат, вместо това ги покриват националните бюджети). Кой ще предпази българския бюджет? Вие искате да ми кажете, че аз трябва да платя с вашите пари тази финансова корекция, и то при положение, че не съм възложител", ядоса се той.

От днешното прессъобщение на "Ламбаджиев Стандарт" става ясно и в крайна сметка кой колко е платил: 2 324 077,72 лв. са европейски пари; националното финансиране е 674 837,24 лв., а собственото - 7 207 285,04 лв.

Въпреки скандала от 2019 г. точно преди парламентарните избори тази неделя, на 2 април 2021 г., премиерът отново посети корпуса, този път за да го покаже на медиите завършен. Това предизвика гнева на преподавателя доц. Мартин Осиковски, който разчете в този ход предизборна кампания "на гърба" на университета. Преподавателят изрази възмущението си публично така:

"...беше допуснато един български университет да се превърна в снимачна площадка за #ЖипкаTV. Намирам това за обидно по отношение на автономията като цяло, на толкова много хора, които работят или учат тук и които се чувстват, меко казано, дискомфортно от това, че неволно са превърнати в домакини на предизборна обиколка навръх последния ден от предизборната кампания на Политическа партия ГЕРБ.

СРАМ!

Университетите, с които животът ми е свързан от младини и в които съм учил, прекрасните студенти, с които работя, и законите на Съвестта не ми позволяват да подмина това с невнимание – другояче не мога. Поради тази причина, като символичен израз на несъгласие и протест, с настоящото заявявам, че:

Подавам оставка от „ръководната“ длъжност „главен секретар по уеб комуникации“ на Университета

Оттеглям се като член на редколегията на „Научни трудове“ и „Годишник на УНСС“

Оттеглям се като член на атестационната комисия на факултет „Икономика на инфраструктурата"