Два паралелни режима на оценяване на преподавателите е напът да създаде Министерството на образованието и науката. Единият е досега практикуваният по Закона за висшето образование, другият е разписан в проект за нова методика, внесен за обществено обсъждане от министъра на образованието акад. Николай Денков. Университетите трябва да се подчинят на изискванията ù и да атестират преподавателите си по нея, ако искат дял от допълнителни 20 милиона лева за заплати за 2022 г., отпуснати чрез Закона за бюджета под условие, поставено също в него.

Смущават няколко неща. Първо, методиката се прокарва с Решение на Министерския съвет. РМС е индивидуален акт, който решава конкретен въпрос и има еднократно действие - според Закона за нормативните актове. С него може да се разпределят 20-те милиона, но не и да се определят критерии, които се предполага да са в сила дълго време, коментират юристи.

Второ, с подзаконов нормативен акт не може да се отмени или заобиколи закон, а цитираният проект на РМС противоречи на Закона за висшето образование. Неговият чл. 57 изисква единствено академичната общност да оценява приноса на всички членове на академичния си състав по предварително оповестени показатели и критерии. Спорно е дали това се случва, ако ù "извиват ръцете" да го прави по правилата на министър/Министерски съвет, за да получи пари за заплати. Българското законодателство не делегира подобни права нито на министър, нито на Министерския съвет. Напротив - установява академична автономия, и тя е записана не само в закони, а и в Конституцията на Република България.

Срещу този начин на прокарване на методиката се обявиха над 100 преподаватели в подписка.

МОН създаде юридически Франкенщайн с пожелателен характер. Той не може да принуди университетите да предадат свободата си

Щом еднократно се дават пари за увеличение на заплатите в университетите през 2022 г. (допълнителните средства са разписани в параграф 17 от Закона за бюджета, чийто срок на действие е краят на календарната година), какво се случва през 2023 г., през 2024 г., през 2025 г., питат ректори. Поставя се условие университетите да променят правилниците си, за да получат още пари за заплати, без никой да им гарантира, че ще разполагат със същата допълнителна сума, за да подсигурят увеличените размери през следващите години.

Обезценявате напълно труда ни! Минно-геоложкият университет написа 11 страници с въпроси и коментари към МОН

Не е за пренебрегване и въпросът за частните университети. Те някак са "изпаднали" от новата методика, в която е записано изрично, че се отнася само за държавните. Така не е изключено след приемането ù да завалят жалби в Комисията за защита от дискриминация.

Как едновременно ще се прилагат два режима е ключов въпрос, на който OFFNews очаква отговор от МОН, но отсега може да се каже какви са разминаванията между тях.

Законът

Въпросът за атестацията на преподавателския състав е уреден в чл. 57 от Закона за висшето образование, промени в който в разглеждат от Народното събрание в момента, те не касаят въпросния текст и вече е късно да бъдат внесени, тъй като предстои второто им четене в пленарна зала. Той гласи:

Чл. 57. (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. проучване на студентското мнение.

Методиката

Според ЗВО атестацията е на три години за нехабилитираните и на пет години за хабилитираните преподаватели. Но според методиката при отрицателна атестация нова трябва да се направи през следващата календарна година. В ЗВО такова нещо липсва. И така: кой режим се прилага?

Ако университетът е съобразил правилника си с методиката и ректор реши да уволни преподавател след две атестации с отрицателни оценки - на третата година и през следващата календарна, дали преподавателят няма да оспори успешно пред съда заповедта на основание закона, предвид факта, че едно решение на МС няма нормативен характер?

Недоумение буди и друго: методиката предвижда атестация не само за професорите, доцентите, главните асистенти, а и за асистентите. В това трудно може да се открие смисъл, защото асистентите се назначават на срочни трудови договори за до 4 г. Според методиката те трябва да бъдат атестирани след 3 г. и след още една година. Но със или без атестация, ако един асистент не е защитил за този период, той, така или иначе, няма да стане главен асистент.

Ето какви критериите за атестиране на асистентите. Същият модел е приложен и за главен асистент, доцент, професор.

Студентско мнение ще се определя по методика, утвърдена от академичния съвет на в десетостепенна скала.

Общата оценка ще се формира по следния начин:

- положителна оценка по първите два показателя (учебно-преподавателска и научна дейност) и максимум една отрицателна по останалите три показателя - положителна обща оценка;

- положителна оценка по първите два показателя и повече от една отрицателна по останалите три - задоволителна;

- задоволителна оценка по един от първите два показателя и положителна по другия - задоволителна, независимо от оценките по останалите показатели;

- задоволителни оценки по първите два показателя и поне две отрицателни по останалите показатели - отрицателна. В останалите случаи общата оценка е задоволителна;

- отрицателна оценка по един или два от първите два показателя, независимо от оценките по останалите - отрицателна.

Точките се редуцират, съгласно правилниците на висшите училища и с решение на академичните съвети, когато трудовият договор не е за пълен работен ден и когато преподавателят заема ръководни длъжности.

Длъжни ли са университетите да се съобразят с новата методика?

Не. Отговорът е "не" и причината за това отново се корени в акта, с който тя се прокарва. Решенията на Министерския съвет не съдържа правни норми. Но в проекта пише, че университетите са длъжни да приведат правилниците си в съответствие с новата методика в двумесечен срок от приемането на решението на МС. Два реда по-долу в текста обаче прозира очакването, че не всички ще се съобразят. Предвижда се комисия да даде списък на министъра на образованието с университетите, които са съобразили правилниците си. Тоест ще има и такива, които няма да го направят. Дали ще има последствия за тях извън очевидното - че няма да получат повече пари - проектът не споменава.

Не споменава и друго важно нещо. Ако забравим да момент, че законът ще продължи да си действа и приемем, че въпреки напредналия етап на разглеждане на промените в него в парламента чл. 57 бъде изменен и вече няма противоречие с методиката, не се знае ще има ли преходен период за преминаване от единия към другия режим на атестация; ако да, колко ще е дълъг той; при какви условия ще се работи в него - проектът не казва нищо по този въпрос. И ако например преподавател трябва да бъде атестиран през юни или юли и университетът реши да го постави пред току-що приетите нови условия, дали той няма да реши да съди висшето училище?

Ден преди публикуването на озадачаващия проект с методиката се случи нещо, което подсказва турбулентни процеси в МОН. Премиерът уволни зам.-министъра на образованието акад. Константин Хаджииванов, в чийто ресор е отговорността за изготвянето на проекта и чийто подпис стои него. Дали той е основният му автор, или министър Денков - който открито изразява недоволството си от акредитациите в университетите, заявява, че те не работят и е радетел за промяната им - не е известно. Дали в полза на решението са натежали критики, включително от коалиционни партньори, също не бе оповестено. Зам.-министър Хаджииванов бе уволнен, без да се съобщят мотиви. За решението се разбра от последно изречение в прессъобщение на Министерския съвет.

Паралелно със спорния проект, на базата на който трябва да се разпределят 20-те милиона лева, са внесени и промени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България от 2010 г., които завишават минималните национални изисквания към кандидатите за академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор". Как ги възприемат университетите - очаквайте мненията на ректори в OFFNews.