Манол Пейков: Ако ще до основи да сринат къщата на Талев, ще я възстановим в най-автентичния й вид

Издателят и политик Манол Пейков обясни защо сделката за закупуването на къщата на Димитър Талев в Прилеп все още не е финализирана. Принуден е да воюва на два фронта - български и македонски, откакто започна да събира пари, обясни Пейков на страницата си във фейсбук. За да се озове до почти разрушения имот, когато нещата почти са се случили.

У нас е атакуван от "агресивни шовинисти и обикновени наивници от псевдопатриотични формации", които не могат да се примирят с факта, че не са направили нищо за имота на автора на "Железния светилник" цели 20 г., а Пейков е успял да го стори буквално за седмица.

На македонския фронт трябва да се бори с македонстващи елементи, които се страхуват от всякаква българска намеса на територията им.

"Далеч съм от мисълта, че тези хора непременно са обзети от анти-български настроения; според мен просто са събрали в ума си думите "депутат", "фондация" и "купуване на къща" (при това на писател, роден в Прилеп и знаков за България) и им е замирисало на изгоряло – особено след изпълненията на ВМРО и други подобни в т.нар. "български клубове" в Скопие", е написал Манол Пейков.

Резултатът е, че сделката се точи повече от година. Най-напред адвокатът, с когото е работил от 4 месеца, е отказал да си сътрудничи с него. После месеци наред е получавал отказ да открие сметка в македонски клон на българска банка и накрая, когато нещата почти са се случили, се изправя пред разрушени част от фасадата и покрива.

Междувременно на най-българския празник 24 май стана ясно, че част от фасадата и покрива на къщата са разрушени.  

"И ако ще до основи да я сринат (което искрено се надявам да не стане след официалното оплакване до полицията и заведения иск) – след като бъде придобита от фондацията, ще се погрижа къщата да бъде възстановена във възможно най-автентичния й вид, с възможно най-добрите строители и архитекти (и тамошни, и тукашни)", категоричен е Манол Пейков.

Ето какво на писа Манол Пейков във фейсбук:

"Още от деня, в който започнах да събирам пари за къщата на Димитър Талев в Прилеп преди малко повече от година (а те се събраха буквално за няколко дни!), съм принуден да воювам на два фронта.
Единият е тук, в България, и е населен с всевъзможни агресивни шовинисти и обикновени наивници от псевдопатриотични формации, които място не могат да си намерят заради факта, че никой от тях не успя да стори нищо за тази къща цели двайсет години, а аз – човек от либералното пространство, което те така ненавиждат – събрах пари за купуването й буквално за седмица.

Основната им "бойна стратегия" е да търсят всевъзможни начини да ме дискредитират – най-вече като разпространяват фалшивата новина, че събраните от мен за къщата на Талев дарения (в които те, естествено, не са се включили дори с една стотинка) били "изчезнали" или (в друга версия, целяща да възпламени путинофилите сред тях) били "дадени за Украйна".

Другият фронт е там, в Северна Македония – и се състои от македонстващи елементи, които (очевидно) се страхуват от всякаква българска намеса на територията на страната им.

Далеч съм от мисълта, че тези хора непременно са обзети от анти-български настроения; според мен просто са събрали в ума си думите "депутат", "фондация" и "купуване на къща" (при това на писател, роден в Прилеп и знаков за България) и им е замирисало на изгоряло – особено след изпълненията на ВМРО и други подобни в т.нар. "български клубове" в Скопие.

Резултатът от последното е, че сделка, която трябваше да се случи буквално за един следобед, се точи повече от година – най-напред адвокатът, с когото работих четири месеца, се отказа тихомълком да си сътрудничи с мен (като първо ми намекна, че го притискат, а после просто спря да ми вдига телефона); сетне като ми създаваха месеци наред пречки пред откриването на сметка в македонска банка (всъщност – което е още по-удивително! – в македонски клон на българска банка).

И най-накрая, докато (най-сетне!) съм буквално пред подписването на финален договор и превеждане на парите за придобиване на имота – чрез вандалско нахлуване в къщата и разрушаване на част от покрива и фасадата.
* * *
Досещате се, предполагам, че именно това е основната причина дискретно да си мълча и да не думкам тъпана при всяка дребна несполука и всеки (нов) научен урок през последната година – за да не възпалявам всяка от двете фракции и да не им давам поводи за нови изстъпления.

Но този път няма да си мълча, а ще използвам тази трибуна, за да кажа и на двете страни: колкото повече усилия влагате, за да ме възпрепятствате, омаскарите и принудите да вдигна ръце и да се откажа, толкова по решен съм да доведа нещата до край.

Парите са в сметката ми до стотинка.

Поддържам ежедневна връзка със стопанката (която за жалост е на легло и живее в другия край на града), а също така с нейния и с моите двама адвокати (един в Македония и още един в България).

И ако ще до основи да я сринат (което искрено се надявам да не стане след официалното оплакване до полицията и заведения иск) – след като бъде придобита от фондацията, ще се погрижа къщата да бъде възстановена във възможно най-автентичния й вид, с възможно най-добрите строители и архитекти (и тамошни, и тукашни).
* * *
В заключение: твърдо вярвам в добрата дума и добрите намерения, както и в последователните и упорити усилия в името на смислена кауза.

И съм дълбоко убеден, че нещата рано или късно ще си дойдат на мястото.

Което не значи, че хейтърите няма да си намерят нови поводи за хейтене, а македонстващите – чалъм за нанасяне на ритници по глезените.

Но – в крайна сметка – повечето хора навсякъде по света са н о р м а л н и хора: грижа ги е по-малко за идеологиите и повече за добросъседството, човещината, приятелското отношение, протегнатата ръка.
Нужно е само време. И упорство."