Тройка на матурата по български език изкараха потребителите в Threads

OFFNews 27 май 2024 в 15:04 9790 0

50% от включилите се в кампанията за грамотност „Животът няма „аУтокорект“, която онлайн платформата за езикова грамотност „Как се пише?“ организира в помощ на зрелостниците, не могат да се справят с пунктуационните правила в българския книжовен език. Това показва анализът след края на инициативата, в която участваха предимно младежи, но и хора от всякакви възрасти. Средният резултат на правилните отговори на въпросите, свързани с правопис, е 54 на сто, а при граматичните задачи – 57%. Това по международните стандарти за езикови тестове се равнява на оценка, близка до кръглата тройка, докато у нас прагът за вземане на изпита е едва 30 на сто верни отговори, коментират крайно тревожните си наблюдения организаторите. Тази тройка обаче си я пишем на цялото общество, защото се неглижира спазването на стандарти и критерии и то на всички равнища, смятат инициаторите.

В продължение на 50 дни в социалната мрежа Threads се публикуваха задачи и правила в първото по рода си дигитално помагало. То беше насочено специално към завършващите дванайсетокласници и повишаване на резултатите от държавния зрелостен изпит (ДЗИ) по български език и литература. Организатори на инициативата са д-р Павлина Върбанова, основателка на „Как се пише?“, Доротея Николова, учителка по български език и литература, и агенция Huts Group начело с творческите директори Иван Ланджев и Драгомир Дончев.

Целта на начинанието беше този нестандартен допълнителен ресурс за подготовка да подпомогне работата в клас на учителите, за да се преодолее непрекъснато падащото равнище на грамотност сред младежите. Една от ясните индикации за главоломния спад е, че миналата година средният резултат на матурата слезе под 4,00, а слабите оценки бяха почти 18%.

Път към промяната

Създателите на помагалото се надяват, че въпреки нерадостните констатации за равнището на грамотността, то е подкрепило тези, които са осъзнали нуждата да подобрят знанията си и са го използвали. На всички езикови задачи в рамките на кампанията се даваха отговори и обяснения, а също така бяха посочвани статии в сайта „Как се пише?“, където се разясняват конкретните правила. Дигиталното помагало успя да се интегрира безпроблемно в контекста на Тhreads и младите хора там го припознаха и започнаха активно да го използват, споделят наблюденията си инициаторите. Интересните визуални материали – и онлайн, и в градската среда, които бяха използвани, привлякоха вниманието на обществото и помогнаха да започнем разговор за проблема на национално ниво, убеден е Иван Ланджев. „Помагалото таргетира самите зрелостници, но диалогът за грамотността и успеха от матурите е, разбира се, много по-обширен. И каузата е на всички“, казва той.

Начинанието се радва на подкрепа от публични личности с многобройните споделяния, споменавания, статуси от известни журналисти, инфлуенсъри, артисти и писатели. Ключов творчески материал в кампанията беше провокативно видео с участието на Михаил Билаловhttps://fb.watch/siWMPoa_CO/, което събра 1 милион гледания в различните платформи, а зрелостниците го разпространяваха и под формата на забавни и креативни мемета.

Във всекидневните анкети се включваха голям брой участници, който достигна до 3500 за някои от упражненията – сериозно число, като се има предвид колко трудно се провокира активност по отношение на грамотността напоследък.

Какво грешим най-много?

За да се постигне реална позитивна промяна относно езиковата ни компетентност, трябва да се направи задълбочен анализ на сегашното състояние на нещата, както и на причините, които са довели до него, смятат д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова.

Едно от най-плашещите наблюдения в рамките на инициативата, което, за съжаление, не е изненада е, че избягваме да се ангажираме с решаване на сложни задачи. Това става много ясно видимо, ако погледнем участието в анкетите, обясняват те. Когато верният отговор в задачата се избира само от четири отделни думи, се включват значителен брой потребители в социалната мрежа. Ако обаче има четири отговора, всеки от които е цяло изречение, броят на участниците спада с три четвърти. Неспособността да се осмисли изречението и липсата на концентрация се потвърждават от факта, че много често участниците в анкетите не забелязват частицата НЕ, изписана с главни букви, която индикира, че се търси в кой от посочените отговори няма грешка.

Прилагането на пунктуационната норма е крайно разколебано и е трудно да се откроят конкретни правила, които не са научени. При правописа положението е сходно, но могат да се дадат някои примери. 42% от анкетираните например не знаят, че думата порасна се пише без „т“, 76 на сто не са наясно с правописа на заимствам и добавят едно излишно „в“ отпред. 51% смятат, че се пише маниЯк вместо правилното маниАк.

Само 30% от хората знаят, че трябва да се членува първата дума в съставно собствено съществително име, например в изречението Министерският съвет прие решение. При граматичните правила се забелязва и неяснота относно правилната употреба на деепричастията. Сериозно затруднено е усвояването на правилата за използване на бройната форма (десет автомобила, но десет приятели), което се вижда и от статистиката на сайта „Как се пише?“ – те са търсени по-често от тези за пълния и краткия член например.

За да станат знанието и грамотността отново ценени, за да повишим бала и да спрем да сме тройкаджии като социум, трябва всеки да направи нещо в своята сфера на влияние – независимо дали това е семейната среда, училището, работното място или публичните изяви, смятат организаторите. Колкото повече авторитетни и популярни личности се включат в общата ни кауза, толкова по-голяма вероятност имаме за успех.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Войната във въздуха на фронта в Украйна - част II