Какви са по-дълготрайните тенденции, разкриващи проблемите и предизвикателствата пред младите хора, обсъдиха днес участници в конференция, организирана от Националния младежки форум.
Бяха обсъдени възможностите пред младежките обединения, влиянието на младежите във външната политика на държавата, както и пропуските на държавните институции, които могат да бъдат запълнени от младежки съвети. Сред панелистите бяха представители на младежки съвети на Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, както и председателят на Европейския младежки форум - Рареш Войку.
През 2024 г. младежи от България бяха анкетирани заедно с младежи от други страни от Югоизточна Европа и Централна и Източна Европа от Friedrich-Ebert-Stiftung (FES), които провеждат многобройни проучвания на младежта по целия свят от 2009 г. насам.
По данни на НСИ в България към 2023 г. младежите в страната са 872 339 - 13,5% от населението на страната (15,4% през 2018 г. и 17% през 2014 г.), като през 2024 г. по-голямата част от младите българи (56%) живеят в големи градове.
Долупосочените данни са от доклад на емпирично социологическо проучване, проведено от агенция IPSOS онлайн в периода 9 февруари–25 март 2024 г.
Интервюираните в България са 750 души на възраст 14-29 г. Извадката е представителна за възрастовата група на младежите в страната по пол, възраст, регион и образование.
Образование
Анализът показва, че днешната българска младеж е по-образована от родителите си, но същевременно изпитва ниска удовлетвореност от качеството на образованието (21%) и смята, че корупцията е широко разпространена (57%).

Въпреки че мнозинството смята висшето образование за важно (56%), интересът към реално инвестиране на време в подготовка е нисък. Образователната мобилност остава ограничена и не е особено привлекателна за младите.
Заетост и мобилност
Проблемите в образованието се засилват заради усещане за несъответствие с пазара на труда. Почти половината млади работещи българи (48%) не работят по специалността си. Данните показват не само разминаване между образование и пазар, но и стремеж към по-бърза и доходна работа. Макар че експертните умения са водещ фактор за намиране на работа (51%), това не показва масова вяра, че компетентността е единственото условие за пълноценна заетост. Търсенето на работа в много случаи е ориентирано към по-високи доходи и по-бръза реализация, не толкова към последователна кариера и професионално развитие.

Отчита силно нарастване на намеренията за емиграция. Едва 26% от младите не планират да емигрират спрямо 61% през 2018 г. Над 80% от желаещите да емигрират нямат ясни планове и подготовка. Това е тревожно и се обяснява както с общата криза в страната, така и с желанието за по-добро, но неясно оползотворяване на натрупаните възможности. Делът на висококвалифицираните сред потенциалните емигранти също расте.
Семейството и плановете за него
Тенденцията за добри отношения между младите хора и техните родители се запазва. Напускането на родителския дом често се отлага не само за удобство, но и по финансови причини. 40% от живеещите с родителите си биха живели самостоятелно при по-добри финансови условия (спрямо 28% през 2018 г.). В плановете си за бъдещето младите по-често посочват желание за официален брак и две деца, макар това да не отговаря напълно на настоящите практики.

Основните фактори сред младежта в България при избора на партньор през 2024 г. са посочени в следния низходящ ред: ниво на образование - 56%, семейно одобрение - 39%, икономическа ситуация - 38% (в сравнение с 55% през 2018 г.), национална принадлежност 34% (в сравнение с 58% през 2018 г.), религиозна принадлежност - 30% (в сравнение с 48% през 2018 г.) и девственост - 17%, която със сигурност не е била огромен фактор през последните години. Очевидно, отношението към семейството не е традиционалистко, а по-скоро утилитарно.
Базови ценности, нагласи и възприятия
Тенденциите към по-голям индивидуализъм, тревожност и затваряне в тясната среда са характерни за ценностните ориентации на младите българи през последните години. Защитата на правата (24%) и сигурността (20%) заемат водещите места. Колективните и по-абстрактни ценности остават на заден план, без да изчезват напълно. Демокрацията е най-важната ценност за 5% от младите хора.

Използването на връзки, за да се "постигне целта", е прието балансирано от 27% от младежите. Екзистенциалните страхове, свързани със здравето (47%), живота им (44%) и бъдещето им (за 42%) заемат водещи места в структурата на страховете на младите хора. Тревожността нараства сред по-активните, по-заможните, по-прогресивните и по-образованите групи млади хора. По отношение на очакванията за бъдещето, 70% са оптимистични за себе си и само 29% за обществото.
Политически нагласи и участие на младите хора
Интересът на младите хора към политиката е нараснал от 7% на 21% за 6 години. Въпреки това, убеждението, че политическата система е откъсната от проблемите на младите хора, е устойчиво.

България се вписва в регионалната тенденция към дясно политическо мислене: 24% от младите са десни, а 15% — леви. Причините са по-скоро културни, а не икономически. Чувството за несигурност и политическа криза засилва спада в доверието към основните институции. Големият спад в доверието към ЕС (до 24%) се дължи поне частично на това, че съюзът вече не се възприема като място, което решава проблемите на България. Едва 15% от младите българи виждат себе си напълно като европейци, докато 16% изобщо не се смятат за такива. Има възможност младите да бъдат привлечени към индивидуални и неформални форми на политическа активност, вместо към традиционните канали. В доста случаи българската идентичност се възприема като противопоставена на европейската, а не като нейна част.
Специфични теми и проблеми пред българската младеж
Отношение към бежанци
В мнозинството си българските младежи (61%) по-скоро са отрицателно настроени към приема на бежанци.

Чувството за съпричастност съществува, но често е поставено под материални или други уговорки.
Възрастта и правото на гласуване
Предложението за намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години среща скептицизъм сред младите. 48,6% смятат, че ще увеличи дела на неориентираните избиратели, 47,2% – че ще създаде условия за злоупотреба, а 46,3% – че политиците ще могат да манипулират най-младите.

В същото време, 35,8% от 14–18 годишните вярват, че ще увеличи интереса и участието на младите, като най-съгласни са консервативните млади жени (30%) и образованите градски прогресивисти (29,5%).
Новото модерно - работа от вкъщи
След пандемията 47,4% от младите хора биха работили от вкъщи заради контрол над графика и условията, а 20,4% – ако това е свързано с бъдещото развитие на пазара на труда.

При 25–29 годишните опитът прави свободата на графика особено важен фактор.
Изкуственият интелект
Младите хора се отнасят към изкуствения интелект положително, но умерено, с 28,5% в средата между оптимизъм и песимизъм, 18,3% напълно негативни и 17,9% напълно позитивни.

Най-ентусиазирани са до 18 години и високообразованите, за които ИИ улеснява живота и работата.
Климатични промени
Половината българска младеж смята, че климатичните промени се дължат основно на човека, 28% – на комбинация между човешка дейност и природни явления, 9% – главно на природни процеси, а едва 2% отричат съществуването им.

Те се притесняват от климатичните промени, но са предпазливи в оценките си за техните причини.
Игри на късмета и хазарт
Хазартните игри са широко разпространени сред младите в България, особено по-малко образовани мъже и хора с трудни материални условия.

24% смятат, че хазартът дава възможности за печалба, недостъпни чрез честен труд, а 40% не са съгласни.
Тези данни сочат, че българската младеж намалява и се концентрира в градовете, изправена е пред несигурност, кризи и ограничени възможности. Тя е по-индивидуалистична, прагматична и материалистична, с намаляващо доверие към институциите, но остава нерадикализирана и се стреми към независимост и интеграция в обществото.
Анна Сечински
Анна Сечински е студент по социология и начинаещ журналист. Интересува се главно от култура, световна политика и социални проблеми.
















Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
2956
2
14.11 2025 в 18:39
-1043
1
14.11 2025 в 17:42
САЩ се стремят да отделят своята сигурност от тази на Европа
Абровски даде заден за проверките на мляко на границата, разказа как властите гонили цистерни
Бордовете на болниците не вършат работа, само взимат пари, според проф. Хинков
САЩ и Иран постигнаха мирно споразумение, подписват го в петък в Швейцария
В Солун задържаха българин, снимал с дрон военни обекти
Радев: Надявам се да представим редовен бюджет до края на юни