Расте изумлението в академичните среди от проектите на образователния министър Николай Денков за нова национална методика за атестация на преподавателите и за промени в минималните национални изисквания към кандидатите за главен асистент, доцент и професор. Цели 11 страници със забележки и въпроси по тях написа Минно-геоложкият университет (МГУ). Получихме ги от ректора проф. Ивайло Копрев, когото потърсихме за коментар по публикуваните за обществено обсъждане проекти. Негови колеги ректори от други университети и висши училища вече изразиха позициите си пред OFFNews.

Методиката за атестация

В проекторешението е записано, че се приемат критерии, показатели и методика за атестиране на академичния състав в държавните висши училища.

Коментар и въпроси от МГУ: Само академичният състав в държавните висши училища ли ще бъде атестиран? Академичният състав в частните висши училища няма ли да подлежи на същата атестация? (От отговор на МОН до OFFNews става ясно, че на практика отговорът е НЕ.) Ако няма, това създава среда за налагане на двоен стандарт във висшето образование на национално ниво. Сега всички членове на академичния състав в България, независимо дали работят в държавно или частно висше учебно заведение, покриват еднакви критерии и биват записвани в НАЦИД при заемане на академична длъжност и при придобиване на научна степен. Означава ли, че съгласно тези промени преподавателите в частни висши училища ще бъдат атестирани по други свои вътрешни критерии, които могат да са по-ниски от заложените в предложението и които те сами могат да определят? Не създава ли това колизия на интереси и неравнопоставеност между членовете на академичната общност в България? От това предложение би следвало автоматично, че качеството на образователната услуга, която се предлага като краен продукт и която МОН цели да подобри с тези атестации, ще бъда различно и несъпоставимо между държавни и частни училища.

В допълнение - налагането на външно зададени критерии за атестация не е законосъобразно според действащото законодателство и подкопава автономията на образователната институция, според която тя може да определя това сама.

Според точка 4 от проекта в срок до два месеца от приемане на решението всяко висше училище трябва да представи в МОН правилник за атестиране на академичния състав, съобразен с предложените от министър Денков и приети критерии, показатели и методика.

Коментар: Срокът, който е заложен, е твърде кратък и нереалистичен за приемане на такива значими за развитието на висшето образование решения. Те трябва да бъдат обект на широка и задълбочена дискусия и оценка в академичната среда на съответното висше училище. Очаква се академичният състав на всяко висше учебно заведение да излезе със становище за собствените си критерии и показатели и какви стойности да бъдат предложени и приети, от което ще зависи както тяхното бъдещо развитие, така и финансирането на институцията. Те могат да бъдат по-високи от заложените в предложението, но за целта следва да се направи внимателна преценка с колко по-високи да бъдат те, което ще изисква допълнителен анализ. За този анализ е необходимо време, за да не се допуснат трудно поправими грешки и пропуски в правилниците на висшите училища.

Според методиката при отрицателна оценка на преподавател се прави нова атестация през следващата календарна година.

Коментар и въпроси: След като един преподавател е получил отрицателна оценка при атестация, която се основава на една или повече отрицателни оценки по показатели от I до V, как се очаква в рамките на една календарна година той/тя да се „поправи“? Написването и публикуването дори само на една публикация в Scopus/Web of Science (оценена само с 10 точки например) изисква обикновено повече от една година. Ако същата публикация е в сборник от международна конференция, оценката за това дали въпросното издание ще бъде включено или не в световните бази данни надхвърля една, а в някои случаи дори две години. Това налага извода, че отрицателно оцененият преподавател, дори при желание и усилие от своя страна, няма да успее за една календарна година да попълни пропуските си по атестационната карта.

Отделно внимание изисква фактът, че в определени професионални направления изцяло липсват списания в Scopus/Web of Science в България, особено такива, които имат импакт-фактор и ранг, или тези списания са единици (1, 2 броя). Това води до извода, че преподавателят по всяка вероятност ще трябва да се насочи само и единствено към издания, които не са български, да се „бори“ и да чака да бъде публикуван там, от което ще зависи неговото оставане на работа. Приемането на публикация в подобно списание е задача с много неизвестни и не винаги качествата и научната стойност са единствените определящи. Голяма част от изданията, включени в базите данни, изискват много висока за българските жизнени стандарти такса за публикуване (между 200 и 600 и повече евро), които трябва да бъдат осигурени или от бюджета на университета, или от самия автор. Това поставя и финансови изисквания към преподавателя и университета, тъй като ако университетът или преподавателят не могат да платят за иначе приета за публикуване публикация, той/тя няма да може да я публикува и съответно ще получи втора отрицателна атестация. Това води до извода, че е обоснован по-дълъг срок между първата и втората атестация, в която реално да се даде възможност на преподавателя да пренасочи вниманието си към изпълнение на заложените критерии по всеки един показател и обективно да постигне измерим напредък.

Същият коментар може да бъде направен и във връзка с монографиите, учебниците и учебните помагала. Написването на една монография, учебник или учебно помагало и тяхното публикуване изисква повече от една година, в някои приложни области две-три години. Експерименталната дейност изисква много време и внимание, самото публикуване също изисква техническо време, за които една година не е достатъчна.

Продължава на стр. 2