ДС планира "Голямата екскурзия" на турците още през 1946 г. (разсекретени документи)

Александра Маркарян 28 януари 2014 в 17:56 30772 18

Свикнали сме да поставяме началото на Възродителния процес през 1984 г., когато започва масовата смяна на имената или най-много в началото на 70-те, когато избухват бунтовете в двете гоцеделчевски села Корница и Брезница.

Началото на "Голямата екскурзия" обаче е много преди това. Държавна сигурност я планира още през 1946 г., а още през 50-те години започват извращения, за които малко се знае.

Това става ясно от непубликувани досега документи в сборника на Комисията по досиетата „Държавна сигурност – Смяната на имената – Възродителният процес (1945-1985 г.), който бе официално представен на 16 януари в Софийския университет. Двутомното издание включва стотици непубликувани досега документи.

Преброяване

Документ на ДС от средата на 1945 г. дава точни сведения за броя на малцинствата в България, позовавайки се на статистика от 1943 г.

При население от 7 050 000 души в България има 6 100 000 души българско население и 950 000 души "инородно население с българско поданство". То е разпределено така:

Турци - 610 181 души

Цигани - 170 772 души

Евреи - 56 953 души

Арменци - 29 761 души

Руси - 22 814 души

Ромъни - 7 427 души

Гърци - 6 853 души

Сърби - 1 128 души

Други - 37 478 души

Всичко - 943 638 души

Бройката на турското малцинство сериозно притеснява българската държава. През юни 1947 г. Генералният щаб подготвя доклад "Турският малцинствен и изселнически въпрос", с който се дава старта на планираната държавна политика спрямо турците.

Бройката на малцинствата в статистиката от 1943 г. е спорна и докладът на Генералния щаб (който вече говори за 700 000 турци) обяснява защо. В него са описани 2 тенденции - масово изселване към Турция и масово записване на циганите и българо-мохамеданите като турци.

Турция дори предпочита да приема българо-мохамедани на своя територия вместо турци. През 1926 г. българо мохамеданите са били 202 хил. Само 8 г. по-късно - през 1934 г. те са 110 хил. Къде се губят тези 92 хил. души? Изселили са се в Турция или са се записали като турци, констатира докладът и без да става ясно на каква статистика се позовава, казва, че към момента (1947 г.) за българо-мохамедани се смятат само 50 000 души. Процесът очевидно е много динамичен - в следващи документи ДС говори за 126, 128 и 155 хиляди помаци.

Според написана на ръка справка от 1946 г. в архива на ДС малцинствата в България са 994 хил., турците са 676 хил, помаците 128 хил., циганите - 167 хил.

Изселване

Постоянното изселване на турците от България не е процес, който започва с 9 септември и комунистическата държава. На десетки страници анализаторите на Генералния щаб описват какви са причините за желанието на турците да се изселят от България. Анализът е впечатляващо подробен. Внимателно са описани какви категории турци Анкара насърчава да се преселят и на какви не позволява. Турция насърчава изселването на турци от Стара България, но не насърава изселването на свои сънародници от присъединените след Балканската война територии (Кърджалийско), които тя продължава да нарича Нова България.

Накрая Генщабът прави извод, че насилственото задържане на турското население е невъзможно и предлага на правителството да излезе с декларация, че ние не пъдим  турците от България, но всеки е свободен да я напусне, ако желае и правителството ще съдейства за това.

Генщабът препоръчва от България да се изгонят определени категории турци (изброени са подробно) и прави изводът, че една част от обикновените турци ще напуснат сами България, но по-голямата част ще продължат да живеят у нас.

Когато сега, 67 г. по-късно човек чете доклада на ГЩ, си дава сметка, че е пророчески точен. Очевидно обаче читателите му в края на 40-те и началото на 50-те са подценили изводите и изселническата вълна се е оказала по-голяма от очакваното.

През 1949 г.

Държавна сигурност изпада в паника

Положението в Кърджалийско, Крумовградско, Ардинско и Златоградско е много голямо, пише началникът на политическия отдел на Гранични войски до министъра на вътрешните работи. Начело са застанали партийните ръководства на БКП, които също искат да се изселват. Новата власт заставяла мъжете да работят земеделска работа, докато преди такава работели само жените и децата. /Жените били доволни от това./ Хората пишели писма до турския консул в Пловдив и го молели за съдействие да се изселят.

Органите на ДС и Народната милиция първоначално не реагирали на това. Позовали се на едно писмо до администратривния отдел, че решението за изселване или оставане е доброволно. След това милицията започнала да прави проверки и да иска открити листове, но турците се "държали гордо" и казвали, че и 5, и 10 000 лева глоба ще платят за липса на открит лист, но ще стигнат до Пловдив и ще си уредят изселването.

Създаденото настроение сред турците се отразило лошо на земеделската работа. Жетвата значително изостанала. Спряла работата върху тютюна. Турците излизали на полето, но не работили, а само разговаряли.

Сред турците тръгнал слух: В Гюмюрджина (Комотини) била събрана голяма американска войска и всеки момент ще стане война.

Началникът на гранична полиция иска от министъра на вътрешните работи да му даде правомощия да вземе мерки. В Златоград вече имало 50 души арестувани.

Изселването на турците сега не бива да става. След като в началото на 1950 г. се прибере тютюна, могат да се пуснат 10-15%, най-вече "реакционните елементи", пише полковникът от Гранични войски до министъра.

Следващият документ в архивите на ДС показва колко е мащабна изселническата вълна. През 1952 г. в България живеят 557 787 турци - "според статистиката от 1946 г., като е извадено числото на изселилите се".

Според тази статистика от 1946 г. турците са 676 хил. души - т.е. за 6 години са се изселили 119 хил. души, без да се броят изселилите се българомохамедани, които според статистиката от 1946 г. са 128 хил. души.

В тая напрегната ситуация българската държава взема решението да

сменя паспортите на мюсюлманското население

Защо е било нужно да се прави, какви цели са се гонели, какви резултати е очаквало правителството - в архивите на ДС няма данни.

Но заради това решение държавата се вкарва в грандиозен конфликт с българо-мохамеданите и започват ужасяващи извращения.

Проблемите с новите паспорти са два - първо, че жените трябва да се снимат разбулени. И второ - че хората от Родопите и Чеча не се пишат българомохамедани, а българи и което още повече ги възмущава - македонци.

През януари 1953 г. разузнавач Котоков пише справка относно настроенията:

Мъжете българомохамедани не допускат своите жени да се снимат разбулени/без забрадки. Отправят закани, че ако жените им се снимат разбулени ще ги застрелят публично.

Вражеската пропаганда агитира, че ако българомохамеданите се снимат, властта ще изпрати снимките им в Турция и ще каже, че помаците са станали българи.

Най-много коментари се правят за това, че в паспортите помаците не се вписват българомохамедани, а македонци.

Десетки агенти на ДС разказват какво си говорят помаците за паспортите и всички сведения си приличат - ще разстрелят жените си, но няма да им позволят да се снимат без забрадки, властта иска да ги направи българи (или македонци) и те ще избягат зад граница.

Агент на ДС донася, че селянин от Вълкосел казал: Аз ще закарам семейството си и ще ги нахвърлям в Места. Знам, че това е грях, но ще бъде още по-голям грях, ако разреша да бъде свалена кърпата на жена ми.

Сред помаците започват бунтове.

На 9 юни 1953 г. сутринта в село Сърница около 100 жени и няколко мъже българомохамедани излизат пред сградата на Селсъвета в знак на протест срещу паспортизацията. Някои подканяли да хвърлят камъни по прозорците на сградата, други отправяли закани към председателя на изпълкома на ДТ, „понеже се е продал на българите“, пише в специално съобщение вътрешният министър ген.-лейт. Георги Цанков.

„Вие сте изменници, ние няма да дадем вярата си, ще ни пишете турци“, заявил един от протестиращите и обяснил, че довел жените, за да покаже, че не искат да вадят паспорти и да се фотографират без забрадки.

В отговор на недоволството на хората милицията демонстрира истински „размах“. Толкова впечатляващ, че чак бившият Първи Тодор Живков реагира с резолюция до вътрешния министър. „Др. Г. Цанков, това е ултра извращение!!“, пише Живков.

Извращения

Въпросните извращения, извършени сред помашкото население във връзка с паспортизацията, са описани в доклад от полк. Стоян Илиев до министър Цанков на 29 юни 1953 г.

Милиционери и служители на гранични войски например са направили блокада в с. Абланица, Гоце Делчев, така че жителите му без паспорти да не могат да излязат от селото или да отидат на нивата си да работят. Блокадата била тридневна – на 12, 13 и 14 юни.

В Сатовча и околните села Осина, Марулево, Црънча и Бръщен милиционерите стигнали още по-далеч. Влизали по нивите да проверяват да не би някой без паспорт да се е промъкнал да работи и връщали обратно „нарушителите“.

В същите села магазинерите трябвало да проверяват дали влезлите да пазаруват техни съселяни имат паспорт. Било им забранено да продават брашно и други продукти на хора без документа за самоличност.

Милиционерите стигнали до там, че дори направили пост на чешмата, така че хората без паспорти да не могат дори да си налеят вода.

Извършвали се масови проверки по домовете на помаците и тези, които се оказвали без паспорт „са били предупреждавани срещу подпис в двудневен срок да се снабдят с такива или в противен случай са предупреждавани да не излизат от домовете си и че ще се вземат по-строги мерки“.

Масово и безразборно помаци са били глобявани, пише още в документа.

След реакцията на Тодор Живков извращенията са спрени, а отговорният полицейски началник е бил уволнен.

---------

В следващ материал ще разкажем кампанията на държавата за свалянето на фереджетата на жените мохамеданки и реакцията срещу нея.

 

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Юлиян Караджов: Нивата на употреба на райски газ са чудовищни