Нередно е отпускането на средства за заплати да се обвързват с изпълнението на критерии за атестация. В това са убедени ректори, с които разговаряхме във връзка с предложения от министъра на образованието Николай Денков проект за национална методика за атестация и с проекта му промени в правилника към Закона за развитието на академичния състав, които завишават минималните национални изисквания към кандидатите за академичните длъжности. Ето какво споделят те:

Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет и председател на Съвета на ректорите в Република България:

Проф. Герджиков, обсъждали ли сте с колегите си ректори създаването на национална методика за атестация на университетските преподаватели?

На последните събирания, включително на Съвета на ректорите през февруари, всички ректори казаха, че са съгласни, че трябва да има промяна в атестацията и никой не възрази срещу това да има национални критерии при нея. Идеята е както има наукометрични показатели за израстването в степен или длъжност, така да има подобни показатели, макар и по-ниски, за атестацията на преподавателите. В момента тя е много различна в различните университети и затова идеята е да има отново минимални показатели, както при израстването. Идеята е показателите при атестацията да бъдат процент от показателите при израстването. На мен това ми звучи логично и не виждам нищо тревожно.

Как оценявате внесените от министър Денков проекти?

Запознах се внимателно само областта на хуманитарните науки и там виждам ред неща, които трябва да се оправят, включително несъответствие между хуманитарни и социални науки, а би трябвало да са доста близки. Има недостатъци и ще ги оправим. Ще има достатъчно време за обществено обсъждане, в което ще отстраним евентуалните недостатъци на проекта.

Редно ли е да се обвързва получаването на допълнителните 20 млн. лева от бюджета за заплати в университетите със съгласието им да приемат новите национални критерии - изискване, заложено в Закона за държавния бюджет за 2022 година?

Става дума за две съвършено различни неща. Едното е осигуряването на необходимата сума за постигане на определена начална заплата за длъжностите, особено за длъжността "асистент". Другото е необходимостта от национални показатели за атестацията. Аз не бих обединявал двете неща. Защо те са обвързани в Закона за бюджета никой не знае.

Началните заплати трябва да се осигурят независимо от нищо - независимо от комплексната оценка, независимо от атестацията. Комплексната оценка може да осигури в някои университети повече средства, включително и за заплати, но началните заплати са нещо различно. Те трябва да са осигурени навсякъде.

В редица институции беше внесена подписка на над 100 преподаватели срещу текста от Закона за бюджета, който дава правото на Министерския съвет да налага на университетите методика за атестация на преподавателите. Подкрепяте ли я?

Според мен това няма да доведе до нищо, защото в подписката, общо взето, се казва, че това, което е записано в Закона за бюджета е неправилно. Това дали един закон е противоконституционен или не не се решава с подписки.

Има различия между предложената методика и действащия по закон режим за атестациите. Ако и двете са в сила, Вие как ще атестирате?

Предполагам, че ще намерят начин да решат подобни юридически несъответствия. Най-малкото Законът за висшето образование в момента е в парламента и се изменя. Вероятно ще решат този въпрос.

Намирате ли за разумно атестирането на асистентите, които се назначават на срочни трудови договори? Защо да го атестирате след три години плюс още една, когато договорът му ще изтече и ако не е защитил, така или иначе, няма да може да продължи?

Да, би могло да няма въобще атестация за четирите години на асистентите, а ако има, да бъде съвсем лека. Доколкото разбирам, това беше и замисълът в началото.

Проф. Миглена Темелкова, ректор Висшето училище по телекомуникации и пощи:

Проф. Темелкова, как ще коментирате проекта на нова методика за атестация на преподавателите на МОН, завишаването на минималните изисквания към кандидатите за академични длъжности и обвързването на допълнителните 20 млн. лева от бюджета за заплати с промяната на правилниците ви по отношение на атестацията?

На първо място, не е съобразена спецификата на висшите училища. Всички те са приведени под общ знаменател. Стратегията за висшето образование предвижда три вида висши училища - научно-изследователски, практико-приложни и образователни. До момента в България са определени само научно-изследователските висши училища и по този начин, с това унифициране на критериите спрямо всички, преподавателите в определени висши училища могат да се почувстват дискриминирани, поради факта, че работят в различни висши училища.

Липсата на кореспонденцията между стратегията и критериите за оценяване и атестиране на преподавателите в различните висши училища ще доведе и вече води до сериозно напрежение в академичната общност. Факт е една подписка, която мисля, че циркулираше във висшите училища преди публикуването на настоящия проект за обществено обсъждане. Тепърва зрее недоволство.

Във Висшето училище по телекомуникации и пощи всеки нормативен акт, който е предлаган от законодателя или МОН, се обсъжда на Академичен съвет, а ако трябва, ще свикаме и Общо събрание, защото привеждането на правилника на висшето училище с съответствие с това решение на Министерския съвет не е едноличен акт на ректора, а трябва да бъде плод на колективно решение. Това е от една страна. А от друга, за мен, като ректор, възниква въпросът, че решението касае нещо еднократно.

Да, предлага се с решение на Министерския съвет - акт с еднократно действие и обвързан със Закона за бюджета, който пък има срок на изпълнение до края на календарната година - да промените правилата си за атестация на преподавателите.

Точно така. Въпросът, който възниква за мен като ректор е ако ВУТП приведе правилника си според това РМС, какво ще се случи догодина? Ново РМС ще въведе нови критерии ли? Или трябва, след като престане действието на бюджета за 2022, отново най-висшият колективен орган да смени правилника на висшето училище по отношение на атестациите?

Налагане на правила за атестация от Министерския съвет посяга ли на академичната автономия?

Академичната свобода се отнема, защото сега законът препраща към правилниците на висшите училища. Всяко от тях има правото да атестира по своите правила, като съобрази етапа на развитието си и заложи такива критерии към своите преподаватели, които ще удовлетворяват неговите стратегически приоритети като цели като намерения за развитие, като визия за бъдещето. С новата методика няма как да бъде съобразена спецификата на всяко едно висше училище, защото критериите и най-вече процентите са унифицирани.

На трето място, на фона на ниските заплати на преподавателите в сравнение с учителските постигането на тези критерии за петгодишен период ще доведе не до интерес към асистентската и преподавателската длъжност, а напротив - към отлив дори на сега работещи във висшите училища асистенти и хабилитирани лица, защото тези критерии са прекалено високи и означават много голяма инвестиция от време. Един преподавател ще трябва да ощети семейството си, за да постигне изискуемите 60% за най-високата атестационна оценка за петгодишен период.

За 60% трябва да имаш повече от половината от монография, което означава цяла монография. Една монография е резултат от изследвания от най-малко две, три, четири, та и повече години. Няма как да задължим и изглежда нелепо един академичен преподавател - и то преподавател, а не изследовател - на всеки петгодишен период да бълва по една монография. Рискуваме да постигнем един емблематичен случай за българската академична практика - да накараме академичните преподаватели да имат стотици публикации без кой знае каква стойност.

От друга страна, последващата група статии и доклади в реферирани издания, примерно средно 60% в едно инженерно направление са шест статии в Scopus. Една публикация в Scopus е над 1000 евро. Само една! Представете си каква инвестиция трябва да направи едно висше училище в един преподавател, за да може да му осигури условия да постигне тези 60%! Преподавателят не може с ниската си заплата да самофинансира развитието си, което му се залага императивно с това решение. И достигаме до огромния абсурд - баснословен финансов ресурс се изсипва в научно-изследователските висши училища, които могат да си позволят тази инвестиция за своите преподаватели, но останалите висши училища просто научно ще вегетират, защото няма да имат финансова възможност да осигурят условия за публикуване на своите преподаватели.

Как ще реагира ВУТП, ако методиката бъде приета?

Опцията, която е дадена на всяко висше училище, е да реши дали да приведе правилника си в съответствие с това решение. Не мога да кажа какво ще бъде решението на Общото събрание на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Възможно е то да реши да не привежда правилника си в съответствие и да не вземе част от тези 20 милиона лева. Това могат да си го позволят висши училища, които стоят финансово добре.

Как гледате на факта, че частните висши училища са изключени от обхвата на проекта на методика?

Това е дискриминация. Ще има много жалби в Комисията за защита от дискриминация. 

Кога се очаква да имате решение във висшето училище?

Академичният ни съвет е към средата на май, след Съвета на ректорите.

Проф. Венцислав Вълчев, ректор на Техническия университет във Варна:

Проф. Вълчев, как оценявате проекта за методика за атестиране и промените в изискванията към кандидатите за академични длъжности?

Виждам, че проектът за атестиране върви в комплект с минималните изисквания, които са увеличени. Условията за атестиране, сами по себе си, не са много страшни, но понеже са обвързани с минималните изисквания, които са увеличени, вече се получава комбинация, която би затруднила някои хора. От друга страна, някой би могъл да каже, че е полезна, тъй като трябва да правят повече наука. Тълкуването на проекта е двуяко.

Методиката се прокарва с административен акт с еднократно действие. А говорим за пари за заплати и едва ли се очаква след края на 2022 г. те да бъдат намалени. Как ще се справите в тази ситуация като работодател?

Да. Самият факт е смущаващ. Съгласен съм, че обвързването на заплащането с атестирането е неприемливо.

Преплитат се Законът за държавния бюджет с правомощията на Министерски съвет. В първия има допълнителни средства под условие - университетите да приемат националната методика. Това не ни харесва много, но е прието от Народното събрание. Тук някои колеги, в университета, се включиха в подписка срещу този текст. От наша гледна точка той е спорен, не ми харесва постановката. Казва се: "Има едни средства. Ще ги получите, ако приемете единните условия" и обикновената академична личност в университета казва: "Нали имаме автономия, защо да ни принуждават?" Тук някъде се крие разривът между закона за държавния бюджет и понятието "автономия".

Методиката създава различен ред за атестация от този в Закона за висшето образование. Как двата режима ще действат паралелно? Как ще атестирате в ТУ-Варна и на какво основание?

В закона се казва, че държавните висши училища си правят правилници и ние имаме такъв. Има какво да се тълкува. Повечето колеги днес (бел. ред. в петък) го гледат. Ще изчакам становището им, преди да коментирам в детайли.

Дискутирали ли сте методиката в Съвета на ректорите?

Не, не знам да има такава дискусия. Не са дискутирани формата и детайлите. Знаем, че има работна група, която ги работи.

В отговор на поканата ни за интервю ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Ивайло Копрев ни изпрати 11 страници с въпроси и бележки от университета към МОН. Може да ги видите ТУК.