Продължава от стр. 1

Минималните изисквания към кандидатите за главен асистент, доцент и професор

Ето как изглеждат те за областта, която касае МГУ - "Технически науки":

Специфичните изисквания при установяване на показателите по отношение на главните асистенти не изискват изпълнение на допълнителни показатели след придобиване на докторска степен.

Коментар от МГУ: Не се ли обезценява напълно длъжността „главен асистент“ и какви ще са разликите между „асистент“ и „главен асистент“, след като към бъдещия главен асистент не се залагат никакви критерии? Какво различава едната от другата длъжност при това положение?

Коментари и въпроси по показател А1: ПЪЛНО ОБЕЗЦЕНЯВАНЕ на всички публикации, които не са в световни бази данни (Scopus и Web Of Science) или са в други бази данни. Към настоящия момент в световен мащаб съществуват над 100 бази данни в различни направления на науката или интердисциплинарни такива. От всички тях се дават точки за публикации само в две, определени като най-значимите. Това обезценява напълно труда по всяка друга публикация, без да се дава реална оценка колко качествена е тя и какъв принос към научното познание има. Приносът очевидно бива измерен само през фактическото включване в съответните бази данни. Логиката, която се следва според предложението е, че ако една публикация не е в Scopus/Web Of Science, тя няма никаква ценност, роля за развитието на научното/професионалното направление и приложна стойност. На практика според предложението се получава, че един преподавател, който има 100 публикации в различни от посочените две бази данни, заслужава 0 точки за труда си, а друг, който има само една публикация в Scopus, заслужава да получи от 10 до 60 точки. Тази логика на построяване на методологията налага повдигането на следните допълнителни въпроси:

1. Това не поставя ли посочените две бази данни в монополно положение на българския пазар на научни и образователни услуги и публикационна дейност и активност?

2. Няма ли сега всички български списания да са изправени пред проблема по най-бързия начин да бъдат включени в съответните бази данни, за да останат на пазара, за което често трябва да се платят огромни (непосилни) за издателствата суми, освен че трябва да се изпълнят редица процедури за кандидатстване, което изисква време? През това време, в което списанията ще правят опити да се включат в базите данни, явно ще се очаква учените да публикуват само в чужбина, защото няма да има къде да публикуват в България.

3. Не убива ли това смисъла от организирането на научни форуми, конференции и симпозиуми в България, без значение национални или международни? Има ли реален смисъл учените да се включват в тях, да се трудят и да пишат доклади, които нямат да им донесат никаква полза според критериите за атестация и заемане на академични длъжности? Това би означавало пълно заличаване на вече повече от 60-, 70-годишна практика на срещи на българската научна общност на конференции, обмен на идеи, представяне на постижения, изграждане на професионални мрежи чрез запознаства, които прерастват в общи проекти и публикации. Резултатът от такъв подход ще е плачевен за българската наука и образование – няма да има повече никакви научни форуми в България, защото няма да има смисъл от тях и няма да има желаещи да участват.

Коментари и въпроси по показател А2:

1. Какво точно се разбира под „монография, включена в категория А и Б от списък с научни издателства“? Тълкуване на категория А и Б в настоящия документ липсва, списък с научните издателства - също.

2. Кои издателства попадат в категория „научни“? От предложението правим извода, че съответно явно други ще са „ненаучни“? По какъв официално приет критерий приемаме, че едни са „научни“ и други не? Къде в предложения документ е посочен списъкът на приетите за „научни“ издателства?

3. Къде е/ще бъде публикуван и обнародван списъка с така наречени „научни издателства“ и критериите за определяне на едно издателство като научно? Академичната общност не е запозната предварирелно с него и досега това не е било обект на дискусия и не е било критерий за избор къде да публикуваш монографията си. Какво правим по въпроса и как оценяваме при това положение част от монографиите публикувани досега, които ще се окаже, че са публикувани в „ненаучни“ издателства? Означава ли това, че те не са достатъчно „научни“?

4. Ако се установи, че една монография не е отпечатана от така наречено „научно издателство“, а от друго (по избор на автора/катедрата/факултета), ще трябва ли тя да бъде препечатана отново в „научно“ издателство, за да се използва и да получи точки? Как ще се решава този казус, след като монографията вече е публикувана?

5. Как и защо приемаме, че издателството е водещ фактор за това дали монографията има научна стойност и приносни моменти, след като в българската научна практика е установено (не)гласното правило, че за да бъде публукувана една монография, тя задължително е придружена от решение на Катедрения, а понякога и на Факултетния съвет и е преминала през най-малко две или повече независими рецензии на учени от съответната институция и извън нея. Това означава, че тя е рецензирана и приета за стойностна и качествена, много преди да бъде публикувана на редица нива. Издателството какъв фактор е в случая и как ще се процедира с досега публикуваните монографии, така че те да бъдат точкувани коректно?

Продължава на стр. 3