Поклонението пред Антон Дончев ще бъде е днес, 24 октомври, от 10 до 13 ч в централната сграда на Българската академия на науките (ул. "15-ти ноември" №1), съобщи ръководството ѝ днес. Във фоайето на БАН ще бъде поставена книга за изказване на съболезнования. След това, от 13:30 ч ще има поклонение в църквата "Света София".

Писателят академик почина на 20 октомври на 92-годишна възраст.

Подготвя се издаването на откъси от последната му и непубликувана книга, съобщи основателят на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски. Преди да си отиде, акад. Дончев е работил по том за Вълчан Войвода и неговото митично златно съкровище.

"Надявам се да издадем книгата. Той пишеше на ръка и някъде диктуваше. Когато разчетем и обединим всичко, което е останало от отделните глави, ще видим в каква степен те са завършени. Аз говорих много пъти с него. Той работеше усилено, но последните няколко месеца, когато болестта го налегна по-сериозно, не можеше много силно да работи върху романа. Така че тепърва предстои да видим какво всъщност е останало като негово последно завещание. Ще се опитаме да разчетем всичко и естествено – което е подходящо за публикуване и цялостно, ще го публикуваме", коментира Гранитски пред БТА.

"Отиде си един от последните мохикани на високата българска класика", каза още Гранитски и определи автора на „Време разделно“ като писател, следвал традицията на романисти като Димитър Талев, Димитър Димов, Емилиян Станев, Николай Хайтов, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева и Дончо Цончев.

Антон Николов Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. През 1948 г. завършва гимназия във Велико Търново, а през 1953 г. – „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Първите му литературни опити датират от юношеските му години. Влечението към литературата надделява и Дончев се отказва от поста съдия във Велико Търново, за да пише. Следват години работа като редактор, журналист, сценарист. Той пише разкази, статии, детски книги, сценарии за филми и тв сериали.

От сценарии на Антон Дончев са филмите „Калоян“, „Глутницата“, „От другата страна на огледалото“, петсерийния „Завръщане от Рим“, заснет с участието на Италия, шестсерийния „Милионите на Привалов“, заснет с участието на ГФР и ГДР и знаменитият филм „Време разделно“, с който Антон Дончев постига международна и национална популярност.

Първата си книга „Пробуждане“ Дончев пише на 25-годишна възраст в съавторство. Влечението към исторически романи е негова съдба. Следва „Сказание за времето на Самуила“, претърпяла 8 издания и над 500 000 екземпляра.

„Време разделно“ се ражда за малко повече от месец, когато авторът е на 33 г. Романът е многократно издаван и световно известен.

Междувременно се раждат четиритомникът „Сказание за Хан Аспарух, Княз Слав и жрецът Терес“, която той създава в продължение на 13 години, и поредица от романи като „Девет лица на човека“, „Николай Рьорих“, „Странният рицар на свещената книга“, „Легенда за двете съкровища“, „Трите живота на Кракра“, „Сказания за Александър Македонски“. В тях акад. Дончев представя историята през погледа на съвременник, съпреживява ценностите, които сближават хората от миналото и днес. В книгите му има фактология, митология, история, народопсихология и други области на познанието.

"Това творчество ни дава право да разглеждаме акад. Антон Дончев като патриарх на съвременната българска литература", пишат от БАН.

През 2000 г. Антон Дончев е избран за академик на Българската академия на науките.

През годините акад. Дончев е получавал награди и отличия, между които: наградата за балканска литература „Балканика“, орден „Стара планина“ първа степен, голямата награда на Софийския университет за литература и почетния знак на синя лента, националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г., Доктор хонорис кауза на УНИБИТ, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина, доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет, държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ и др.

"С кончината на акад. Антон Дончев Българската академия на науките, българският народ и българската култура загубиха един от най-видните си представители и изключително достоен човек", пишат от ръководството на БАН и Събранието на академиците и член-кореспондентите.