Демографът и писател доц. д-р Бърдаров се присъединява към призива на учени и експерти за търсене на решения за справяне с демографската криза у нас чрез по-ефективни здравни политики за подобряване на здравния статус на българите и намаляване на вредите от рисковите фактори за здравето - алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене и прекомерна употреба на дигитални устройства.
България е изправена пред тежка демографска криза и има нелогично и скандално висока обща преждевременна смъртност. Ако не се вземат спешни мерки, населението на страната ни се очаква да намалее с 34% до 2050 г., а 70% от територията на страната ще се превърне в „демографска пустиня“. Данните са част от анализ на ръководителя на катедра „Социално-икономическа география“ към Геолого-географския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Георги Бърдаров, и бяха представени на 18-ти януари в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като нов принос към Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на ПанЕвропа.
В своя принос към доклада доц. д-р Бърдаров e категоричен: „Нужни са ефективни мерки за подобряване на здравето, образованието и благосъстоянието още сега, за да може се промени демографската картина в бъдеще – след 5, 10, 15 години.“
Съвременен поглед към демографската криза в България
България от дълги години е водеща по смъртност в цяла Европа, но към днешна дата вече сме дори на първо място по смъртност в света. Населението на страната ни ще намалее с 34% до 2050 г., показват прогнозни данни, изнесени от доц. Бърдаров.
Според него най-големият демографски проблем на България не е раждаемостта, защото коефициентът на плодовитост е близък до средните за ЕС, а е в рекордните данни за преждевременната смъртност и продължителността на живота. Имаме най-ниска продължителност на живота в ЕС (74.3 г.), заедно с най-застарялото население. Смъртността е най-висока в Северозападна България, където досгига до скандалното 51% в някои села, които могат да се нарекат „демографски пустини“. Според Бърдаров, ако не се вземат мерки, през 2040 г. близо 70% от територията на България ще се е превърнала в „демографска пустиня“, което означава, че ще има територии в умерените ширини, на които въпреки най-добрите условия за живот и стопанска дейност, ще живеят под 10 души на кв. км.
Как да обърнем демографския тренд
Доц. д-р Бърдаров предлага 7-компонетен подход за адресиране на кризата. Той е оптимист и е категоричен - демографски рестарт е възможен – с комплекс от мерки в различни сфери и в най-вече в сферата на здравето на населението, свързано с рисковите поведения. Убеден е, че е утопия да забраним и да спрем вредните навици, а по-скоро трябва да вярваме в алтернативи, които са научно-обосновани и ще доведат до намаляване на здравните последствия от рисковите за здравето фактори.
Като демограф, общественик и човек изцяло подкрепям идеите, застъпени в Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ , че пълното ликвидиране на рисковите поведения в средносрочен или дългосрочен план е нереалистична цел. Но „научно доказаните подходи за намаляване на вредата от вредните навици, наред с профилактиката и превенцията на болестите, са по-добрият път, в резултат на което може да се адресира ранната смъртност у нас и да се осигури живот в по-добро здраве на населението в активна възраст“, казва в доклада си доцентът.
Ключовият подход: Намаляването на вредата от рискови фактори
„Лекари и здравни специалисти все нямат необходимото време за това, но трябва да положим усилия да променим картината с вредните навици, които са с високо ниво на риск за незаразните болести“, заяви проф. Борислав Георгиев, началник на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница и един от авторите на доклада.
Некачествената храна, липсата на профилактика, обездвижването и затлъстяването, дигиталната зависимост, стреса, алкохола, цигарите - справянето с всички тези вредни навици и рискови поведения са ключът към това да не се превърнем в „демографска пустиня“. Това са рискови фактори, които подценяваме, а те всъщност убиват 7 от всеки 10 души в света.
54.5% от случаите на смърт през 2022 г. се дължат на сърдечно-съдови заболявания (48%) или други внезапни случаи (6.5%). Според анализа на ОИСР, 29% от смъртността, предизвикана от тях, се дължи на нездравословно хранене (при 17% за ЕС), 18% се дължи на тютюнопушене (при 17% за ЕС) и на алкохол 7% (при 6% за ЕС). В същото време опитът показва, че дори след прекаран инфаркт, пушачите не се отказват от цигарите или ако го направят – се връщат към навика скоро след това.
„Имам пациенти, които пушат по 3 кутии на ден, и дори след ампутиране на крака, не можем да ги откажем. Спирането от днес за утре е невъзможно, но проучванията показват, че бездимните устройства могат да увеличават вероятността от отказване от тютюнопушенето“, допълни проф. Борислав Георгиев. „Хората не познават добре рисковите фактори, нямат информация и обвиняват за здравословните си проблеми основно стреса“, смята кардиологът.
„Когато говорим за пушенето, трябва да имаме предвид нещо изключително важно - пушачите живеят със семействата си, с децата си и те стават пасивни пушачи. При тютюнопушенето има вторично и третично пушене – третично е когато вредните вещества в дима попиват в пода, стените, килимите. Ако спирането на цигарите е невъзможно, преминаването към алтернативи без горене, където се генерират по-малко вредни вещества, е в полза за околните и общественото здраве“, смята и проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ в Медицинския университет в София, който също е сред авторите на доклада.
Колкото до алкохола, проф. Момеков препоръчва намаляване на седмичния прием на чист алкохол.
„В седмицата трябва да има повече дни без алкохол отколкото такива с прием, да се консумират 1-2 напитки.“
Данъци и здраве
Снимки: ПанЕвропа
Според здравния икономист Аркади Шарков, нивoтo нa дaнъчнoтo oблaгaнe трябва дa oтpaзявa нивoтo нa pиcĸa, за да се cтимyлиpa пpeминaвaнeтo ĸъм пo-мaлĸo вpeдни пpoдyĸти. В Германия има по-ниско данъчно облагане на по-ниско алкохолните напитки - бира и вино. Това е и ролята на акцизът – да повлияе на един тип поведение, което е вредно, заради определен вид стока. И именно чрез диференцирано данъчно облагане на различен тип стоки по вредност, групи от населението могат да бъдат насочени да употребяват повече една стока или да не я употребяват, посочи от своя страна Аркади Шарков, също с принос в доклада на ПанЕвропа.
„Това се отнася и за цигарите и новите бездимни алтернативи. Aĸцизнaтa пoлитиĸa, ĸoятo oтчитa cтeпeнтa нa вpeднocт нa вceĸи oблaгaeм пpoдyĸт, мoжe дa cтимyлиpa пpoмянa в пoтpeбитeлcĸoтo пoвeдeниe чpeз пpeнacoчвaнe oт нaй-виcoĸo pиcĸoвитe пpoдyĸти ĸъм пo-ниcĸo pиcĸoвитe нaлични aлтepнaтиви.“
Храненето
Храненето на българина е доста влошено, затлъстяването е новата пандемия, но тя е победима, оптимист е и проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и епигенетик, и също един от авторите на доклада.
Според нея медицината и науката напредват изключително, а в същото време се борим с доста банални рискови фактори за нашето здраве - като затлъстяването например. Прогнозите са 60 % от населението на света да бъде затлъстяло в следващите 30 години. Намалената продължителност на живот и увеличената смъртност са резултат от именно този начин на живот, затова трябват незабавни и работещи мерки.
Според проф. Георгиева, учените и медицинските експерти у нас могат да се справят с хроничните, незаразни заболявания чрез превенция и профилактика, както и когато има добра образованост и комуникация на здравословния начин на живот.
Зависимостта от дигиталните устройства – телефони и екрани
Намаляване на часовете пред дигиталните устройства ще намали щетите върху менталното здраве на децата ни, смята и друг съавтор на доклада „(не?) ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“, психологът Детелина Стаменова.
„Колкото по-късно децата имат достъп до електронни устройства, когато спрем да ги храним, докато гледат YouTube, колкото повече спортуват и прекарваме време с тях, вместо да ги оставим с телефона, толкова по-малко ще бъде вредата за тях и по-голяма ползата за здравето им“, съветва Стаменова.
*Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ е част от инициативата на ПанЕвропа, която обединява водещи български учени, лекари, здравни и икономически експерти в подкрепа на промяна на досегашните остарели и неефективни политики с актуални на съвремието и доказано ефективни подходи за адресиране на най-разпространените рискови фактори, отговорни за хроничните заболявания на населението. Авторите на доклада представят начини и подходи за намаляване на вредата от алкохола, тютюнопушенето, нездравословното хранене, заседналия начин на живот и прекомерна употреба на дигитални устройства, тъй като тези вредни навици са се превърнали в постоянен начин на живот на българите от години.
Подходът за намаляване на вредата вече е част от приетата на 13 декември миналата година „Резолюция за борба с незаразните болести на Европейския парламент“, където е записано, че „политиките за намаляване на вредите и първичната и вторичната профилактика на заболяванията могат да намалят разпространението на незаразните заболявания с до 70%.
След разпространението на научните данни в доклада в края на 2022 г. през май 2023 г. десет научни дружества в България съвместно с Министерството на здравеопазването се обединиха около Консенсус, обобщаващ насоки и препоръки за намаляване на вредата от поведенческите рискови фактори като допълнение към дейностите по тяхното ограничаване и контрол с цел подобряване на здравния статус на населението.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
1000
2
20.01 2024 в 12:58
123
1
19.01 2024 в 19:54
Голям специалист и "писател"!
Ръси мозък, та дрънка!
Последни коментари
leomesi
''Какъв скандал е Корал''. Атанасов очаква да се иска имунитета на депутати от ПП-ДБ
nms
Мъж е третиран като роб в Португалия цели 17 години
4I4ATA
БСП има 700 нови членове от началото на годината до днес, обяви Нинова
nms
Бивш кмет на Благоевград похарчи половин милион за нови лампи, но няма стълбове, на които да се монтират
Dankata
Блинкен: Дори СССР не произвеждаше толкова бързо оръжия, колкото Русия в момента
Читателка
Премиерът спря решението за частна детска болница. Здравната министърка може да бъде уволнена