Няма никакви изгледи проблемите, изникващи един след друг във връзка с фалита на КТБ да бъдат решени в обозримо бъдеще. Процедурата по обявяването на несъстоятелност на банката влeзe в решителната си фаза, но проблемите вместо да намаляват, се разрояват все повече и предизвикват все по-голямо объркване сред институциите и заинтересованите страни. Това от една страна показва несъвършенството на българското законодателство по въпросите за банковата несъстоятелност, въпреки наличието на сериозна законодателна рамка в тази посока, а от друга страна създава предпоставки за продължителни съдебни спорове и опасност за бъдещи сериозни загуби на обществени средства.

Основният въпрос, който предизвиква сериозни коментари и противоречиви тълкувания касае сключените цесии и възможностите за тяхното осчетоводяване или евентуално непризнаване от страна на синдиците. Този въпрос има всичко основания да се смята, че ще се превърне в ябълката на раздора и ще породи правни спорове, които ще продължат дълго във времето. Ясно е, че тези цесии намаляват масата на несъстоятелността на КТБ, тъй като правят възможно депозанти със средства в банката значително надхвърлящи гарантирания минимум, да получат по-голяма част от спестяванията си, като същевременно кредитополучатели на банката получават възможността да изплатят своите кредити по балансова стойност, като в последствие, в продължение на месеци, те възстановят цедираните средства на депозантите с определена отстъпка. Без да се навлиза в повече детайли, осчетоводяването на цесиите са против интересите на Фонда за гарантиране на депозитите в банките и против тези на кредиторите от по-нисък ред.

Същевременно трябва да се има предвид, че цесиите са напълно законен инструмент по българското законодателство и от правна гледна точка няма причина синдиците на КТБ да откажат тяхното осчетоводяване. Именно поради тази причина в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет (ЗИД на ЗДБ), предложен от новото правителство и приет на първо четене от НС се предлага промяна на чл. 4 ал.3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ), което изменение постановява, че гаранцията по влога се губи в случай че с него са извършени разпоредителни действия не само след отнемане на лиценза на банката, както е в настоящия закон, а и след като банката е поставена под Специален надзор, съгласно чл. 116, ал.2, т.2. от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Огромният проблем при така направеното предложение е, че то не може да действа ретроспективно, дори и да бъде прието от Народното събрание. Ако все пак синдиците решат да действат съобразно тези изисквания, то вероятността срещу техните действия да бъдат заведени съдебни искове е 100%. Тук трябва да бъде отбелязано, че този цесиите, които са сключени след отнемането на лиценза на КТБ не попадат в тази хипотеза, тъй като в ЗГВБ има изричен текст, според който влоговете, с които са извършени разпоредителни действия след отнемането на лиценза на банката не са гарантирани.

От тази гледна точка на синдиците остава възможността да протестират договорите за цесии пред съда като нищожни във връзка с чл. 26 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тази процедура обаче трябва да съпътства всеки договор и не може да бъде приложена автоматично за всички сключени цесии. Именно в този процес обаче има вероятност съдът да подходи избирателно и да отхвърли определени цесии, докато същевременно уважи други. Това означава, че още много дълго във времето няма да бъде ясно каква точно е масата на несъстоятелността. Същевременно с проточване във времето на съдебната сага вероятността въпросът с цесиите да бъде решен по еднакъв и справедлив начин намалява.

От тази гледна точка най-чистият вариант за решаване на въпроса с цесиите е съдът да обяви банката в несъстоятелност максимално рано, т.е. още в деня на поставянето й под Специален надзор и най-късно преди сключването на първата цесия. Въпросът с антидатирането обаче ще бъде винаги актуален, така че най-сигурният вариант е датата на несъстоятелността да бъде обявена на 20 юни 2014 г. Основният проблем в случая е основанието, на чиято база съдът може да вземе едно подобно решение. Ясно е, че към 20 юни банката не е била в хипотеза на несъстоятелност, а само в ликвидна криза и именно на тази база БНБ взе решение за поставянето й под Специален надзор, който продължи над 4 месеца. Ясно е също така, че счетоводните операции, довели до решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ са към 31.10.2014 г. Към настоящия момент няма основание датата на несъстоятелността да бъде по-ранна. Дори отново да бъде потърсено решени с промяната на някой закон, то тази промяна би следвало да действа в бъдеще време, а не ретроспективно.

На базата на всичко по-горе изложено би било наистина много трудно проблемът с цесиите да бъде решен с законодателни промени. От тази гледна точка политическото говорене в тази връзка има единствено пожелателен характер, отколкото отразява някакво сериозно основание за решаване на въпроса. Оттук следват две възможни хипотези за решение: или съдът да вземе решение за обявяване на несъстоятелността на банката на 20 юни, или, ако датата е всяка друга след това, чрез налагане на съдебна практика делата срещу решението на синдиците да обявят нищожността (ако такива дела все пак бъдат заведени от синдиците) да бъде решавано в полза на синдиците. Законови възможности в това отношение са налични. Остава проблемът обаче, че съдът може да действа избирателно, което да лиши от справедливост целия процес.

В случая изниква и един допълнителен казус и той е свързан с решението на БНБ да възстанови дейността на ТБ Виктория като функционираща банка от 12 декември. Отварянето на банка Виктория е нож с две остриета по начина, по който се прави. БНБ се позовава на клаузите на чл. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) за това, че ТБ Виктория не може да бъде продадена като банка, но същевременно този член (неговата ал.2) не пречи на квесторите на Виктория да разпродават кредитния й портфейл. Тук е необходимо правно тълкуване дали няма колизия в позоваването на закона от страна на БНБ във връзка с продажбата на цялата банка, от една страна и на части от портфейла й, от друга. Изплащането на депозитите на всички депозанти във ТБ Виктория в техния пълен размер би могло да се изтълкува като намаление на масата на несъстоятелността, при условие че банката е собственост 100% на КТБ и ако тези депозити не бъдат изплатени в пълен размер, то ще останат повече средства за кредиторите от по-нисък ред. Освен това в случая е възможно да се промени чл.3, ал.2 от ЗБН, с което да се разреши продажбата на ТБ Виктория като банка. В случая няма проблем с ретроспективното действие на закона, защото той ще важи от сега нататък. Странно е управляващите да се опитват с промяна на закона да решат проблема с цесиите, който по всичко личи, че ще предизвика сериозни съдебни спорове, а да се отказват да решат със законодателни мерки продажбата на ТБ Виктория като банка, при условие че тази промяна е напълно възможна и безболезнена. Единствената причина това да не се прави най-вероятно е свързана с факта, че частите от портфейла на ТБ Виктория вече са продадени. Защо обаче се стигна дотук остава сериозен въпрос, който ще търси своя отговор.

Явно е, че сагата КТБ вместо да намира своите отговори, продължава да се заплита. Ясно е също така, че излизането от тази сага при всички случаи ще доведе до нарушаване на съществуващите закони в един или друг аспект, от който ще се облагодетелстват определи лица и фирми. Единствено силният обществен натиск за прозрачност на процеса може да намали тези нарушения и да държи отговорните фактори под наблюдение, така че да ограничи максимално възможностите за закононарушения, както и да насочи светлините към тези, които допускат или ще допуснат такива закононарушения, изисквайки да поемат пълна отговорност за своите действия.

Текстът е взет с разрешението на автора от личния му блог