Православният свят ликува: Христос възкръсна!

Християнският православен свят празнува днес възкресението на Божия син и Спасител Исус Христос.

Четирите новозаветни евангелия, които разказват за живота и служението на Божия Син на земята - написани от Матей, Марк, Лука и Йоан - предават през поколенията в последните си глави историята за възкресението, всяко от своята перспектива. Взети заедно, "парчетата от пъзела" в тези четири разказа рисуват завършената картина на събитията, станали преди повече от 2000 години.

Рано сутринта, по изгрев слънце в неделя, на третия ден след разпятието жени отиват при гробницата, в която е положен Исус, за да помажат тялото Му с аромати. Те са Мария Магдалена, майката на Яков Мария и Саломия – последователки на Исус, които прислужват на Божия Син по време на земното му служение и които остават край кръста Му до смъртта Му. По пътя се питат: „Кой ще ни отвали камъка от гробната врата“, защото той е твърде голям и отместването му не е по силите им.

В отговор на този въпрос Евангелието от Матей описва предшестващо идването на жените събитие - става голямо земетресение, от небето слиза ангел „с вид на светкавица и облекло бяло като сняг“, който премества камъка от входа на гробницата.

Отпред пазят стражари, които се разтреперват и „стават като мъртви“.

Пристигналите междувременно жените виждат отваления камък. Влизат в гробницата и не намират тяло. Докато са в недоумение за това, пред тях застават двама ангели, които Лука описва като „двама мъже с ослепително облекло“, които питат жените: „Защо търсите живия между мъртвите?“.

„Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне“, добавят те.

Евангелие от Марк предава тази част от историята с думите, че вътре в гробницата жените виждат ангел, когото авторът описва като „юноша“ в дълга бяла дреха, седнал отдясно, който успокоява обзетите от страх жени с думите: „Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където го положиха“.

Ангелът им заръчва да отидат при учениците на Исус и да им кажат, че техният Господ отива преди тях в Галилея, където ще Го видят.

Жените тръгват бързо да изпълнят поръчението с трепет и голяма радост. По пътя възкръсналият Христос се явява за първи път на човек. Първа Го вижда Мария Магдалена, както свидетелства Марк в евангелието си. Христос им дава същото поръчение, което са получили от ангела при празния гроб:

„И, ето, Исус ги срещна и каза: „Здравейте!“. А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: „Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят“.

Жените предават посланието на учениците, вече наречени "апостоли", но 11-те (12-ият, предателят Юда Искариотски, се самоубива, след като предава Исус) не вярват на жените. „Тези думи им се видяха като празни приказки“, отбелязва Евангелието от Лука.

За да се уверят сами, апостолите Петър и Йоан хукват към гроба. Йоан – който нарича себе си в своето евангелие, където е описана тази част от историята, „ученикът, когото обичаше Исус“ - стига пръв и надниква. Вижда сгънатите плащеници, но не влиза. След него пристига Петър и влиза. Вижда плащениците и свитата на отделно място кърпа за глава. Влиза и Йоан, за когото се казва: „и видя и повярва“.

Преди да се възнесе на небето, възкръсналият Христос се явява още много дни – на Петър, след това и на останалите Си ученици, а също – на повече от 500 души наведнъж, както пише апостол Павел до коринтяните (1 Коринтяни 15:5, 6).

Колкото до припадналите в момента на големия трус и слизането на ангела стражари, Евангелието от Матей разказва, че те отиват в града и разказват на главните свещеници за станалото. След съвещание религиозните водачи им дават „доста пари“, за да разказват, че учениците на Исус са откраднали тялото Му през нощта, когато са спели. Обещават при неприятности пред управителя да го убедят, че са невинни и да ги отърват от гнева му. Стражарите вземат подкупа и постъпват според указанията. „И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес“, отбелязва Матей.

Библейският разказ за смисъла от разпятието и възкресението не приключва тук. Новозаветните книги разгръщат детайлно въпроса за смисъла от жертвата на Христос - спасението на човешката душа, което се получава чрез вяра - и разкриват мотива на Бога за нея: любовта му към човека.

"Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него" - пише в евангелието си Йоан 3:16, 17.

Необходимо ли е изкупление чрез вяра в Христос на всеки? Не е ли достатъчно просто да бъде добър: да не краде, да не лъже, да помага на хора в нужда? Апостол Павел дава детайлно разяснение по този въпрос в посланията си и накратко категоричният му отговор е "НЕ, не е достатъчно".

В посланието си до римляните той пише, че греховността не е следствие от постъпките на човека, а от грехопадението при сътворението на света. А грехът, добавя той, води към смърт ("Заплатата на греха е смърт - Римл. 6:23):

"чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха ... от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама" (Римл. 5:12, 13)

Опрощението на греха не може да стане на базата на добри дела, които някак да "компенсират" злото.

"Човек не се оправдава чрез дела по закона (бел. ред. има се предвид Мойсеевия закон), а само чрез вяра в Исуса Христа" - пише ап. Павел до галатяните (2:16) и подчертава, че "чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар" и до галатяните, и в посланието си до римляните (Римл. 3:30). "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост" - добавя ап. Павел в посланието си до Тит 3:5.

Делата имат безспорна роля, но като следствие и плод на променения мироглед и начин на живот на повярвалия. Вярата и добрите дела са взаимно свързани, едното е следствие на другото и ап. Яков пише подробно по този въпрос в посланието си.

Колкото до прощението на греховете, то изисква проливане на кръв - "с кръв всичко се очиства; и без проливане на кръв няма прощение" - добавя авторът на Посланието към евреите в девета глава, 22 стих.

Аудиторията му е била напълно наясно със значението на тези думи, бидейки съставена от евреи, познаващи отлично старозаветния закон и неговите изисквания към жертвоприношението за грях, за да бъде прието от Бога, а именно жертвеното животно да е без никакъв недостатък. Съвършен, без грях/недостатък не е никой в цялото човечество освен един: Божият Син и неговата жертва (за разлика от описаните в Мойсеевия закон) е взеобхватна и вечна, са разбирали те.

Авторите на новозаветните книги многократно подчертават, че спасението е дар от Бога. Подарък, който се получава единствено чрез вяра в Исус Христос - разпънатият на кръст, за да изкупи греховете, и възкръснал Божи Син - и изповед:

"И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {или: открито на} човеците, чрез което трябва да се спасим". (Деяния 4:12)

"Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява". (Римляни 10:9, 10)

А ролята на разпятието, от една страна, и на възкресението на Христос, което празнуваме днес, ап. Павел определя така:

"Който (Исус Христос - б. а.) биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни". (Римл. 4:25)

Следете новините ни в GoogleNews