Обезценявате напълно труда ни! Минно-геоложкият университет написа 11 страници с въпроси и коментари към МОН

Продължава от ст. 2

Коментари и въпроси по показател А5

В предложението е посочено, че по отношение на цитиранията, отразени в WoS и Scopus, за всяко професионално направление се използва специфичен параметър К. Известно е, че всяка година параметърът К може да е различен и може да се преизчислява. В тази връзка следва да се направят уточнения по следните въпроси:

1. Къде е публикуван официално параметърът К за 2021 г., за да сме сигурни какви са неговите стойности и да можем да ги използваме за изчисления? Неговите стойности не са изрично посочени в настоящото предложение и това затруднява ориентацията и евентуалните изчисления дали един преподавател покрива критериите или не.

2. Към коя година ще се взема стойността на параметъра К при изчисленията – към годината на цитата, към годината на публикацията, към годината на кандидатстване за длъжност/степен или към някаква друга година? Къде е посочено това в документа?

3. В предложението не са заложени никакви точки за цитати извън WoS и Scopus. В тази връзка се налагат подобни изводи като заключенията, направени по повод категория А1. Значи ли, че публикациите извън WoS и Scopus нямат никакво значение и са напълно обезценени и ненужни за развитието на българската наука? Научните конференции, форуми и симпозиуми също ли можем да считаме за незначими и маловажни, което ще е равносилно на тяхното преустановяване с всички последици за образованието и науката от това?

Коментари и въпроси по показател Б 1: не всички катедри в МГУ имат докторска програма и това автоматично лишава преподавателите в тях от възможността да получат точки по този показател. Една катедра все пак може да съществува и без докторска програма по една или друга причина.

Коментари и въпроси по показател Б 2: не всички катедри в МГУ са имали дипломанти досега. Например катедра „Икономика и управление“ не е имала дипломанти до 2022 г., защото не са били защитавани дипломни работи, а е бил държан държавен изпит. Това означава, че всички преподаватели от катедрата получават 0 точки автоматично, без да имат никаква вина за това и без да са имали реална възможност да получат точки.

Коментари и въпроси по показател Б 3: какво се разбира под „ръководство на постдокторант“, което не е дефинирано никъде. В каква дейност ръководим посторанта, като той/тя вече са защитили официално дисертация? В проект ли го ръководим, в написването на публикации ли или в друга дейност и как ще се доказва документално това ръководство пред научни журита или в атестация?

Коментари и въпроси по показател В: Показател В буди изключителни притеснения. Целият показател В е напълно или в голяма степен неизпълним или трудноизпълним за определени групи специалисти в Област 5, защото те, предвид съществото на научната специалност, не са в състояние да създадат и регистрират патент, полезен модел, промишлен дизайн или програмен продукт. Така например за преподаватели в професионално направление 5.13 Общо инженерство, научна специалност „Индустриален мениджмънт“ е трудно (и дори невъзможно) да създадат и регистрират патент, полезен модел, промишлен дизайн и програмен продукт, защото това в голяма степен не съответства на естеството на техните научни изследвания, нито на техните компетенции. Това предопределя и тяхната негативна атестация по показател В, защото най-много точки са предвидени за такива дейности. Уеднаквяването и поставянето под общ знаменател на толкова много различни специалисти в една област създава проблеми и неравнопоставеност във възможността да изпълнят критериите и да бъдат атестирани положително. За част от тях изпълнението на тези критерии е невъзможно по презумпция.

Коментари и въпроси по показател В 5: Защо се зачитат само проекти с индустриално финансиране? Има и други видове проекти, изпълнявани в едно висше училище, които не са посочени в предложението и съответно не се зачитат. Поставеното изискване за индустриално финансиране е много ограничаващо. Не е ли обективно обосновано да се разшири видът на проектите, за които се дават точки, защото не само индустриалните проекти са единствени и най-важни? Ако по една или друга причина (например, че индустрията няма да има пари да плаща за проекти) няма достатъчно индустриални проекти, то означава ли, че всички заслужаваме да имаме 0 точки и отрицателна атестация?

Коментари и въпроси по показател В 6: Подобно на коментара по показател В5, защо се зачитат само научни и иновационни проекти? Във висшите учебни заведения се изпълняват много образователни проекти, които са с международно финансиране или са по европейска програма. Това всъщност е в основата и на тяхната образователна дейност. Защо образователните проекти са изключени от точкуването и с какво те отстъпват на научните и на иновационните такива, за да бъдат напълно изключени?

Коментари и въпроси по показател В 8: Какво се разбира под „научно-популярна публикация“ и къде е посочено в предложението изрично определение на това коя публикация е научно-популярна и коя не е? Така например, публикацията във вестник/списание научно-популярна ли е или не е? Същото важи и за така наречената „научно-популярната книга“. Какъв е критерият една книга да е научно-популярна и къде е разписан той? Липсата на уточнения кое какво е ще постави много неясноти при точкуването и проверката на точките при процедури.

Коментари и въпроси по показател В 8: Подобно на публикациите извън WoS и Scopus, защо не се зачитат и рецензиите извън WoS и Scopus при точкуването? Отново се поставя въпросът ако една публикация не в WoS и Scopus, това прави ли я автоматично некачествена и неценна, тъй като за нея не се получават никакви точки? Същото важи и за рецензиите на такива публикации, които очевидно също не са ценни и съответно не заслужават да са точкувани.

Коментари и въпроси по показател В 17: Ако това предложение бъде одобрено, конференции няма да се провеждат, защото няма да има желаещи да ги посещават и да участват в тях. Така автоматично и от само себе си показател В 17 ще стане несъществен и точки по него няма да могат да бъдат присъдени, защото никое висше училище или друга институция няма да организира конференции при липса на желаещи да участват и да платят за участие, за което няма да получат нищо насреща.

Общи коментари и въпроси към показател А, Б, В:

1. Защо се обезценяват напълно публикациите извън двете бази данни и на какво основание се прави това? В настоящия и действащ вариант на законодателството за тях се признават точки, макар и не значителни. Значи ли това, че според МОН публикация извън базите данни Web of Science и Scopus има нулев принос към науката и образованието и на какво основание може да се направи такова заключение, след като по-голямата част от списанията и сборниците са рецензирани от уважавани български и чуждестранни учени? Значи ли това, че МОН не признава тяхната професионална оценка на съответните публикации и я отхвърля напълно? Не е ли обосновано все пак в критериите да се включат и публикациите в рецензирани издания, които не са в тези две бази данни, за да не бъдат те несправедливо обезценени или да се включат и някои други бази данни?

2. Как и на какво основание само тези две бази данни са определени за критерий/фактор за ценност и стойност на публикациите и за точкуване? Заслужава внимание дискусията дали не трябва все пак да се включат опции за присъждане на точки за публикации в други също уважавани бази данни, които са рецензирани.

3. Не се ли създава монополно положение на тези бази данни в България, още повече, че в страната списанията, които са включени в тях са много малко и напълно недостатъчно? Процесът на включване на българските списания в тях ще отнеме години, а през това време преподавателите следва да са обект на атестиране. Няма ли това да унищожи дългогодишни български научни списания, които по една или друга причина не са в бази данни и така да се навреди на българската наука повече, отколкото да се помоге за развитието ù?

4. Защо и на какво основание се прави разделение между издателствата на “научни” и “ненаучни”? Какво ще стане с монографиите, публикувани в т.нар. „ненаучни“ издателства и прави ли това самите монографии „ненаучни“ само заради издателството им? Въпросните монографии са рецензирани и приети от научните съвети (катедрен/факултетен) на съответната институция като научни и притежаващи достатъчен научен принос, за да бъдат издадени и са придружени от няколко рецензии. Това поражда много други въпроси и неяснота в тълкуването и точкуването. Между „ненаучната“ и „научната“ монография разликата в точките е огромна, като за нея няма никакво основание, защото всяка монография по презумпция трябва да е съобразена с изискванията по законодателство и да бъде обект на обсъждане и рецензии. Тогава защо и на какво основание се делят монографиите по такъв критерий?

5. Защо не се присъждат никакви точки за цитирания извън WoS и Scopus? Защо и на какво основание не се запази сегашното законово положение и на тях да се дава поне малък брой точки, защото в противен случай тези цитати са напълно обезценени? Не е ли обосновано и справедливо в критериите да се включат и цитатите в други уважавани бази данни и в рецензирани издания?

6. Защо не се присъждат точки за образователни проекти? Висшите учебни заведения са образователни институции и в тях се изпълняват много национални и международни образователни проекти, освен изследователски и иновационни. Не е ли несправедливо и нелогично те да не се зачитат? Смята ли МОН, че образователните проекти не са важни за развитието на ВУЗ и съответно не заслужават никаква оценка при точкуването?

7. Защо се присъждат точки само за ръководство на проекти? Участниците в проекти не е ли нормално и заслужено да получат някакви, макар и по-малък брой точки от ръководителя? Означава ли според МОН, че участниците в проекта нямат никакава роля и принос за проекта, защото не биват оценени? В един проект може да има един ръководител и повече от петдесет участника, всеки със своя принос за изпълнението. Как е възможно тогава само ръководителят да бъде оценен и на какво основание се прави това?

Нещо повече, ако този показател остане в представения в момента вид, много от главните асистенти няма да могат се хабилитират и тяхното кариерно израстване ще бъде затруднено. Очевидно, че в редки случаи главни асистенти и асистенти са ръководители на проекти. По-често, по обективни причини и поради липса на достатъчно опит и действаща хабилитация, те са само участници в тях. Това обаче няма да им даде възможност да получат никакви точки и ще се отрази негативно на атестацията им и на възможността им да се явяват в процедури за академично израстване. Абсолютно недопустимо, несправедливо и необосновано е участието в проекти да не носи никакви точки и по този начин да се поставя под въпрос трудът на участниците, които наравно с ръководителя се стремят проектът да се изпълни качествено и в срок.

8. Защо липсва показател „Участие в редакционна колегия“? Такова участие не доказва ли професионален капацитет и не заслужава ли присъждането на точки и ако да, на какво основание не заслужава?

9. Защо липсва показател „Участие/Членуване в професионална и браншова организация“, какъвто съществува в досегашните и действащи все още критерии? Такова участие/членство не доказва ли професионален капацитет и не заслужава ли присъждането на точки и ако да, на какво основание и с какви мотиви не заслужава?

10. Защо липсва показател „Академични преводи“? Такава дейност на доказва ли професионален капацитет и не заслужава ли присъждането на точки и ако да, на какво основание и с какви мотиви не заслужава?

Следете новините ни в GoogleNews